Човекът под тогата

Част VII: Прокуратурата не би трябвало да е място за обикновени изпълнители, а за търсачи на истината

28.02.2014

"Обществото ни вече не е безгласно, възприе и държи на демократичните ценности. Прозрачност, достъп до информация, касаеща дейността на различните държавни органи и работещите в тях, вече не са пожелания, а реалност с която всеки трябва да се съобразява. Макар и бавно, гражданите осъзнават силата на мнението си и са особено нетърпими към прояви, поведение или дейност на овластени лица, които се разминават със статута и очакванията от работата им."
Георги Асенов, прокурор в Окръжна прокуратура Плевен. 

Прокурор Георги Асенов е роден през 1968 г. От 1992 до 1994 г. е бил следовател в ОСС Плевен, от 1994 г. досега е прокурор. Работил е последователно в Районна и Окръжна прокуратура Плевен (от 2001 г. до настоящия момент). През 2012 г. е номиниран от 12 негови колеги от Окръжна прокуратура Плевен за член на Висшия съдебен съвет. Прокурор Асенов е наш събеседник в седмото поред издание на рубриката "Човекът под тогата".

Вие имате натрупан над 20 години стаж като магистрат, работил сте не само като прокурор, но и като следовател. За това време се случиха немалко промени в самата съдебна власт. Променихте ли се Вие покрай тях?

Със сигурност се промених. Загубих илюзиите, както и повечето хора в България, че нещата и положението в страната ни могат да се променят към по-добро, едва ли не от само себе си, с промяната на обществено-политическия строй и формалното структуриране, изграждане на органи и прилагане на механизми, присъщи като белези на една демократична и правова държава.

Животът през тези години явно ни показа, че промяната зависи най-вече от нас, хората, а тази в сферата на съдебната власт - в значителна степен и от магистратите и ако чакаме някой друг да дойде и да я извърши, нищо добро не ни чака, нито като настояще, нито като бъдеще. Всеки може да се огледа и да види резултата и изводите, според мен, не са особено приятни. За това време обаче успях да натрупам опит - и професионален, и житейски, който ми дава повече увереност, но най-вече не загубих желанието да се уча и развивам, защото просто иначе животът няма смисъл. 

Има ли място личното щастие в съдебната власт и как може да бъде постигнато?

Може би има, но ми се струва малко пресилено, нереалистично и поне за мен ограничаващо, да търсим постигане на личното щастие само в съдебната власт. Личното щастие е прекалено субективно понятие и за всеки има различни измерения. За едни щастието е в любовта на обичания мъж или жена, за други то е семейството, децата, истинските приятели, които ти помагат и за които значиш много, за трети нещо друго. Работата ни на магистрати колкото и отговорна и важна да е, не би трябвало да е обсебваща, изцяло ангажираща времето и мислите ни, едва ли не от съдбоносно значение, иначе без съмнение ще доведе до излизане от оня деликатен баланс между важните неща в живота, които ни правят щастливи. По-скоро бих казал, че ако трябва да се търси щастие, то трябва да е професионалното такова. В работата с колеги, едни от които можеш да научиш, други на които да бъдеш полезен ти самият с опита и знанията си, уважението и респекта помежду ни, независимо дали става въпрос за съдии, прокурори, следователи или адвокати, защото колкото и различни да са функциите ни, ние сме частици в един общ механизъм, който ако не работи така, както се очаква от него, в крайна сметка създава у обществото чувството на дефицит на справедливост. Мисля си, че докато не преодолеем това усещане у хората, нито те, а още по-малко ние магистратите, ще бъдем ако не щастливи, то поне удовлетворени от работата си.

Кои са предизвикателствата в работата на прокурорите, които обществото не познава? Има ли такива, за които дори не подозираме?

Във всяка работа има предизвикателства. Тази на прокурорите не прави изключение, самата тя е предизвикателство най-вече за ума, търпението, упоритостта, прецизността и обуздаването на емоциите (често негативни), от сблъсъка с нелицеприятната страна на човешката природа, проявила се в различните хора, извършили престъпления. Не мисля обаче, че има неща, включително и предизвикателствата в работата на прокурорите, които да не са известни на обществото или поне за тези хора, за които работата ни представлява определен интерес. В кръга на шегата, прокурорите не са тайни агенти, а работата им в по-голямата си част и с малки изключения, следва да е напълно прозрачна, тъй като се води по определени законови правила – Наказателно-процесуален кодекс и др. Живеем във възможно най-информирания свят с условността доколко достоверно е всичко, което ни залива от електронни, печатни, интернет и всякакви други медии. Самата прокуратура понякога успешно, друг път не толкова, се стреми да направи дейността си обществено прозрачна. Друг е според мен по-важният въпрос и той е за най-важното предизвикателство – връщането на доверието на обществото към прокурорите и въобще към съдебната система.

Може ли, според Вас, един магистрат самостоятелно да допринесе за повишаване авторитета и доверието на съдебната власт в очите на гражданите?

Не само че може, а според мен всеки един от нас е длъжен да работи усърдно и системно за това. Като казвам работи, нямам предвид само непосредствената работа като прокурор, следовател или съдия по делата, които са ни разпределени и която следва да вършим, водейки се единствено от закона, доказателствата и съвестта си, но и всякакви проявления, поведение и държане в ежедневието ни на хора.

Обществото ни вече не е безгласно, възприе и държи на демократичните ценности. Прозрачност, достъп до информация, касаеща дейността на различните държавни органи и работещите в тях, вече не са пожелания, а реалност с която всеки трябва да се съобразява.

Макар и бавно, гражданите осъзнават силата на мнението си и са особено нетърпими към прояви, поведение или дейност на овластени лица, които се разминават със статута и очакванията от работата им.  

Магистратите, като представители на съдебната власт, за разлика от служителите в другите държавни органи, са в още по-голяма степен във фокуса на общественото внимание, просто защото естеството на работата им засяга изключително чувствителната тематика за справедливостта в обществото. Макар и морална категория, възприемана различно от всеки според разбиранията му, очевидно липсата й днес в България е проблем, който подкопава самата държавност. Затова и всеки от нас е длъжен ежедневно и във всичко да бъде на висотата на очакванията на хората, като възпитание, отношение, начин на живот и личен пример за спазване на законите и съобразяване с нравствени, морални, етични и принципни правила, присъщи на едно демократично общество. Основният атестат обаче си остава резултата от работата ни.  Вярвам, че хората ще ни повярват и върнат доверието в съдебната система, когато започнат да асоциират личното си усещане за справедливост с българското правосъдие, трудна, но не и невъзможна мисия, която стои пред нас.

В тази връзка, какво е мнението Ви за ефективността на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, който бе приет през 2009 г.?

Имайки предвид дисциплинарната практика на ВСС от приемането на кодекса до момента, според мен, не е особено висока. За това положение обаче причината е по-скоро не в самия кодекс, който е достатъчно подробен, изчерпателен и обстоятелствен, а по-скоро в нагласите на ВСС  да се самосезира или когато е сезиран с информация за нарушение на кодекса от конкретен магистрат, да го използва като основание за налагане на съразмерно дисциплинарно наказание, естествено при доказано такова нарушение. ВСС явно изпитвайки колебания по повод критиките за двойни стандарти при различни, но идентични случаи, в тази му практика не се осланя толкова на кодекса, а търси често други основания за аргументиране на своите актове, издадени по повод дисциплинарните нарушения на магистратите. До момента и ВАС не успя да създаде еднозначна и ясна практика в тази насока, което инициира и то често с основание съмнения, че провинилите се магистрати се санкционират по еднакви критерии, а това води до напрежение в системата и недоверие в нея дори и от магистратите.      

В контекста на развитието на Инициативата за прозрачни съдебни назначения, имаме фокус и върху института на несменяемостта. Смятате ли, че несменяемостта допринася за критичното отношение на обществото към системата или по-скоро би могла да обясни функцията на съдиите и прокурорите в него?

Моето впечатление е, че широки кръгове от обществото изобщо не са наясно и не са запознати с това какво всъщност представлява несменяемостта, защо и на кого е нужна и гаранция за какво е тя? Вината за това положение е може би наша, тъй като хората възприемат несменяемостта като едва ли не безконтролност и липса на възможност да се търси отговорност на съдиите и прокурорите, което естествено не е така.

Достъпното  обяснение, че това е гаранция, колкото за магистратите, толкова и за обществото, очакващо правосъдие, че съдията или прокурорът не може просто така да бъде заставен или принуден да реши по определен начин дадено дело не съобразно доказателствата, вътрешното му убеждение и закона, а в интерес на фактори или конюнктура – политическа, икономическа или каквато и да е или в краен случай и сменен от нея, ще свърши много по-добра работа от неаргументираното бранене на несменяемостта и независимостта.

Едва ли хората ще приемат за нормално зависими, страхливи прокурори или послушни съдии да решават важни за тях въпроси и обществените реакции, на които бяхме свидетели при последните няколко години, са показателни, че такива магистрати нямат място в съдебната система.

Какво бихте посъветвали младите юристи, които насочват усилията си към развитие на кариера в прокуратурата?

Да не загубят желанието да откриват нови неща и да се учат и от успехите и от неуспехите си, да не се оставят на рутината, която рано или късно ще придобият, защото животът е страшно разнообразен и изненадващ и тя не винаги ще е достатъчна за правилното решение, но най-вече да направят всичко възможно да запазят независимостта си. Прокуратурата, макар и строго йерархична и централизирана  структура, не би трябвало да е място за обикновени изпълнители, а за търсачи на истината, които след като я открият, ще изправят пред съда без изключения всеки, който е нарушил закона.

 

Още интервюта
  • Част I: Интервю със съдия Любка Стоянова, АССГ
    14.08.2013

    "Професията на съдията никак не е лека. Необходимо е да вземаш решения, обосновани само с доказателствата по делото, като изключиш личните си пристрастия, но почерпиш от житейския си опит. Тези решения трябва да бъдат категорично и безкомпромисно законосъобразни, но същевременно да следват обичайната житейска логика и да се доближават максимално до всеобщото разбиране за справедливост."
    Любка Стоянова, заместник-председател Административен съд - София град

  • Част II: Разговор със съдия Кети Маркова, съдия в Конституционния съд
    16.09.2013

    "Правото е сериозна наука, усвояването на която изисква много усилия, отдаване и ангажираност. Въпрос на много личен избор, мотивиран от собственото вътрешно усещане и интереси е насочването към конкретен правен отрасъл и юридическа професия. Най-често още в университета студентите формират приоритетите и ориентацията си. Дали днешният студент утре ще стане цивилист или пеналист, съдия или прокурор например, той ще реши сам, но особено важно е човек да прецени, и то възможно най-обективно, собствените си възможности, капацитет и нагласи, колкото и трудно да е понякога това. За правилността на този избор от значение е и характерът на човека, защото поне аз трудно мога да си представя един конформист като истински добър съдия. Не си представям също, че лошият човек в живота може да бъде добър съдия."
    Кети Маркова, съдия в Конституционния съд на Република България

  • Част III: Интервю със съдия Елга Цонева, председател на Административен съд Русе
    31.10.2013

    "Моят път на влизане в съдебната система е различен от преобладаващата практика у нас. Станах съдия на 45 години и ето вече близо 15 години упражнявам с желание професията. Изхождайки от собственото ми професионално минало съм направила извод, че при търсене на реализация младият юрист трябва да прецени коя е най-подходящата професия с оглед на личните му качества, а не непременно да следва актуални  тенденции. Всяка юридическа професия изисква освен задължителното добро познаване на съответната правна материя и специфични персонални качества и нагласи. Ето например, за себе си мога да кажа, че не притежавам нужните качества за адвокат и поради това не се задържах дълго в тази професия. Сега  съм благодарна на шанса да вляза в съдебната система  и да имам привилегията да упражнявам професията, която желая, при това  с голямо вътрешно удовлетворение." 
    Елга Цонева, председател на Административен съд Русе

  • Част IV: Съдия Морийн Дъфи Люис от Лос Анжелис, Калифорния гостува на Човекът под тогата с първо интервю за България
    28.11.2013

    "Юридическата професия, която включва всички аспекти на правосъдието, вкл. съдии, адвокати и съдебни служители, трябва да върши работата си по прозрачен начин. Доверие от обществото като цяло е абсолютно необходимо. Обществото трябва да вярва, че решенията са безпристрастни. Ще зебележите, че не съм казала, че всички решения са винаги правилни. Нищо в живота не е правилно, но правим най-доброто, на което сме способни, без предубеждения към останалите.", това са думи на Морийн Дъфи-Люис. Тя е съдия от 26 години в Първоинстанционния съд в Лос Анжелис, Калифорния (LA Superior Court). Съдът работи за над 9,5 млн. души, живеещи и работещи на територията на окръг Лос Анжелис. Преди да стане съдия е работила като адвокат, както и в прокуратурата. Майка на две деца – тя никога не се отказва от една от своите големи страсти – преподаването. През 2009 г. Дъфи-Люис посещава България за пръв път. Тук тя преподава в Софийския университет и в Националния институт на правосъдието, където е лектор по темата за медиацията и съдебната етика. Съдия Дъфи-Люис даде интервю специално за рубриката ни Човекът под тогата:

  • Част V: Даниела Тодорова - един български юрист зад граница
    26.12.2013

    В това издание правим стъпка встрани с избора си на събеседник, тъй като тя все още не е човек под тога, но искрено й пожелаваме един ден да бъде. Даниела Тодорова е български студент по право в САЩ и ще ни разкаже за изучаването на юридическите науки през океана. Интервюто с нея е изключително интересно и полезно както за кандидат-студенти, студенти, така и за преподаватели, а и за юридическата общност като цяло.  Даниела завършва гимназия през 2005 г. в Свиленград, след което кандидатства в колеж в Санта Барбара, Калифорния, където изучава политически науки и глобални изследвания. През 2011 г. специализира в програма „Политически науки с акцент върху международните отношения”. Сега е студент в правния колеж на Санта Барбара и Вентура и й предстои да придобие своята докторска степен по право през 2014 г. Даниела е носител на редица стипендии: Global Studies Scholarship, International Student Scholarship, Santa Barbara Women Lawyers Association Scholarship, CPA/Law Society of Ventura Scholarship, сред които и стипендия за най-висок успех.

  • Част VI: За удоволствието, призванието, удовлетворението и наказанието на съдията
    29.01.2014

    "В първите години от кариерата си на магистрат, независимо дали си я започнал на 25 или на 45, почти всеки страда от илюзорни представи за собствената си значимост, което предимно пречи. После осъзнаваш, че професията ти, си е работа като всяка друга, че тя е най-вече отговорност и че трябва да я вършиш в услуга на хората, а не обратното.", разказва съдия Красимира Костова. Тя започва кариерата си като младши съдия в Окръжен съд Пловдив на 22 март 1999 г. На 18 октомври същата година е назначена за съдия в Районен съд Пловдив, където прекарва следващите 5 години. От 2005 г. е съдия в Окръжния съд в Пловдив. Съдия Костова е отличена със „служебна благодарност и грамота” с решение на Висшия съдебен съвет от 24 март 2010 г. Считано от 22.12.2011 г. е назначена за съдия в Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС). БИПИ се срещна със съдия Костова зa пръв път през 2011 г. покрай участието й в конкурса за председател на АСНС.

  • Част VIII: Защо етичните ни задължения като граждани е добре да са само началната точка на етичната ни отговорност като юристи
    28.04.2014

    Повече от тридесет години Бенджамин Байсел e съдебен адвокат (в Калифорния ”съдебен адвокат” или “trial attorney” e адвокат, който специализира във воденето на съдебни дела, докато други се занимават преимуществено с изследователска дейност – б.а.), oбучител и автор. Работил е и като държавен експерт по етичните въпроси. Той е консултант и вещо лице в казуси, свързани с  правната и политическа етика. Бен Байсел е водещият адвокат в юридическия екип по историческото дело на Върховния съд на щата Калифорния City of Santa Barbara v. Adamson (1980) 27 Cal. 3d 123. Съавтор е на бестселъра Ladies and Gentlemen of the Jury: Greatest Closing Arguments in Modern Law, за чието изготвяне е проучил стотици казуси. Като вещо лице, Бен Байсел успява да представи сложните етически концепции в обясним за заседателите вид, разбирайки какво те намират за убедително. Като професор по право винаги е изготвял и систематизирал информация по начин, който да бъде понятен за неговите студенти. Работейки като автор, колумнист и коментатор по правни теми в радио и телевизия, Байсел е изградил опит в ползването на разбираеми метафори за разясняването на сложни юридически концепции. Бен Байсел е наш гост в априлското издание на рубриката „Човекът под тогата” в Judicialprofiles.bg и коментира процедурите по назначаване на съдии в САЩ:

  • Част IX-1: Съдия Красимира Иванова: Встъпването ми като съдия е чест за мен, която постоянно ще защитавам.
    26.05.2014

    През м. ноември 2013 г. се проведе изборът за административен ръководител на Административен съд Добрич. Кандидати в процедурата бяха съдиите от същия съд Красимира Иванова и Таня Димитрова. И двете кандидатки с готовност се отзоваха на поканата на БИПИ да се включат в Инициативата за прозрачни съдебни назначения при изготвянето на техните профили. Към това, и двете съдии отговориха на анкетните листове за самооценка, които им изпратихме. Впечатлени от техния позитивизъм и отзивчивост, поканихме съдия Иванова и съдия Димитрова да се включат в едно "двойно" интервю за майското издание на „Човекът под тогата”. По-долу са поместени отговорите на съдия Иванова. Отговорите на съдия Димитрова можете да прочетете на този линк.

  • Част IX-2: Съдия Таня Димитрова: Авторитетът и доверието на гражданите към съдебната система се създават и компрометират именно от работата на всеки магистрат
    26.05.2014

    През м. ноември 2013 г. се проведе изборът за административен ръководител на Административен съд Добрич. В процедурата участваха съдиите от същия съд Красимира Иванова и Таня Димитрова. И двете кандидатки с готовност се отзоваха на поканата на БИПИ да се включат в Инициативата за прозрачни съдебни назначения при изготвянето на техните профили. Към това, и двете съдии отговориха на анкетните листове за самооценка, които им изпратихме. Впечатлени от техния позитивизъм и отзивчивост, поканихме съдия Иванова и съдия Димитрова да се включат в едно "двойно" интервю за майското издание на „Човекът под тогата”. По-долу са поместени отговорите на съдия Таня Димитрова.
    Отговорите на съдия Иванова можете да прочетете на този линк.

  • Част X: Никоя правосъдна система не струва нищо без съдии, които могат независимо да разрешават спорове
    30.06.2014

    Курт Д. Енгелхард става федерален съдия през 2001 г. във Федералния окръжен съд на Източен окръг Луизиана, номиниран от президента Джорд Буш. Завършва право през 1985 г.  Работи като съдебен помощник на федерален апелативен съдия в продължение на две години. След това се занимава с частна адвокатска практика до номинацията си.

    За четвърта поредна година съдия Енгелхард приема български стажанти в своя офис в съда, намиращ се в Ню Орлиънс, Луизиана. Стажантите се подбират след участие в стажантската програма на Софийски районен съд. Съдия Енгелхард любезно прие поканата на БИПИ да отговори на няколко въпроса за правото като гост в рубриката „Човекът под тогата” на Инициативата за прозрачни съдебни назначения.

  • Част XI: Съдия Капка Костова: Силният съд е основата, която крепи силните демокрации
    23.10.2014

    Съдия Капка Костова завършва право в СУ "Климент Охридски." През 1981 г. е назначена за съдия в Рaйонен съд Пирдоп, а по-късно става негов председател. Правораздава в Софийския районен съд, а през 1992-1993 г. е заместник-председател на СГС. Командирована е във ВКС през 1993 г. Същата година е избрана и за председател на СРС, като заема този пост 11 години. Съдия Костова е първият председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България веднага след създаването му през 1997 г. до 2003 г. От  25.11.2009 г. до 09.06.2011 г. е член на Висшия съдебен съвет. Подава оставка като член на ВСС заради несъгласие с кадровата политика на органа. Номинирана е за „Човек на годината” за 2011 г. Носител на наградата „Юрист на годината” за 2011 г. Понастоящем е съдия във Върховния касационен съд, Наказателна колегия.

  • Част XII: Съдия Елизабет С. Стонг: Бъдете верни на себе си, обичайте това, което правите и го правете по възможно най-добрия начин.
    28.11.2014

    Елизабет С. Стонг разглежда дела, свързани с търговската несъстоятелност в Съда по несъстоятелността към Източния окръг на Ню Йорк, САЩ от 2003 г. досега. Преди това работи над 20 години като корпоративен адвокат. Завършва последователно исторически науки и право в Харвард. През месец юли т.г. съдия Стонг беше в България и взе участие във форума "Върховенството на закона: Основен принцип за устойчива бизнес среда", организирана от Американската търговска камара в България, Германо-Българската индустриално-търговска камара и Австрийския бизнес съвет. Съдия Стонг е гост в ноемврийското издание на рубриката "Човекът под тогата".

  • Част ХIII: Съдебната система ще бъде истински независима, когато спре влиянието на политическите сили при формиране на ценностите в тази система
    06.02.2015

    Съдия Ивета Парпулова правораздава в Окръжен съд Пазарджик, като в периода 2008 г. - 2012 г. е негов председател. От 1980 г. досега целият й трудов стаж преминава в съдебната система. Ивета Парпулова е завършила юридическото си образование в СУ "Св. Климент Охридски" през 1978 г. Съдия Парпулова е гост в първото за 2015 г. издание на "Човекът под тогата".

  • Част XIV: Съдийската професия не ни се полага. Съдията е само говорител на закона, съдебната зала не му е бащиния
    26.03.2015

    "Публичното назоваване на даден проблем е положително, но продължителното публично говорене за него без действия, не само че не води до решаването му, но и има негативен ефект, тъй като води до внушения, до изкривявания, които рушат авторитета на съдебната власт. А това, в крайна сметка, е изключително опасно за обществото." Методи Лалов, административен ръководител на Софийски районен съд. 

    Методи Лалов е роден през 1975 г. в София. Завършва с отличие право в УНСС през 2001 г. Има опит като адвокат, от 2005 г. е съдия в Софийски районен съд. През 2012 г. става негов заместник-председател, а от ноември с.г. е избран за административен ръководител на най-големия съд в страната.

  • Част XV: Съдия Анжела Каптейн: Вярвайте на вашите съдии!
    24.02.2016

    "Няма общество без съдебна система. Това е изключително важно да бъде разбрано. Когато държавата преминава през труден период, няма как той да бъде преодолян без здрава съдебна система. Вярвайте на съдиите, вярвайте им. Можете да бъдете критични към системата, но имайте вяра в тях." Анжела Каптейн, апелативен съдия в Хага, Южна Холандия

    Анжела Каптейн
    бе гост на организираната от Съюза на съдиите в България работна среща на тема „Подбор, обучение и правомощия на съдебните помощници” на 19 и 20 февруари. Събитието се проведе в рамките на проект „Изграждане на благотворна среда за независима съдебна власт в България”, финансиран от Министерство на външните работи на Кралство Холандия. Съдия Каптейн е родена през 1956 г. в Арнем, Холандия. Понастоящем е апелативен съдия в Хага, преди това в продължение на 15 години работи като прокурор, постепенно издигайки се в йерархията. В периода 2008 – 2009 г. участва в Мисията на Европейския съюз в Косово (EULEX KOSOVO). Допринася за провеждането на множество обучителни инициативи и мероприятия. Съдия Каптейн е представител на Съюза на съдебната власт на Кралство Холандия. 

  • Част ХVI: Съдия Светла Станимирова, Окръжен съд Монтана
    30.03.2016

    "Съдийската служба е най-деликатната и отговорна юридическа професия, защото съдията разполага с честта, имота и живота на хората. Тази длъжност затова не трябва да се заема от хора, които нямат необходимите за правилното ѝ управление знания и способности.", съдия Светла Станимирова, Окръжен съд Монтана


    Светла Станимирова е родена през 1967 г. Завършва висше юридическо образование в СУ „Св. Климент Охридски” през 1992 г. През 1993 г. с решение на ВСС е назначена за прокурор в Районна прокуратура Монтана, там работи до 1998 г., била е и заместник районен прокурор. От октомври 1998 г. започва работата си като съдия. Светла Станимирова правораздава в Окръжен съд Монтана, съвместявайки функцията и на пресаташе на съда. 

  • Част XVII: Разговор със съдия Жозе Матош
    23.03.2017

    На 17 март Съюзът на съдиите в България (ССБ) отбеляза своята 20-годишнина, организирайки тематичната конференция „Съдебна независимост”. По време на събитието имахме възможност да се срещнем с един от лекторите -  съдия Жозе Игрежа Матош, председател на Европейската съдийска асоциация (ЕСА). В презентацията си той разкри ролята на ЕСА за отстояването на съдийската независимост, настоящите ѝ приоритети, сред които са борбата с корупцията и съхраняването на съдийския интегритет. Със съдия Матош разговаря Неда Грозева:

  • Човекът под тогата Част XVIII: Ричард Гейбриъл, съдия във Върховния съд на щата Колорадо, САЩ
    18.05.2017

    През м. август 2013 г.  рубриката „Човекът под тогата” в Judicialprofiles.bg  даде своето начало. В тези години разговоряхме с 18 български и чуждестранни съдии, изтъкнати юристи и адвокати. В днешното интервю гост е Ричард Гейбриъл, съдия във Върховния съд на щата Колорадо. Преди да бъде назначен за върховен съдия през 2015 г., Ричард правораздава 7 години в апелативния съд на Колорадо. Между 1988 и 2008 г. е адвокат, развивал е практиката си в търговското право, интелектуалната собственост, през 1994 г. е представлявал Майкъл Джексън в съда. Ричард Гейбриъл бе на посещение в България през април по покана на БИПИ в рамките на проект „Мрежа на американските съдии за България”, осъществяван с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България”. С Ричард Гейбриъл разговаря Неда Грозева: