Човекът под тогата

Част II: Разговор със съдия Кети Маркова, съдия в Конституционния съд

16.09.2013

"Правото е сериозна наука, усвояването на която изисква много усилия, отдаване и ангажираност. Въпрос на много личен избор, мотивиран от собственото вътрешно усещане и интереси е насочването към конкретен правен отрасъл и юридическа професия. Най-често още в университета студентите формират приоритетите и ориентацията си. Дали днешният студент утре ще стане цивилист или пеналист, съдия или прокурор например, той ще реши сам, но особено важно е човек да прецени, и то възможно най-обективно, собствените си възможности, капацитет и нагласи, колкото и трудно да е понякога това. За правилността на този избор от значение е и характерът на човека, защото поне аз трудно мога да си представя един конформист като истински добър съдия. Не си представям също, че лошият човек в живота може да бъде добър съдия."
Кети Маркова, съдия в Конституционния съд на Република България

Наш втори гост в тематичната поредица интервюта с български съдии е Кети Маркова. Тя бе първият номиниран за конституционен съдия, на когото изготвихме профил по методологията на Инициативата за прозрачни съдебни назначения. Съдия Маркова разказва за съдийството, опита и промените на българския съд  във времето. Mожете да прочетете и публикацията в issuu.com ТУК


Съдия Маркова, кариерата 
Ви в съдебната система започва през 1987 г. Как се чувствахте тогава, усещахте ли, че сте открили своето призвание?

Не само го усещах, но бях сигурна, че съм направила верния и правилен професионален избор, защото наистина съдийството е призвание и съдба. Въпреки че тогава съдийската професия съвсем не беше толкова привлекателна, колкото е сега. В онези години далеч по-предпочитана беше адвокатурата и съвсем не случайно при разпределението на випуска ни бяха отпуснати точно толкова младши адвокатски места в София, колкото бяхме пълните отличници. Днес за младите колеги понятието „разпределение” звучи екзотично, дори донякъде може би и неразбираемо, защото съвсем логично е те да не си представят по този начин началото на една професионална кариера. Тогава внесох сериозен смут в комисията по разпределение в Министерство на правосъдието като заявих, че предпочитам да стана младши съдия в Софийския градски съд, при това по  чл. 68 от Кодекса на труда, по заместване. И до днес съм убедена, че не сбърках, а и след толкова години съдийска практика, не съм сигурна, че от мен въобще може да стане адвокат.

В сегашно време ситуацията е очевидно различна и много ми се иска тези хиляди кандидати за магистрати, които виждаме на конкурсите, наистина да са подвластни само на истинското си призвание, а не на някакви други интереси…

Какво Ви даде и какво Ви отне съдийската професия?

Даде ми много. Освен натрупаните знания и професионален опит, дългогодишното  съдийстване безусловно носи онова удовлетворение от добре свършената работа, каквото малко други професии могат да дадат. Отделно, формира характера, волята ми, направи ме достатъчно силна и устойчива, за да не се огъвам пред трудностите и проблемите, които неминуемо възникват в живота на човек, било в професионален или в личен план, създаде ми увереността и самочувствието открито да изразявам позициите и несъгласията си, да отстоявам принципите си, както и особено важното за всеки истински съдия чувство за независимост.

Какво ми отне? Частица здраве, частица личен живот, частица спокойствие и почивка… Е, не е толкова много, нали!

А как се промени системата през това време?

Промените в съдебната система са много и съществени, защото неминуемо следват развитието на обществено-политическите процеси в държавата, а и периодът от време е значителен. Неизменна в годините остана само сакралната фраза „съдебна реформа”, която винаги е на дневен ред и винаги е особено важна и приоритетна, но и преди, и сега, все е незавършена. Когато слушам някой политик да говори на тази тема, а това се случва често, винаги се питам какво конкретно съдържание влага в това понятие и дали въобще има такова, или просто упражнява политическата реторика.

Съдиите и въобще магистратите, станахме в пъти повече от преди 1989г. Започна да ни кадрува ВСС вместо Държавния съвет или Народното събрание. За добро или не дотам се създадоха и много нови съдилища и прокуратури. Влязохме и в тон с модерните технологии и изоставихме старите си пишещи машини. Попитайте произволно избран съвременен младши съдия какво е това „Марица 13” или „Хеброс” и съм сигурна, че едва ли ще получите верния отговор, а  именно, че това са марки български пишещи машини от онова време - основно оръдие на труда на съдията преди промените.

Появиха се неправителствени организации, в различна степен занимаващи се с проблемите на системата, които започнаха да поставят поредицата сериозни, вълнуващи обществото и професионалната общност въпроси, включително неудобните. Съдът масирано  влезе в медиите. Вижте по колко съдебни репортажи излъчват телевизиите всяка вечер в новините си, което съвсем не намирам за лошо. Това показва, че работата на съдебната система вълнува аудиторията или най-малкото, предизвиква интереса й. Положителното е, че това се оказва една своеобразна форма на обществен контрол върху правораздаването, каквато поначало беше непозната (а и принципно недопустима) по време на тоталитарния комунистически режим. Притеснява ме обаче доколко обществото ни е здраво, след като една голяма част от новинарските емисии на електронните медии и  публикациите в печата се заема от съдебните новини и свързаните с тях проблеми…

На работата на съда несъмнено се отрази и твърде динамичното, а на моменти и противоречиво законодателство в последните повече от двадесет години.  „На парче” се пишеха и променяха закони, в резултат на което понякога се стигаше до трудно преодолими  колизии. Още по-лоши и трудно работещи се оказваха онези нормативни актове сътворени „на коляно”, по конкретен повод, или недай Боже, интуито персоне. Усещам как започвам да се изказвам като 100-годишен летописец, но имах участта да започна да правораздавам в интересни времена - точно в разгара на т. нар. „перестройка” в края на миналия режим, лично да преживея неговия край и всички последвали и продължаващи до ден днешен обществени и политически трансформации, именно в битността си на съдия.

Предприсъединителният период и членството на страната ни в ЕС изискваха задълбочени познания по европейско право, а следователно и сериозно обучение по материята както на бъдещите, така и на действащите магистрати. Националният институт на правосъдието се утвърди като авторитетно средище на съдебното обучение и институционално пое функциите на неправителствената организация Център за обучение на магистрати, в които и аз, и много мои колеги ентусиазирано преподавахме на начинаещите магистрати, а в годините се радвахме и гордеехме с успехите на нашите курсисти.

Новост в системата се оказаха конкурсното начало, атестирането в сегашния му вид и разпределянето на делата на случаен принцип. Прекрасни като идеи и принципи, безспорно достойни за адмирации, те получиха и законова регламентация, но практическата им реализация, видяна на живо, така и не успя докрай да спечели доверието ми. И понеже си говорим искрено, пак във връзка с последното, не мога да премълча, че дефицитът на справедливост, обхванал цялото ни общество, за жалост не е подминал и съдебната система. Съществуващите в нея множество проблеми, свързани и с кадровото израстване на магистратите, с избора на административни ръководители, с дисциплинарната отговорност, със справедливото разпределение на работата между отделните магистрати в съответната структура, си остават актуални и не излизат от фокуса на напрежение в професионалната общност. Не забравяйте, че поначало колегите, работещи в съдебната система, са със силно изострено чувство за справедливост, а това означава, че не би и могло да се очаква, че каквато и да било евентуална проява на несправедливост може да остане незабелязана или подмината с безразличие от тях.

Вие бяхте първия съдия, на когото изготвихме профил по методологията на Инициативата по повод номинация за Конституционния съд. Как всъщност възприехте нашата покана да се включите в проекта?

С повече от смесени чувства. От една страна бях сигурна, че трябва да се отзова на поканата ви и да окажа цялото необходимо съдействие, защото разбирах, че това е една много добра форма на публичност, прозрачност и откритост, а освен това е и в пълен синхрон с принципните ми разбирания по въпроса. Обществото има право и трябва да знае какви са хората, номинирани за отговорни длъжности в държавата, каквато несъмнено е и тази на съдия в КС . Още повече, и самата ми номинация беше направена от президента мотивирано, публично и предварително, което също се случваше за първи път в историята на институцията по този начин. От друга страна бях любопитна какво точно и как ще се случи, защото наистина бях първия съдия, номиниран за КС, на когото се изготвяше профил по приетата методология. От трета страна, няма да скрия, че бях и леко притеснена от тази голяма публичност, защото аз не съм съдия „от медиен тип”. Дали съзнателно или несъзнателно, но си дадох сметка, че през годините съм се старала да стоя по-близо до делата си и по-далече от медиите, въпреки че нерядко съм попадала в тяхното пространство по повод участието ми в редица процеси със значителен обществен интерес. Сигурно като първа по време съм имала и лека ръка, защото по мое мнение, инициативата беше повече от успешна и в по-късните й проявления - във връзка с избора на членовете на ВСС, на следващите попълнения на КС от всички квоти, на главния прокурор и т.н. Да се надяваме, че тази полезна практика ще продължава и в бъдеще.

Немалко млади хора се насочват към правната наука. Как бихте ги окуражили, какво бихте им казали за правото и живота?

Правото е сериозна наука, усвояването на която изисква много усилия, отдаване и ангажираност. Въпрос на много личен избор, мотивиран от собственото вътрешно усещане и интереси е насочването към конкретен правен отрасъл и юридическа професия. Най-често още в университета студентите формират приоритетите и ориентацията си. Дали днешният студент утре ще стане цивилист или пеналист, съдия или прокурор например, той ще реши сам, но особено важно е човек да прецени, и то възможно най-обективно, собствените си възможности, капацитет и нагласи, колкото и трудно да е понякога това. За правилността на този избор от значение е и характерът на човека, защото поне аз трудно мога да си представя един конформист като истински добър съдия. Не си представям също, че лошият човек в живота може да бъде добър съдия. Доброто познаване на закона и въобще на нормативната база, макар и безусловно необходимо, в случая съвсем не е достатъчно. От особена важност, според мен, е притежаването и на редица чисто човешки качества. Не трябва да се пропуска, че за разлика от много други науки, правото се практикува не в лабораторни условия, а в живия живот, борави се с човешки съдби, с болките, а понякога и с трагедиите на хората. С всяко дело се решават различни човешки проблеми, затова неизменно присъщи на истински добрия съдия качества са състраданието, човечността и уважението към личността на другия. Друга съществена особеност, която трябва да се знае предварително е, че съдийската професия на практика се упражнява денонощно, защото съдията не е чиновник, който в края на работното време затваря папките, заключва кабинета и се изключва от всичко, свързано с работата му. Младите хора трябва да са наясно, че е ежедневие да продължаваш да мислиш по проблемите на някое дело дълго време след като си напуснал сградата на съда, че не е прецедент да конструираш мислено решението си докато вървиш по улицата например, или пък че се налага да продължиш да работиш и вкъщи, във времето си за почивка, в събота и неделя, че и през отпуската понякога.

Как се учи право всъщност?

Различно. Зависи за какво ще служи правото на този, който го изучава. Дали той просто се нуждае от диплома за висше образование или иска наистина да стане добър юрист, да се утвърди в гилдията и да си създаде име и авторитет в нея. Това в голяма степен предопределя подхода, обема и интензитета на усилията, които студентът ще вложи в обучението си по право, а и резултатите. Не бива обаче да се забравя, че именно в университета се изгражда фундаментът от необходимите за всеки истински юрист правни знания, формира се юридическият речник, юридическият език, създават се въобще стереотипите за прочит на закона, методите на неговото тълкуване и прилагане, които остават за цял живот. Мисля си, че причината част от студентите да не са достатъчно мотивирани да учат и да се обучават сериозно, трябва да се търси основно в обстоятелството, че най-трудният им изпит се е оказал кандидат- студентският, който за тях вече е останал в миналото.  Те знаят, че ако не точно днес, утре непременно ще завършат, без особено значение как. Разчитат, че с времето, в практиката ще запълнят празнотите в знанията си, което обаче не всякога е възможно. Може би моделът е сбъркан. Аз съм фен на онези образователни системи, в които по-лесната част е да влезеш във висшето училище и значително по-трудната е да го завършиш успешно, след като си преодолял периодичните отсявания, водещи до отстраняването на тези, които не се справят достатъчно добре и нямат качествата да продължат.

В контекста на развитието на Инициативата за прозрачни съдебни назначения, имаме фокус и върху института на несменяемостта. Смятате ли, че несменяемостта допринася за критичното отношение на обществото към системата или по-скоро би могла да обясни функцията на съдиите в него?

Поздравления за идеята ви да се занимаете и с несменяемостта на магистратите. Вярвам, че като неправителствена организация ще направите необходимото, за да разясните на гражданите, че несменяемостта на магистратите е едно важно достижение на демократичното общество и сериозна гаранция за тяхната независимост. Мисля, че за съжаление част от обществото не прави разлика между несменяемост и безнаказаност, разсъждавайки с различна доза убеденост, че тези понятия са тъждествени. Хората си мислят, че ако един съдия е несменяем, той не подлежи на уволнение, каквито и безобразия да извърши в работата си, а това съвсем не е вярно. Ако на достъпен език се обясни, че и един несменяем магистрат може и няма пречки да бъде уволнен при извършено тежко дисциплинарно нарушение или престъпление, може би тази негативна обществена нагласа срещу несменяемостта на магистратите, която за жалост е безспорен факт, постепенно ще бъде преодоляна. Ако съдиите не бяха несменяеми (след изпълнението на редица условия, поставени в закона), възможността за кадрова саморазправа с неудобните, и то само защото не са се подчинили на актуални политически, икономически, корпоративни или лични интереси на началниците си, би била открита. Едва ли горната ситуация, дори и да е само хипотетична, би удовлетворила обществото. Допускате ли, че хората ще пожелаят уплашени, подчинени или зависими съдии да решават делата им, дори и да са от най- върлите критици на съда? Едва ли.

Ако малко дете Ви попита какво означава един съдия да бъде несменяем, какво бихте му отговорили?

Съобразявайки се с лексиката на детската градина ще кажа, че несменяемостта на съдията означава, ако той си върши добре работата, да не може да бъде уволнен за непослушание. Ще се опитам достъпно да обясня още, че в света на възрастните, и по- конкретно в този на съдиите, послушанието съвсем не е онази универсална добродетел, която учителките в детската градина патетично възхваляват. Ще отговоря, че несменяемият съдия всъщност е онзи независим съдия, който слуша единствено закона и собствената си съвест и морал. И със сигурност поне с втората част на отговора си на този въпрос няма опасност да изпадна в непреодолими противоречия с възпитателния процес в детската градина...

Още интервюта
  • Част I: Интервю със съдия Любка Стоянова, АССГ
    14.08.2013

    "Професията на съдията никак не е лека. Необходимо е да вземаш решения, обосновани само с доказателствата по делото, като изключиш личните си пристрастия, но почерпиш от житейския си опит. Тези решения трябва да бъдат категорично и безкомпромисно законосъобразни, но същевременно да следват обичайната житейска логика и да се доближават максимално до всеобщото разбиране за справедливост."
    Любка Стоянова, заместник-председател Административен съд - София град

  • Част III: Интервю със съдия Елга Цонева, председател на Административен съд Русе
    31.10.2013

    "Моят път на влизане в съдебната система е различен от преобладаващата практика у нас. Станах съдия на 45 години и ето вече близо 15 години упражнявам с желание професията. Изхождайки от собственото ми професионално минало съм направила извод, че при търсене на реализация младият юрист трябва да прецени коя е най-подходящата професия с оглед на личните му качества, а не непременно да следва актуални  тенденции. Всяка юридическа професия изисква освен задължителното добро познаване на съответната правна материя и специфични персонални качества и нагласи. Ето например, за себе си мога да кажа, че не притежавам нужните качества за адвокат и поради това не се задържах дълго в тази професия. Сега  съм благодарна на шанса да вляза в съдебната система  и да имам привилегията да упражнявам професията, която желая, при това  с голямо вътрешно удовлетворение." 
    Елга Цонева, председател на Административен съд Русе

  • Част IV: Съдия Морийн Дъфи Люис от Лос Анжелис, Калифорния гостува на Човекът под тогата с първо интервю за България
    28.11.2013

    "Юридическата професия, която включва всички аспекти на правосъдието, вкл. съдии, адвокати и съдебни служители, трябва да върши работата си по прозрачен начин. Доверие от обществото като цяло е абсолютно необходимо. Обществото трябва да вярва, че решенията са безпристрастни. Ще зебележите, че не съм казала, че всички решения са винаги правилни. Нищо в живота не е правилно, но правим най-доброто, на което сме способни, без предубеждения към останалите.", това са думи на Морийн Дъфи-Люис. Тя е съдия от 26 години в Първоинстанционния съд в Лос Анжелис, Калифорния (LA Superior Court). Съдът работи за над 9,5 млн. души, живеещи и работещи на територията на окръг Лос Анжелис. Преди да стане съдия е работила като адвокат, както и в прокуратурата. Майка на две деца – тя никога не се отказва от една от своите големи страсти – преподаването. През 2009 г. Дъфи-Люис посещава България за пръв път. Тук тя преподава в Софийския университет и в Националния институт на правосъдието, където е лектор по темата за медиацията и съдебната етика. Съдия Дъфи-Люис даде интервю специално за рубриката ни Човекът под тогата:

  • Част V: Даниела Тодорова - един български юрист зад граница
    26.12.2013

    В това издание правим стъпка встрани с избора си на събеседник, тъй като тя все още не е човек под тога, но искрено й пожелаваме един ден да бъде. Даниела Тодорова е български студент по право в САЩ и ще ни разкаже за изучаването на юридическите науки през океана. Интервюто с нея е изключително интересно и полезно както за кандидат-студенти, студенти, така и за преподаватели, а и за юридическата общност като цяло.  Даниела завършва гимназия през 2005 г. в Свиленград, след което кандидатства в колеж в Санта Барбара, Калифорния, където изучава политически науки и глобални изследвания. През 2011 г. специализира в програма „Политически науки с акцент върху международните отношения”. Сега е студент в правния колеж на Санта Барбара и Вентура и й предстои да придобие своята докторска степен по право през 2014 г. Даниела е носител на редица стипендии: Global Studies Scholarship, International Student Scholarship, Santa Barbara Women Lawyers Association Scholarship, CPA/Law Society of Ventura Scholarship, сред които и стипендия за най-висок успех.

  • Част VI: За удоволствието, призванието, удовлетворението и наказанието на съдията
    29.01.2014

    "В първите години от кариерата си на магистрат, независимо дали си я започнал на 25 или на 45, почти всеки страда от илюзорни представи за собствената си значимост, което предимно пречи. После осъзнаваш, че професията ти, си е работа като всяка друга, че тя е най-вече отговорност и че трябва да я вършиш в услуга на хората, а не обратното.", разказва съдия Красимира Костова. Тя започва кариерата си като младши съдия в Окръжен съд Пловдив на 22 март 1999 г. На 18 октомври същата година е назначена за съдия в Районен съд Пловдив, където прекарва следващите 5 години. От 2005 г. е съдия в Окръжния съд в Пловдив. Съдия Костова е отличена със „служебна благодарност и грамота” с решение на Висшия съдебен съвет от 24 март 2010 г. Считано от 22.12.2011 г. е назначена за съдия в Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС). БИПИ се срещна със съдия Костова зa пръв път през 2011 г. покрай участието й в конкурса за председател на АСНС.

  • Част VII: Прокуратурата не би трябвало да е място за обикновени изпълнители, а за търсачи на истината
    28.02.2014

    "Обществото ни вече не е безгласно, възприе и държи на демократичните ценности. Прозрачност, достъп до информация, касаеща дейността на различните държавни органи и работещите в тях, вече не са пожелания, а реалност с която всеки трябва да се съобразява. Макар и бавно, гражданите осъзнават силата на мнението си и са особено нетърпими към прояви, поведение или дейност на овластени лица, които се разминават със статута и очакванията от работата им."
    Георги Асенов, прокурор в Окръжна прокуратура Плевен. 

  • Част VIII: Защо етичните ни задължения като граждани е добре да са само началната точка на етичната ни отговорност като юристи
    28.04.2014

    Повече от тридесет години Бенджамин Байсел e съдебен адвокат (в Калифорния ”съдебен адвокат” или “trial attorney” e адвокат, който специализира във воденето на съдебни дела, докато други се занимават преимуществено с изследователска дейност – б.а.), oбучител и автор. Работил е и като държавен експерт по етичните въпроси. Той е консултант и вещо лице в казуси, свързани с  правната и политическа етика. Бен Байсел е водещият адвокат в юридическия екип по историческото дело на Върховния съд на щата Калифорния City of Santa Barbara v. Adamson (1980) 27 Cal. 3d 123. Съавтор е на бестселъра Ladies and Gentlemen of the Jury: Greatest Closing Arguments in Modern Law, за чието изготвяне е проучил стотици казуси. Като вещо лице, Бен Байсел успява да представи сложните етически концепции в обясним за заседателите вид, разбирайки какво те намират за убедително. Като професор по право винаги е изготвял и систематизирал информация по начин, който да бъде понятен за неговите студенти. Работейки като автор, колумнист и коментатор по правни теми в радио и телевизия, Байсел е изградил опит в ползването на разбираеми метафори за разясняването на сложни юридически концепции. Бен Байсел е наш гост в априлското издание на рубриката „Човекът под тогата” в Judicialprofiles.bg и коментира процедурите по назначаване на съдии в САЩ:

  • Част IX-1: Съдия Красимира Иванова: Встъпването ми като съдия е чест за мен, която постоянно ще защитавам.
    26.05.2014

    През м. ноември 2013 г. се проведе изборът за административен ръководител на Административен съд Добрич. Кандидати в процедурата бяха съдиите от същия съд Красимира Иванова и Таня Димитрова. И двете кандидатки с готовност се отзоваха на поканата на БИПИ да се включат в Инициативата за прозрачни съдебни назначения при изготвянето на техните профили. Към това, и двете съдии отговориха на анкетните листове за самооценка, които им изпратихме. Впечатлени от техния позитивизъм и отзивчивост, поканихме съдия Иванова и съдия Димитрова да се включат в едно "двойно" интервю за майското издание на „Човекът под тогата”. По-долу са поместени отговорите на съдия Иванова. Отговорите на съдия Димитрова можете да прочетете на този линк.

  • Част IX-2: Съдия Таня Димитрова: Авторитетът и доверието на гражданите към съдебната система се създават и компрометират именно от работата на всеки магистрат
    26.05.2014

    През м. ноември 2013 г. се проведе изборът за административен ръководител на Административен съд Добрич. В процедурата участваха съдиите от същия съд Красимира Иванова и Таня Димитрова. И двете кандидатки с готовност се отзоваха на поканата на БИПИ да се включат в Инициативата за прозрачни съдебни назначения при изготвянето на техните профили. Към това, и двете съдии отговориха на анкетните листове за самооценка, които им изпратихме. Впечатлени от техния позитивизъм и отзивчивост, поканихме съдия Иванова и съдия Димитрова да се включат в едно "двойно" интервю за майското издание на „Човекът под тогата”. По-долу са поместени отговорите на съдия Таня Димитрова.
    Отговорите на съдия Иванова можете да прочетете на този линк.

  • Част X: Никоя правосъдна система не струва нищо без съдии, които могат независимо да разрешават спорове
    30.06.2014

    Курт Д. Енгелхард става федерален съдия през 2001 г. във Федералния окръжен съд на Източен окръг Луизиана, номиниран от президента Джорд Буш. Завършва право през 1985 г.  Работи като съдебен помощник на федерален апелативен съдия в продължение на две години. След това се занимава с частна адвокатска практика до номинацията си.

    За четвърта поредна година съдия Енгелхард приема български стажанти в своя офис в съда, намиращ се в Ню Орлиънс, Луизиана. Стажантите се подбират след участие в стажантската програма на Софийски районен съд. Съдия Енгелхард любезно прие поканата на БИПИ да отговори на няколко въпроса за правото като гост в рубриката „Човекът под тогата” на Инициативата за прозрачни съдебни назначения.

  • Част XI: Съдия Капка Костова: Силният съд е основата, която крепи силните демокрации
    23.10.2014

    Съдия Капка Костова завършва право в СУ "Климент Охридски." През 1981 г. е назначена за съдия в Рaйонен съд Пирдоп, а по-късно става негов председател. Правораздава в Софийския районен съд, а през 1992-1993 г. е заместник-председател на СГС. Командирована е във ВКС през 1993 г. Същата година е избрана и за председател на СРС, като заема този пост 11 години. Съдия Костова е първият председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България веднага след създаването му през 1997 г. до 2003 г. От  25.11.2009 г. до 09.06.2011 г. е член на Висшия съдебен съвет. Подава оставка като член на ВСС заради несъгласие с кадровата политика на органа. Номинирана е за „Човек на годината” за 2011 г. Носител на наградата „Юрист на годината” за 2011 г. Понастоящем е съдия във Върховния касационен съд, Наказателна колегия.

  • Част XII: Съдия Елизабет С. Стонг: Бъдете верни на себе си, обичайте това, което правите и го правете по възможно най-добрия начин.
    28.11.2014

    Елизабет С. Стонг разглежда дела, свързани с търговската несъстоятелност в Съда по несъстоятелността към Източния окръг на Ню Йорк, САЩ от 2003 г. досега. Преди това работи над 20 години като корпоративен адвокат. Завършва последователно исторически науки и право в Харвард. През месец юли т.г. съдия Стонг беше в България и взе участие във форума "Върховенството на закона: Основен принцип за устойчива бизнес среда", организирана от Американската търговска камара в България, Германо-Българската индустриално-търговска камара и Австрийския бизнес съвет. Съдия Стонг е гост в ноемврийското издание на рубриката "Човекът под тогата".

  • Част ХIII: Съдебната система ще бъде истински независима, когато спре влиянието на политическите сили при формиране на ценностите в тази система
    06.02.2015

    Съдия Ивета Парпулова правораздава в Окръжен съд Пазарджик, като в периода 2008 г. - 2012 г. е негов председател. От 1980 г. досега целият й трудов стаж преминава в съдебната система. Ивета Парпулова е завършила юридическото си образование в СУ "Св. Климент Охридски" през 1978 г. Съдия Парпулова е гост в първото за 2015 г. издание на "Човекът под тогата".

  • Част XIV: Съдийската професия не ни се полага. Съдията е само говорител на закона, съдебната зала не му е бащиния
    26.03.2015

    "Публичното назоваване на даден проблем е положително, но продължителното публично говорене за него без действия, не само че не води до решаването му, но и има негативен ефект, тъй като води до внушения, до изкривявания, които рушат авторитета на съдебната власт. А това, в крайна сметка, е изключително опасно за обществото." Методи Лалов, административен ръководител на Софийски районен съд. 

    Методи Лалов е роден през 1975 г. в София. Завършва с отличие право в УНСС през 2001 г. Има опит като адвокат, от 2005 г. е съдия в Софийски районен съд. През 2012 г. става негов заместник-председател, а от ноември с.г. е избран за административен ръководител на най-големия съд в страната.

  • Част XV: Съдия Анжела Каптейн: Вярвайте на вашите съдии!
    24.02.2016

    "Няма общество без съдебна система. Това е изключително важно да бъде разбрано. Когато държавата преминава през труден период, няма как той да бъде преодолян без здрава съдебна система. Вярвайте на съдиите, вярвайте им. Можете да бъдете критични към системата, но имайте вяра в тях." Анжела Каптейн, апелативен съдия в Хага, Южна Холандия

    Анжела Каптейн
    бе гост на организираната от Съюза на съдиите в България работна среща на тема „Подбор, обучение и правомощия на съдебните помощници” на 19 и 20 февруари. Събитието се проведе в рамките на проект „Изграждане на благотворна среда за независима съдебна власт в България”, финансиран от Министерство на външните работи на Кралство Холандия. Съдия Каптейн е родена през 1956 г. в Арнем, Холандия. Понастоящем е апелативен съдия в Хага, преди това в продължение на 15 години работи като прокурор, постепенно издигайки се в йерархията. В периода 2008 – 2009 г. участва в Мисията на Европейския съюз в Косово (EULEX KOSOVO). Допринася за провеждането на множество обучителни инициативи и мероприятия. Съдия Каптейн е представител на Съюза на съдебната власт на Кралство Холандия. 

  • Част ХVI: Съдия Светла Станимирова, Окръжен съд Монтана
    30.03.2016

    "Съдийската служба е най-деликатната и отговорна юридическа професия, защото съдията разполага с честта, имота и живота на хората. Тази длъжност затова не трябва да се заема от хора, които нямат необходимите за правилното ѝ управление знания и способности.", съдия Светла Станимирова, Окръжен съд Монтана


    Светла Станимирова е родена през 1967 г. Завършва висше юридическо образование в СУ „Св. Климент Охридски” през 1992 г. През 1993 г. с решение на ВСС е назначена за прокурор в Районна прокуратура Монтана, там работи до 1998 г., била е и заместник районен прокурор. От октомври 1998 г. започва работата си като съдия. Светла Станимирова правораздава в Окръжен съд Монтана, съвместявайки функцията и на пресаташе на съда. 

  • Част XVII: Разговор със съдия Жозе Матош
    23.03.2017

    На 17 март Съюзът на съдиите в България (ССБ) отбеляза своята 20-годишнина, организирайки тематичната конференция „Съдебна независимост”. По време на събитието имахме възможност да се срещнем с един от лекторите -  съдия Жозе Игрежа Матош, председател на Европейската съдийска асоциация (ЕСА). В презентацията си той разкри ролята на ЕСА за отстояването на съдийската независимост, настоящите ѝ приоритети, сред които са борбата с корупцията и съхраняването на съдийския интегритет. Със съдия Матош разговаря Неда Грозева:

  • Човекът под тогата Част XVIII: Ричард Гейбриъл, съдия във Върховния съд на щата Колорадо, САЩ
    18.05.2017

    През м. август 2013 г.  рубриката „Човекът под тогата” в Judicialprofiles.bg  даде своето начало. В тези години разговоряхме с 18 български и чуждестранни съдии, изтъкнати юристи и адвокати. В днешното интервю гост е Ричард Гейбриъл, съдия във Върховния съд на щата Колорадо. Преди да бъде назначен за върховен съдия през 2015 г., Ричард правораздава 7 години в апелативния съд на Колорадо. Между 1988 и 2008 г. е адвокат, развивал е практиката си в търговското право, интелектуалната собственост, през 1994 г. е представлявал Майкъл Джексън в съда. Ричард Гейбриъл бе на посещение в България през април по покана на БИПИ в рамките на проект „Мрежа на американските съдии за България”, осъществяван с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България”. С Ричард Гейбриъл разговаря Неда Грозева: