Човекът под тогата

Част V: Даниела Тодорова - един български юрист зад граница

26.12.2013

В това издание правим стъпка встрани с избора си на събеседник, тъй като тя все още не е човек под тога, но искрено й пожелаваме един ден да бъде. Даниела Тодорова е български студент по право в САЩ и ще ни разкаже за изучаването на юридическите науки през океана. Интервюто с нея е изключително интересно и полезно както за кандидат-студенти, студенти, така и за преподаватели, а и за юридическата общност като цяло.  Даниела завършва гимназия през 2005 г. в Свиленград, след което кандидатства в колеж в Санта Барбара, Калифорния, където изучава политически науки и глобални изследвания. През 2011 г. специализира в програма „Политически науки с акцент върху международните отношения”. Сега е студент в правния колеж на Санта Барбара и Вентура и й предстои да придобие своята докторска степен по право през 2014 г. Даниела е носител на редица стипендии: Global Studies Scholarship, International Student Scholarship, Santa Barbara Women Lawyers Association Scholarship, CPA/Law Society of Ventura Scholarship, сред които и стипендия за най-висок успех.

Опиши ни накратко процеса на юридическо обучение в САЩ. Най-напред как се кандидатства, колко време ти бе необходимо за подготовка?

Голямата разлика между юридическото образование в България и тук е, че тук трябва да завършиш бакалавър преди да можеш да кандидатстваш да учиш право. Това отнема поне 4 години след гимназиалното завършване. Някои студенти го виждат като губене на време, но аз специално го възприемам като една голяма възможност да развивам и усъвършенствам аналитичните си умения и стил на писане.  След завършване на бакалавър, повечето юридически училища изискват от кандидатите да се явят на изпит LSAT (Law School Admission Test). Колкото по-добър е университета, толкова по-големи са изискванията за отличен резултат на LSAT. Подготовката за изпита отнема между 3 и 6 месеца. Последната стъпка е да кандидатстваш. Кандидатите трябва да напишат мотивационно писмо защо искат да учат право и защо избират точно това учебно заведение. Повечето юридически факултети изискват също препоръки от поне двама професори.


Какъв е принципът на обучение и оценка? Различават ли се в отделните дисциплини?

Има задължителни и избираеми дисциплини. Повечето изпити завършват с поставянето на оценка (А, B, C, D, E, F), като А е най-високата, а F най-ниската възможна. Някои летни класове приключват с оценка „издържал” или „не издържал”. Всеки професор има различен стил на преподаване, но като цяло се набляга на Сократовия метод – студентите винаги трябва да са готови да дискутират материала и да отговарят на зададените от професора въпроси. Свързването на теорията и практиката също е ключов момент в обучението. 

Повечето дисциплини завършват с поставянето на оценка. Тя се формира от междинен изпит по време на семестъра (нещо като контролна работа), който е около 15-20% от оценката и голям изпит в края на семестъра, който е 80-85% от оценката. В някои дисциплини този изпит е 100% от оценката. Изпитите са само писмени. Нямаме устни такива. Финалните изпити са разпределени в 3 отделни периоди – понеделник, сряда и петък, в 3-часови сесии, през които се тестват 3 различни предмета. По-голямата част от изпитите са базирани на казуси от реалния живот. Студентите трябва да покажат не само знание на законите, но и да разсъждават върху правата на „фиктивните герои” от изпита.

Малко са изпитите, които се оценяват с „издържал” или „не издържал”. Сред тях са бизнес преговори, интервюиране на клиенти, психология за адвокати. Тези дисциплини могат да завършат с представянето на проект в клас или курсова работа, те не са толкова стриктни по своя характер.

 

Какви са взаимоотношенията между преподаватели и студенти?

Моите лични наблюдения на взаимоотношенията между преподаватели и студенти, базирани единствено на учебното заведение което аз посещавам, са че преподавателите биват изключително отдадени на това да помагат на студентите да успеят. Те са винаги готови да отговорят на въпроси в клас или извън клас, гледат на нас като на професионалисти, които ще бъдат практикуващи адвокати след няколко години. Взаимно уважение, стремеж към една цел – успехът и професионализъм,  така най-добре бих могла да опиша взаимоотношенията между преподаватели и студенти.

 

Изследвате ли в обучението си въпросисвързани с върховенството 
на закона и независимостта на съдебната власт?

Нямаме отделна дисциплина, която изследва независимостта на съдебната власт, поне такава не се предлага в юридическия факултет, който аз посещавам, но темата е част от други дисциплини – конституционно право, федерализъм, граждански процес. Конституционното право изключително набляга на факта, че Конституцията обособява разделението на трите самостоятелни и равнопоставени законодателна, изпълнителна и съдебна власти, и че никоя от тях не може да узурпира другата. Тук искам да уточня, че темата за независимостта на съдебната система и принципа на разделение на властите се изучава от ранна възраст и е част от учебната програма в училищата.

 

Имат ли колегите ти предварителна професионална ориентация в коя точно 
сфера на правото желаят да се развиват?

Много малко от колегите ми имат предварителна професионална ориентация. Тези, които я имат, обикновено са хората, на които образованието им е платено от работодателя срещу обещанието, че ще работят за него за определен период след завършването си - в сферата, в която самият работодател практикува. Други имат член на семейството, който е практикуващ адвокат и ще работят за него/нея.  Много от нас започват да учат право с идеята, че ще практикуват в една сфера, но записват предмет, който толкова им харесва, че осъзнават, че това е тяхното призвание и впоследствие променят плана си. Мнозинството от нас ще са щастливи да си намерят работа като адвокати след завършването си. С натрупания опит ще имаме повече свобода да практикуваме в сферата, в която наистина искаме да се развиваме.

 

Знаем, че в САЩ се правят рейтинги на юридическите факултети. Как се отразява това на качеството на образованието? Какво е личното ти мнение за правенето на рейтинги?

Качеството на образованието се повишава в резултат на имплементирането на рейтинг системата. Рейтинг системата е огромна мотивация за юридическите факултети да предлагат не само по-добро и качествено образование, но също и да получават повече финансова помощ, чрез която могат да предлагат стипендии и финансова подкрепа на студентите си.

Не е изненада, че юридическите факултети, които имат много висок рейтинг, също така имат професори, които са световно известни в областта си на преподаване. Студентите им често изучават материала от учебниците, написани от техните преподаватели. Колкото е по-висок рейтингът, толкова по-високи са изискванията за кандидат-студентите.  Качеството на студентите също е много по-високо от това на юридически факултети с по-нисък рейтинг. Топ училища като Харвард и Йейл приемат само 5% от всички кандидат-студенти. Цената на обучението е също много по-висока в тези заведения.  Моето лично мнение за правенето на рейтинги е, че дава стимул на юридическите заведения да се стремят да дават най-доброто от себе си, и че дават идея на кандидат-студентитие да знаят за какво плащат и какво качество на образование могат да получат.

 

Има ли в твоя ЮФ правна клиника? Ако да, ти участваш ли? Какво е мнението ти за този метод на преподаване?

Моят ЮФ, а и повечето други факултети, с които съм запозната, не предлагат правна клиника. Всеки град има правни клиники (Legal Aid), които не са обвързани с юридическите заведения. Тези правни клиники предлагат безплатни консултации за хора по гражданскоправни казуси, които не могат да си позволят да платят на адвокат. Безплатни адвокатски услуги, включително представителство в съда, се предлагат на всички задържани криминално проявени лица от обществен защитник (Public Defender’s Office), той действа в областта на наказателния процес. Моят факултет задължава всички студенти да работят безплатно поне 65 часа с една от тези организации. Ние работим директно с адвокат, който ни дава напътствия в правилната посока. Аз лично практикувах при обществен защитник и работих по случай за опит за убийство. Направих проучвания по фактическата обстановка, срещнах се с клиента в затвора да го интервюирам, направих научни изследвания по случая и т.н. Това е нашият начин да дадем безплатни услуги на тези в нужда.

Адвокатската асоциация насърчава хората в юридическата професия да помагат на клиенти, които не могат да си позволят адвокатски услуги, въпреки че са в частна практика. Аз лично познавам много адвокати, които вземат по няколко клиенти про боно на година.


Какво би пренесла от наученото там в България? Какво би споделила с българските си колеги?

Това, което съм чувала за юридическото образование в България, е че не е забавно, защото материалът е много сух. Начинът на образование тук балансира теорията и практиката по такъв начин, че студентите визуализират задачата като проблем, с който ще се сблъскат в реалния живот. Тук често казват, че теорията може всеки да я научи, но не всеки може да я прилага. Приложението на теорията, а не самата теория, те учи да мислиш като юрист и е най-ценното умение, което се научава в ЮФ. Този начин на образование е първото нещо, което бих пренесла от наученото тук в България.

Другото, което бих пренесла в България, е практиката по време на самото обучение, а не след завършването. Практиката по време на обучение подпомага процеса на усвояване на знанията, помага на студентите да се насочат към област на практика (ако все още са неориентирани) и те учи как да действаш стратегически като юрист.

Третото нещо, което бих пренесла в България е начина на проверка на знанията. Изпитите ни тук са случаи, с които ще се сблъскаме в реалния живот. Например, типичен изпит за непозволеното увреждане е: „А си върви по улицата, минава под една сграда, която е в строеж. Работникът на строежа, вместо да си гледа работата, изпраща sms на жена си. Заради неговото невнимание, една греда пада и удря А по главата. В същото време В кара колата си, но се заглежда към инцидента, в който А е ранен. В удря с колата си едно дете С, което пресича пешеходна пътека. В същото време D, крадец, използва момента и дръпва чантата на Е, пенсионерка, която се връща от пазар. Е, с бастуна си, удря D по главата. Какви са правата на A, B, C, D  и Е?” Такъв вид изпит тества не само теорията, но и приложението на теорията.

 

 

Още интервюта
  • Част I: Интервю със съдия Любка Стоянова, АССГ
    14.08.2013

    "Професията на съдията никак не е лека. Необходимо е да вземаш решения, обосновани само с доказателствата по делото, като изключиш личните си пристрастия, но почерпиш от житейския си опит. Тези решения трябва да бъдат категорично и безкомпромисно законосъобразни, но същевременно да следват обичайната житейска логика и да се доближават максимално до всеобщото разбиране за справедливост."
    Любка Стоянова, заместник-председател Административен съд - София град

  • Част II: Разговор със съдия Кети Маркова, съдия в Конституционния съд
    16.09.2013

    "Правото е сериозна наука, усвояването на която изисква много усилия, отдаване и ангажираност. Въпрос на много личен избор, мотивиран от собственото вътрешно усещане и интереси е насочването към конкретен правен отрасъл и юридическа професия. Най-често още в университета студентите формират приоритетите и ориентацията си. Дали днешният студент утре ще стане цивилист или пеналист, съдия или прокурор например, той ще реши сам, но особено важно е човек да прецени, и то възможно най-обективно, собствените си възможности, капацитет и нагласи, колкото и трудно да е понякога това. За правилността на този избор от значение е и характерът на човека, защото поне аз трудно мога да си представя един конформист като истински добър съдия. Не си представям също, че лошият човек в живота може да бъде добър съдия."
    Кети Маркова, съдия в Конституционния съд на Република България

  • Част III: Интервю със съдия Елга Цонева, председател на Административен съд Русе
    31.10.2013

    "Моят път на влизане в съдебната система е различен от преобладаващата практика у нас. Станах съдия на 45 години и ето вече близо 15 години упражнявам с желание професията. Изхождайки от собственото ми професионално минало съм направила извод, че при търсене на реализация младият юрист трябва да прецени коя е най-подходящата професия с оглед на личните му качества, а не непременно да следва актуални  тенденции. Всяка юридическа професия изисква освен задължителното добро познаване на съответната правна материя и специфични персонални качества и нагласи. Ето например, за себе си мога да кажа, че не притежавам нужните качества за адвокат и поради това не се задържах дълго в тази професия. Сега  съм благодарна на шанса да вляза в съдебната система  и да имам привилегията да упражнявам професията, която желая, при това  с голямо вътрешно удовлетворение." 
    Елга Цонева, председател на Административен съд Русе

  • Част IV: Съдия Морийн Дъфи Люис от Лос Анжелис, Калифорния гостува на Човекът под тогата с първо интервю за България
    28.11.2013

    "Юридическата професия, която включва всички аспекти на правосъдието, вкл. съдии, адвокати и съдебни служители, трябва да върши работата си по прозрачен начин. Доверие от обществото като цяло е абсолютно необходимо. Обществото трябва да вярва, че решенията са безпристрастни. Ще зебележите, че не съм казала, че всички решения са винаги правилни. Нищо в живота не е правилно, но правим най-доброто, на което сме способни, без предубеждения към останалите.", това са думи на Морийн Дъфи-Люис. Тя е съдия от 26 години в Първоинстанционния съд в Лос Анжелис, Калифорния (LA Superior Court). Съдът работи за над 9,5 млн. души, живеещи и работещи на територията на окръг Лос Анжелис. Преди да стане съдия е работила като адвокат, както и в прокуратурата. Майка на две деца – тя никога не се отказва от една от своите големи страсти – преподаването. През 2009 г. Дъфи-Люис посещава България за пръв път. Тук тя преподава в Софийския университет и в Националния институт на правосъдието, където е лектор по темата за медиацията и съдебната етика. Съдия Дъфи-Люис даде интервю специално за рубриката ни Човекът под тогата:

  • Част VI: За удоволствието, призванието, удовлетворението и наказанието на съдията
    29.01.2014

    "В първите години от кариерата си на магистрат, независимо дали си я започнал на 25 или на 45, почти всеки страда от илюзорни представи за собствената си значимост, което предимно пречи. После осъзнаваш, че професията ти, си е работа като всяка друга, че тя е най-вече отговорност и че трябва да я вършиш в услуга на хората, а не обратното.", разказва съдия Красимира Костова. Тя започва кариерата си като младши съдия в Окръжен съд Пловдив на 22 март 1999 г. На 18 октомври същата година е назначена за съдия в Районен съд Пловдив, където прекарва следващите 5 години. От 2005 г. е съдия в Окръжния съд в Пловдив. Съдия Костова е отличена със „служебна благодарност и грамота” с решение на Висшия съдебен съвет от 24 март 2010 г. Считано от 22.12.2011 г. е назначена за съдия в Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС). БИПИ се срещна със съдия Костова зa пръв път през 2011 г. покрай участието й в конкурса за председател на АСНС.

  • Част VII: Прокуратурата не би трябвало да е място за обикновени изпълнители, а за търсачи на истината
    28.02.2014

    "Обществото ни вече не е безгласно, възприе и държи на демократичните ценности. Прозрачност, достъп до информация, касаеща дейността на различните държавни органи и работещите в тях, вече не са пожелания, а реалност с която всеки трябва да се съобразява. Макар и бавно, гражданите осъзнават силата на мнението си и са особено нетърпими към прояви, поведение или дейност на овластени лица, които се разминават със статута и очакванията от работата им."
    Георги Асенов, прокурор в Окръжна прокуратура Плевен. 

  • Част VIII: Защо етичните ни задължения като граждани е добре да са само началната точка на етичната ни отговорност като юристи
    28.04.2014

    Повече от тридесет години Бенджамин Байсел e съдебен адвокат (в Калифорния ”съдебен адвокат” или “trial attorney” e адвокат, който специализира във воденето на съдебни дела, докато други се занимават преимуществено с изследователска дейност – б.а.), oбучител и автор. Работил е и като държавен експерт по етичните въпроси. Той е консултант и вещо лице в казуси, свързани с  правната и политическа етика. Бен Байсел е водещият адвокат в юридическия екип по историческото дело на Върховния съд на щата Калифорния City of Santa Barbara v. Adamson (1980) 27 Cal. 3d 123. Съавтор е на бестселъра Ladies and Gentlemen of the Jury: Greatest Closing Arguments in Modern Law, за чието изготвяне е проучил стотици казуси. Като вещо лице, Бен Байсел успява да представи сложните етически концепции в обясним за заседателите вид, разбирайки какво те намират за убедително. Като професор по право винаги е изготвял и систематизирал информация по начин, който да бъде понятен за неговите студенти. Работейки като автор, колумнист и коментатор по правни теми в радио и телевизия, Байсел е изградил опит в ползването на разбираеми метафори за разясняването на сложни юридически концепции. Бен Байсел е наш гост в априлското издание на рубриката „Човекът под тогата” в Judicialprofiles.bg и коментира процедурите по назначаване на съдии в САЩ:

  • Част IX-1: Съдия Красимира Иванова: Встъпването ми като съдия е чест за мен, която постоянно ще защитавам.
    26.05.2014

    През м. ноември 2013 г. се проведе изборът за административен ръководител на Административен съд Добрич. Кандидати в процедурата бяха съдиите от същия съд Красимира Иванова и Таня Димитрова. И двете кандидатки с готовност се отзоваха на поканата на БИПИ да се включат в Инициативата за прозрачни съдебни назначения при изготвянето на техните профили. Към това, и двете съдии отговориха на анкетните листове за самооценка, които им изпратихме. Впечатлени от техния позитивизъм и отзивчивост, поканихме съдия Иванова и съдия Димитрова да се включат в едно "двойно" интервю за майското издание на „Човекът под тогата”. По-долу са поместени отговорите на съдия Иванова. Отговорите на съдия Димитрова можете да прочетете на този линк.

  • Част IX-2: Съдия Таня Димитрова: Авторитетът и доверието на гражданите към съдебната система се създават и компрометират именно от работата на всеки магистрат
    26.05.2014

    През м. ноември 2013 г. се проведе изборът за административен ръководител на Административен съд Добрич. В процедурата участваха съдиите от същия съд Красимира Иванова и Таня Димитрова. И двете кандидатки с готовност се отзоваха на поканата на БИПИ да се включат в Инициативата за прозрачни съдебни назначения при изготвянето на техните профили. Към това, и двете съдии отговориха на анкетните листове за самооценка, които им изпратихме. Впечатлени от техния позитивизъм и отзивчивост, поканихме съдия Иванова и съдия Димитрова да се включат в едно "двойно" интервю за майското издание на „Човекът под тогата”. По-долу са поместени отговорите на съдия Таня Димитрова.
    Отговорите на съдия Иванова можете да прочетете на този линк.

  • Част X: Никоя правосъдна система не струва нищо без съдии, които могат независимо да разрешават спорове
    30.06.2014

    Курт Д. Енгелхард става федерален съдия през 2001 г. във Федералния окръжен съд на Източен окръг Луизиана, номиниран от президента Джорд Буш. Завършва право през 1985 г.  Работи като съдебен помощник на федерален апелативен съдия в продължение на две години. След това се занимава с частна адвокатска практика до номинацията си.

    За четвърта поредна година съдия Енгелхард приема български стажанти в своя офис в съда, намиращ се в Ню Орлиънс, Луизиана. Стажантите се подбират след участие в стажантската програма на Софийски районен съд. Съдия Енгелхард любезно прие поканата на БИПИ да отговори на няколко въпроса за правото като гост в рубриката „Човекът под тогата” на Инициативата за прозрачни съдебни назначения.

  • Част XI: Съдия Капка Костова: Силният съд е основата, която крепи силните демокрации
    23.10.2014

    Съдия Капка Костова завършва право в СУ "Климент Охридски." През 1981 г. е назначена за съдия в Рaйонен съд Пирдоп, а по-късно става негов председател. Правораздава в Софийския районен съд, а през 1992-1993 г. е заместник-председател на СГС. Командирована е във ВКС през 1993 г. Същата година е избрана и за председател на СРС, като заема този пост 11 години. Съдия Костова е първият председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България веднага след създаването му през 1997 г. до 2003 г. От  25.11.2009 г. до 09.06.2011 г. е член на Висшия съдебен съвет. Подава оставка като член на ВСС заради несъгласие с кадровата политика на органа. Номинирана е за „Човек на годината” за 2011 г. Носител на наградата „Юрист на годината” за 2011 г. Понастоящем е съдия във Върховния касационен съд, Наказателна колегия.

  • Част XII: Съдия Елизабет С. Стонг: Бъдете верни на себе си, обичайте това, което правите и го правете по възможно най-добрия начин.
    28.11.2014

    Елизабет С. Стонг разглежда дела, свързани с търговската несъстоятелност в Съда по несъстоятелността към Източния окръг на Ню Йорк, САЩ от 2003 г. досега. Преди това работи над 20 години като корпоративен адвокат. Завършва последователно исторически науки и право в Харвард. През месец юли т.г. съдия Стонг беше в България и взе участие във форума "Върховенството на закона: Основен принцип за устойчива бизнес среда", организирана от Американската търговска камара в България, Германо-Българската индустриално-търговска камара и Австрийския бизнес съвет. Съдия Стонг е гост в ноемврийското издание на рубриката "Човекът под тогата".

  • Част ХIII: Съдебната система ще бъде истински независима, когато спре влиянието на политическите сили при формиране на ценностите в тази система
    06.02.2015

    Съдия Ивета Парпулова правораздава в Окръжен съд Пазарджик, като в периода 2008 г. - 2012 г. е негов председател. От 1980 г. досега целият й трудов стаж преминава в съдебната система. Ивета Парпулова е завършила юридическото си образование в СУ "Св. Климент Охридски" през 1978 г. Съдия Парпулова е гост в първото за 2015 г. издание на "Човекът под тогата".

  • Част XIV: Съдийската професия не ни се полага. Съдията е само говорител на закона, съдебната зала не му е бащиния
    26.03.2015

    "Публичното назоваване на даден проблем е положително, но продължителното публично говорене за него без действия, не само че не води до решаването му, но и има негативен ефект, тъй като води до внушения, до изкривявания, които рушат авторитета на съдебната власт. А това, в крайна сметка, е изключително опасно за обществото." Методи Лалов, административен ръководител на Софийски районен съд. 

    Методи Лалов е роден през 1975 г. в София. Завършва с отличие право в УНСС през 2001 г. Има опит като адвокат, от 2005 г. е съдия в Софийски районен съд. През 2012 г. става негов заместник-председател, а от ноември с.г. е избран за административен ръководител на най-големия съд в страната.

  • Част XV: Съдия Анжела Каптейн: Вярвайте на вашите съдии!
    24.02.2016

    "Няма общество без съдебна система. Това е изключително важно да бъде разбрано. Когато държавата преминава през труден период, няма как той да бъде преодолян без здрава съдебна система. Вярвайте на съдиите, вярвайте им. Можете да бъдете критични към системата, но имайте вяра в тях." Анжела Каптейн, апелативен съдия в Хага, Южна Холандия

    Анжела Каптейн
    бе гост на организираната от Съюза на съдиите в България работна среща на тема „Подбор, обучение и правомощия на съдебните помощници” на 19 и 20 февруари. Събитието се проведе в рамките на проект „Изграждане на благотворна среда за независима съдебна власт в България”, финансиран от Министерство на външните работи на Кралство Холандия. Съдия Каптейн е родена през 1956 г. в Арнем, Холандия. Понастоящем е апелативен съдия в Хага, преди това в продължение на 15 години работи като прокурор, постепенно издигайки се в йерархията. В периода 2008 – 2009 г. участва в Мисията на Европейския съюз в Косово (EULEX KOSOVO). Допринася за провеждането на множество обучителни инициативи и мероприятия. Съдия Каптейн е представител на Съюза на съдебната власт на Кралство Холандия. 

  • Част ХVI: Съдия Светла Станимирова, Окръжен съд Монтана
    30.03.2016

    "Съдийската служба е най-деликатната и отговорна юридическа професия, защото съдията разполага с честта, имота и живота на хората. Тази длъжност затова не трябва да се заема от хора, които нямат необходимите за правилното ѝ управление знания и способности.", съдия Светла Станимирова, Окръжен съд Монтана


    Светла Станимирова е родена през 1967 г. Завършва висше юридическо образование в СУ „Св. Климент Охридски” през 1992 г. През 1993 г. с решение на ВСС е назначена за прокурор в Районна прокуратура Монтана, там работи до 1998 г., била е и заместник районен прокурор. От октомври 1998 г. започва работата си като съдия. Светла Станимирова правораздава в Окръжен съд Монтана, съвместявайки функцията и на пресаташе на съда. 

  • Част XVII: Разговор със съдия Жозе Матош
    23.03.2017

    На 17 март Съюзът на съдиите в България (ССБ) отбеляза своята 20-годишнина, организирайки тематичната конференция „Съдебна независимост”. По време на събитието имахме възможност да се срещнем с един от лекторите -  съдия Жозе Игрежа Матош, председател на Европейската съдийска асоциация (ЕСА). В презентацията си той разкри ролята на ЕСА за отстояването на съдийската независимост, настоящите ѝ приоритети, сред които са борбата с корупцията и съхраняването на съдийския интегритет. Със съдия Матош разговаря Неда Грозева:

  • Човекът под тогата Част XVIII: Ричард Гейбриъл, съдия във Върховния съд на щата Колорадо, САЩ
    18.05.2017

    През м. август 2013 г.  рубриката „Човекът под тогата” в Judicialprofiles.bg  даде своето начало. В тези години разговоряхме с 18 български и чуждестранни съдии, изтъкнати юристи и адвокати. В днешното интервю гост е Ричард Гейбриъл, съдия във Върховния съд на щата Колорадо. Преди да бъде назначен за върховен съдия през 2015 г., Ричард правораздава 7 години в апелативния съд на Колорадо. Между 1988 и 2008 г. е адвокат, развивал е практиката си в търговското право, интелектуалната собственост, през 1994 г. е представлявал Майкъл Джексън в съда. Ричард Гейбриъл бе на посещение в България през април по покана на БИПИ в рамките на проект „Мрежа на американските съдии за България”, осъществяван с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България”. С Ричард Гейбриъл разговаря Неда Грозева: