Човекът под тогата

Част VI: За удоволствието, призванието, удовлетворението и наказанието на съдията

29.01.2014

"В първите години от кариерата си на магистрат, независимо дали си я започнал на 25 или на 45, почти всеки страда от илюзорни представи за собствената си значимост, което предимно пречи. После осъзнаваш, че професията ти, си е работа като всяка друга, че тя е най-вече отговорност и че трябва да я вършиш в услуга на хората, а не обратното.", разказва съдия Красимира Костова. Тя започва кариерата си като младши съдия в Окръжен съд Пловдив на 22 март 1999 г. На 18 октомври същата година е назначена за съдия в Районен съд Пловдив, където прекарва следващите 5 години. От 2005 г. е съдия в Окръжния съд в Пловдив. Съдия Костова е отличена със „служебна благодарност и грамота” с решение на Висшия съдебен съвет от 24 март 2010 г. Считано от 22.12.2011 г. е назначена за съдия в Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС). БИПИ се срещна със съдия Костова зa пръв път през 2011 г. покрай участието й в конкурса за председател на АСНС.

Съдия Костова, Вие започвате работа като младши съдия през 1999 г., когато сте на 25 години. Как се чувствахте в началото?

Когато започнах работа като младши съдия, дори нямах навършени 25 години, а малко след като ги навърших бях районен съдия, но не разбирайте, че това е някакво лично постижение. Просто на шестия месец от попадането ми в системата, се отвори място в районния съд и получих шанс по-рано. А за това, как се чувствах в началото – да си го кажа направо – като в „небрано лозе“. Всичко се учеше в хода на работата, защото дори да си въобразяваш, че си добре теоретично подготвен, да правораздаваш, е друго нещо. В тази връзка, най-вече съм благодарна на колегите, сред които се озовах и които много са ми помагали.

Какво е мнението Ви за нашата система, която дава възможност на току що завършили юристи да станат магистрати?

Когато аз започнах, действително беше така и по онова време младшото съдийство (или да си младши прокурор) определено се считаше за най-добрата школа, защото да не забравяме, че и без него можеше да се стане магистрат. За щастие обаче, нашата система вече от години не дава подобна възможност за току-що завършили юристи, поне ако говорим за съда и прокуратурата. Обучението, което се провежда от НИП на младшите съдии и прокурори в чисто практически план, по мое мнение е много добро, а продължителността му е достатъчна, за да им осигури нужната стартова база. Отделно, сериозната кадрова селекция, наложена чрез ежегоден и то твърде тежък изпит на национално ниво, както и изпит при завършване на обучението, очевидно дава добри резултати, защото ми е направило впечатление, че откакто този механизъм функционира, органите на съдебната власт се „захранват“ с все по-качествени и подготвени млади хора.      

Промени ли се Вашето светоусещане във времето?

Разбира се, че се промени. В първите години от кариерата си на магистрат, независимо дали си я започнал на 25 или на 45, почти всеки страда от илюзорни представи за собствената си значимост, което предимно пречи. После осъзнаваш, че професията ти, си е работа като всяка друга, че тя е най-вече отговорност и че трябва да я вършиш в услуга на хората, а не обратното.   

Какво е да си наказателен съдия?

Удоволствие, призвание, удовлетворение, наказание – взети заедно.

На дневен ред е темата за нов проект на Наказателен кодекс. Изхождайки от опита Ви досега, кои са моментите, на които следва да се обърне най-вече внимание в уредбата на материалния наказателен закон?

Съществуват редица норми в сега действащия НК и то в неговата специална част, които се нуждаят от ревизия, за да не възникват затруднения с тълкуването им и за да не предпоставят противоречиво прилагане. Не бих желала да изпадам в конкретика, защото тези текстове не са малко, а най-проблемните от тях са въведените през последните две десетилетия, върху които нашата демокрация непрекъснато експериментира. Що се касае до общата част на закона, мнозинството от уредените с нея основни принципни положения, считам, че са удачно формулирани, били са обект на натрупана солидна съдебна практика и по моему не е необходимо да бъдат подлагани на значителни реформи. Така например, адмирирам отпадането на наказанието „доживотен затвор без замяна“, но пък съм привърженик за запазването на досегашните условия, при които се осъществява замяната на „доживотен затвор“ с „лишаване от свобода“. Иска ми се също да се обърне внимание на института на чл.53 от НК* и да се разшири приложното му поле, в каквато насока се развива и европейското законодателство. При всички случаи обаче, съм на мнение, че промените в наказателното право и особено в материалното, трябва да са изключително обмислени, да се вършат, само когато са реално обществено наложителни и да държат сметка за последствията, които ще предизвикат, понеже някои от тези последствия са трудно предвидими и се появяват доста по-късно.  

Вие се включихте в Инициативата за прозрачни съдебни значения още през 2011 г., когато участвахте в конкурса за председател на Апелативния специализиран наказателен съд. Какво Ви мотивира да участвате?

Това, което ме мотивира, се съдържа в наименованието на инициативата. Може да не е приятно, битието ти да се разгласява в даден момент, може да не ти се иска да рискуваш, да чуеш или прочетеш по свой адрес нападки или дори инсинуации, но когато си решил да се кандидатираш за ръководна длъжност, неминуемо си длъжен да поемеш такъв риск, защото хората имат право да знаят кой си, какъв си и дали ще оправдаеш очакванията.     

В контекста на развитието на Инициативата за прозрачни съдебни назначения, имаме фокус и върху института на несменяемостта. Смятате ли, че тя допринася за критичното отношение на обществото към системата или по-скоро би могла да обясни функцията на съдиите в него?

Критичното отношение на обществото към съдебната система, изобщо не е продиктувано от несменяемостта и не тя е действителната причина за недоволството. Мислите ли, че ако повсеместно се правораздава съвестно, своевременно и най-вече качествено, гражданите биха се интересували от несменяемостта? Трябва да се информира обществото, че тя е много важна предпоставка за осигуряването на обективно и безпристрастно правосъдие, и че ако един магистрат е корумпиран, манипулируем или некомпетентен, има начин за справяне с него. Този начин се нарича адекватна дейност на Висшия съдебен съвет и ангажиране на съответната отговорност, включително наказателна, ако са налице основанията за това.        

Ако малко дете Ви попита какво означава един съдия да бъде несменяем, какво бихте му отговорили?

Че не могат да го изгонят от работа, когато си поискат.

 ____________________________________________________

Чл. 53. (1) (Предишен текст на чл. 53 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата:
а) вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление;
б) вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление - в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Отнемат се в полза на държавата и:
а) вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, и
б) придобитото чрез престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване. Когато придобитото липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност.
Още интервюта
  • Част I: Интервю със съдия Любка Стоянова, АССГ
    14.08.2013

    "Професията на съдията никак не е лека. Необходимо е да вземаш решения, обосновани само с доказателствата по делото, като изключиш личните си пристрастия, но почерпиш от житейския си опит. Тези решения трябва да бъдат категорично и безкомпромисно законосъобразни, но същевременно да следват обичайната житейска логика и да се доближават максимално до всеобщото разбиране за справедливост."
    Любка Стоянова, заместник-председател Административен съд - София град

  • Част II: Разговор със съдия Кети Маркова, съдия в Конституционния съд
    16.09.2013

    "Правото е сериозна наука, усвояването на която изисква много усилия, отдаване и ангажираност. Въпрос на много личен избор, мотивиран от собственото вътрешно усещане и интереси е насочването към конкретен правен отрасъл и юридическа професия. Най-често още в университета студентите формират приоритетите и ориентацията си. Дали днешният студент утре ще стане цивилист или пеналист, съдия или прокурор например, той ще реши сам, но особено важно е човек да прецени, и то възможно най-обективно, собствените си възможности, капацитет и нагласи, колкото и трудно да е понякога това. За правилността на този избор от значение е и характерът на човека, защото поне аз трудно мога да си представя един конформист като истински добър съдия. Не си представям също, че лошият човек в живота може да бъде добър съдия."
    Кети Маркова, съдия в Конституционния съд на Република България

  • Част III: Интервю със съдия Елга Цонева, председател на Административен съд Русе
    31.10.2013

    "Моят път на влизане в съдебната система е различен от преобладаващата практика у нас. Станах съдия на 45 години и ето вече близо 15 години упражнявам с желание професията. Изхождайки от собственото ми професионално минало съм направила извод, че при търсене на реализация младият юрист трябва да прецени коя е най-подходящата професия с оглед на личните му качества, а не непременно да следва актуални  тенденции. Всяка юридическа професия изисква освен задължителното добро познаване на съответната правна материя и специфични персонални качества и нагласи. Ето например, за себе си мога да кажа, че не притежавам нужните качества за адвокат и поради това не се задържах дълго в тази професия. Сега  съм благодарна на шанса да вляза в съдебната система  и да имам привилегията да упражнявам професията, която желая, при това  с голямо вътрешно удовлетворение." 
    Елга Цонева, председател на Административен съд Русе

  • Част IV: Съдия Морийн Дъфи Люис от Лос Анжелис, Калифорния гостува на Човекът под тогата с първо интервю за България
    28.11.2013

    "Юридическата професия, която включва всички аспекти на правосъдието, вкл. съдии, адвокати и съдебни служители, трябва да върши работата си по прозрачен начин. Доверие от обществото като цяло е абсолютно необходимо. Обществото трябва да вярва, че решенията са безпристрастни. Ще зебележите, че не съм казала, че всички решения са винаги правилни. Нищо в живота не е правилно, но правим най-доброто, на което сме способни, без предубеждения към останалите.", това са думи на Морийн Дъфи-Люис. Тя е съдия от 26 години в Първоинстанционния съд в Лос Анжелис, Калифорния (LA Superior Court). Съдът работи за над 9,5 млн. души, живеещи и работещи на територията на окръг Лос Анжелис. Преди да стане съдия е работила като адвокат, както и в прокуратурата. Майка на две деца – тя никога не се отказва от една от своите големи страсти – преподаването. През 2009 г. Дъфи-Люис посещава България за пръв път. Тук тя преподава в Софийския университет и в Националния институт на правосъдието, където е лектор по темата за медиацията и съдебната етика. Съдия Дъфи-Люис даде интервю специално за рубриката ни Човекът под тогата:

  • Част V: Даниела Тодорова - един български юрист зад граница
    26.12.2013

    В това издание правим стъпка встрани с избора си на събеседник, тъй като тя все още не е човек под тога, но искрено й пожелаваме един ден да бъде. Даниела Тодорова е български студент по право в САЩ и ще ни разкаже за изучаването на юридическите науки през океана. Интервюто с нея е изключително интересно и полезно както за кандидат-студенти, студенти, така и за преподаватели, а и за юридическата общност като цяло.  Даниела завършва гимназия през 2005 г. в Свиленград, след което кандидатства в колеж в Санта Барбара, Калифорния, където изучава политически науки и глобални изследвания. През 2011 г. специализира в програма „Политически науки с акцент върху международните отношения”. Сега е студент в правния колеж на Санта Барбара и Вентура и й предстои да придобие своята докторска степен по право през 2014 г. Даниела е носител на редица стипендии: Global Studies Scholarship, International Student Scholarship, Santa Barbara Women Lawyers Association Scholarship, CPA/Law Society of Ventura Scholarship, сред които и стипендия за най-висок успех.

  • Част VII: Прокуратурата не би трябвало да е място за обикновени изпълнители, а за търсачи на истината
    28.02.2014

    "Обществото ни вече не е безгласно, възприе и държи на демократичните ценности. Прозрачност, достъп до информация, касаеща дейността на различните държавни органи и работещите в тях, вече не са пожелания, а реалност с която всеки трябва да се съобразява. Макар и бавно, гражданите осъзнават силата на мнението си и са особено нетърпими към прояви, поведение или дейност на овластени лица, които се разминават със статута и очакванията от работата им."
    Георги Асенов, прокурор в Окръжна прокуратура Плевен. 

  • Част VIII: Защо етичните ни задължения като граждани е добре да са само началната точка на етичната ни отговорност като юристи
    28.04.2014

    Повече от тридесет години Бенджамин Байсел e съдебен адвокат (в Калифорния ”съдебен адвокат” или “trial attorney” e адвокат, който специализира във воденето на съдебни дела, докато други се занимават преимуществено с изследователска дейност – б.а.), oбучител и автор. Работил е и като държавен експерт по етичните въпроси. Той е консултант и вещо лице в казуси, свързани с  правната и политическа етика. Бен Байсел е водещият адвокат в юридическия екип по историческото дело на Върховния съд на щата Калифорния City of Santa Barbara v. Adamson (1980) 27 Cal. 3d 123. Съавтор е на бестселъра Ladies and Gentlemen of the Jury: Greatest Closing Arguments in Modern Law, за чието изготвяне е проучил стотици казуси. Като вещо лице, Бен Байсел успява да представи сложните етически концепции в обясним за заседателите вид, разбирайки какво те намират за убедително. Като професор по право винаги е изготвял и систематизирал информация по начин, който да бъде понятен за неговите студенти. Работейки като автор, колумнист и коментатор по правни теми в радио и телевизия, Байсел е изградил опит в ползването на разбираеми метафори за разясняването на сложни юридически концепции. Бен Байсел е наш гост в априлското издание на рубриката „Човекът под тогата” в Judicialprofiles.bg и коментира процедурите по назначаване на съдии в САЩ:

  • Част IX-1: Съдия Красимира Иванова: Встъпването ми като съдия е чест за мен, която постоянно ще защитавам.
    26.05.2014

    През м. ноември 2013 г. се проведе изборът за административен ръководител на Административен съд Добрич. Кандидати в процедурата бяха съдиите от същия съд Красимира Иванова и Таня Димитрова. И двете кандидатки с готовност се отзоваха на поканата на БИПИ да се включат в Инициативата за прозрачни съдебни назначения при изготвянето на техните профили. Към това, и двете съдии отговориха на анкетните листове за самооценка, които им изпратихме. Впечатлени от техния позитивизъм и отзивчивост, поканихме съдия Иванова и съдия Димитрова да се включат в едно "двойно" интервю за майското издание на „Човекът под тогата”. По-долу са поместени отговорите на съдия Иванова. Отговорите на съдия Димитрова можете да прочетете на този линк.

  • Част IX-2: Съдия Таня Димитрова: Авторитетът и доверието на гражданите към съдебната система се създават и компрометират именно от работата на всеки магистрат
    26.05.2014

    През м. ноември 2013 г. се проведе изборът за административен ръководител на Административен съд Добрич. В процедурата участваха съдиите от същия съд Красимира Иванова и Таня Димитрова. И двете кандидатки с готовност се отзоваха на поканата на БИПИ да се включат в Инициативата за прозрачни съдебни назначения при изготвянето на техните профили. Към това, и двете съдии отговориха на анкетните листове за самооценка, които им изпратихме. Впечатлени от техния позитивизъм и отзивчивост, поканихме съдия Иванова и съдия Димитрова да се включат в едно "двойно" интервю за майското издание на „Човекът под тогата”. По-долу са поместени отговорите на съдия Таня Димитрова.
    Отговорите на съдия Иванова можете да прочетете на този линк.

  • Част X: Никоя правосъдна система не струва нищо без съдии, които могат независимо да разрешават спорове
    30.06.2014

    Курт Д. Енгелхард става федерален съдия през 2001 г. във Федералния окръжен съд на Източен окръг Луизиана, номиниран от президента Джорд Буш. Завършва право през 1985 г.  Работи като съдебен помощник на федерален апелативен съдия в продължение на две години. След това се занимава с частна адвокатска практика до номинацията си.

    За четвърта поредна година съдия Енгелхард приема български стажанти в своя офис в съда, намиращ се в Ню Орлиънс, Луизиана. Стажантите се подбират след участие в стажантската програма на Софийски районен съд. Съдия Енгелхард любезно прие поканата на БИПИ да отговори на няколко въпроса за правото като гост в рубриката „Човекът под тогата” на Инициативата за прозрачни съдебни назначения.

  • Част XI: Съдия Капка Костова: Силният съд е основата, която крепи силните демокрации
    23.10.2014

    Съдия Капка Костова завършва право в СУ "Климент Охридски." През 1981 г. е назначена за съдия в Рaйонен съд Пирдоп, а по-късно става негов председател. Правораздава в Софийския районен съд, а през 1992-1993 г. е заместник-председател на СГС. Командирована е във ВКС през 1993 г. Същата година е избрана и за председател на СРС, като заема този пост 11 години. Съдия Костова е първият председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България веднага след създаването му през 1997 г. до 2003 г. От  25.11.2009 г. до 09.06.2011 г. е член на Висшия съдебен съвет. Подава оставка като член на ВСС заради несъгласие с кадровата политика на органа. Номинирана е за „Човек на годината” за 2011 г. Носител на наградата „Юрист на годината” за 2011 г. Понастоящем е съдия във Върховния касационен съд, Наказателна колегия.

  • Част XII: Съдия Елизабет С. Стонг: Бъдете верни на себе си, обичайте това, което правите и го правете по възможно най-добрия начин.
    28.11.2014

    Елизабет С. Стонг разглежда дела, свързани с търговската несъстоятелност в Съда по несъстоятелността към Източния окръг на Ню Йорк, САЩ от 2003 г. досега. Преди това работи над 20 години като корпоративен адвокат. Завършва последователно исторически науки и право в Харвард. През месец юли т.г. съдия Стонг беше в България и взе участие във форума "Върховенството на закона: Основен принцип за устойчива бизнес среда", организирана от Американската търговска камара в България, Германо-Българската индустриално-търговска камара и Австрийския бизнес съвет. Съдия Стонг е гост в ноемврийското издание на рубриката "Човекът под тогата".

  • Част ХIII: Съдебната система ще бъде истински независима, когато спре влиянието на политическите сили при формиране на ценностите в тази система
    06.02.2015

    Съдия Ивета Парпулова правораздава в Окръжен съд Пазарджик, като в периода 2008 г. - 2012 г. е негов председател. От 1980 г. досега целият й трудов стаж преминава в съдебната система. Ивета Парпулова е завършила юридическото си образование в СУ "Св. Климент Охридски" през 1978 г. Съдия Парпулова е гост в първото за 2015 г. издание на "Човекът под тогата".

  • Част XIV: Съдийската професия не ни се полага. Съдията е само говорител на закона, съдебната зала не му е бащиния
    26.03.2015

    "Публичното назоваване на даден проблем е положително, но продължителното публично говорене за него без действия, не само че не води до решаването му, но и има негативен ефект, тъй като води до внушения, до изкривявания, които рушат авторитета на съдебната власт. А това, в крайна сметка, е изключително опасно за обществото." Методи Лалов, административен ръководител на Софийски районен съд. 

    Методи Лалов е роден през 1975 г. в София. Завършва с отличие право в УНСС през 2001 г. Има опит като адвокат, от 2005 г. е съдия в Софийски районен съд. През 2012 г. става негов заместник-председател, а от ноември с.г. е избран за административен ръководител на най-големия съд в страната.

  • Част XV: Съдия Анжела Каптейн: Вярвайте на вашите съдии!
    24.02.2016

    "Няма общество без съдебна система. Това е изключително важно да бъде разбрано. Когато държавата преминава през труден период, няма как той да бъде преодолян без здрава съдебна система. Вярвайте на съдиите, вярвайте им. Можете да бъдете критични към системата, но имайте вяра в тях." Анжела Каптейн, апелативен съдия в Хага, Южна Холандия

    Анжела Каптейн
    бе гост на организираната от Съюза на съдиите в България работна среща на тема „Подбор, обучение и правомощия на съдебните помощници” на 19 и 20 февруари. Събитието се проведе в рамките на проект „Изграждане на благотворна среда за независима съдебна власт в България”, финансиран от Министерство на външните работи на Кралство Холандия. Съдия Каптейн е родена през 1956 г. в Арнем, Холандия. Понастоящем е апелативен съдия в Хага, преди това в продължение на 15 години работи като прокурор, постепенно издигайки се в йерархията. В периода 2008 – 2009 г. участва в Мисията на Европейския съюз в Косово (EULEX KOSOVO). Допринася за провеждането на множество обучителни инициативи и мероприятия. Съдия Каптейн е представител на Съюза на съдебната власт на Кралство Холандия. 

  • Част ХVI: Съдия Светла Станимирова, Окръжен съд Монтана
    30.03.2016

    "Съдийската служба е най-деликатната и отговорна юридическа професия, защото съдията разполага с честта, имота и живота на хората. Тази длъжност затова не трябва да се заема от хора, които нямат необходимите за правилното ѝ управление знания и способности.", съдия Светла Станимирова, Окръжен съд Монтана


    Светла Станимирова е родена през 1967 г. Завършва висше юридическо образование в СУ „Св. Климент Охридски” през 1992 г. През 1993 г. с решение на ВСС е назначена за прокурор в Районна прокуратура Монтана, там работи до 1998 г., била е и заместник районен прокурор. От октомври 1998 г. започва работата си като съдия. Светла Станимирова правораздава в Окръжен съд Монтана, съвместявайки функцията и на пресаташе на съда. 

  • Част XVII: Разговор със съдия Жозе Матош
    23.03.2017

    На 17 март Съюзът на съдиите в България (ССБ) отбеляза своята 20-годишнина, организирайки тематичната конференция „Съдебна независимост”. По време на събитието имахме възможност да се срещнем с един от лекторите -  съдия Жозе Игрежа Матош, председател на Европейската съдийска асоциация (ЕСА). В презентацията си той разкри ролята на ЕСА за отстояването на съдийската независимост, настоящите ѝ приоритети, сред които са борбата с корупцията и съхраняването на съдийския интегритет. Със съдия Матош разговаря Неда Грозева:

  • Човекът под тогата Част XVIII: Ричард Гейбриъл, съдия във Върховния съд на щата Колорадо, САЩ
    18.05.2017

    През м. август 2013 г.  рубриката „Човекът под тогата” в Judicialprofiles.bg  даде своето начало. В тези години разговоряхме с 18 български и чуждестранни съдии, изтъкнати юристи и адвокати. В днешното интервю гост е Ричард Гейбриъл, съдия във Върховния съд на щата Колорадо. Преди да бъде назначен за върховен съдия през 2015 г., Ричард правораздава 7 години в апелативния съд на Колорадо. Между 1988 и 2008 г. е адвокат, развивал е практиката си в търговското право, интелектуалната собственост, през 1994 г. е представлявал Майкъл Джексън в съда. Ричард Гейбриъл бе на посещение в България през април по покана на БИПИ в рамките на проект „Мрежа на американските съдии за България”, осъществяван с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България”. С Ричард Гейбриъл разговаря Неда Грозева: