Човекът под тогата

Част VIII: Защо етичните ни задължения като граждани е добре да са само началната точка на етичната ни отговорност като юристи

28.04.2014

Повече от тридесет години Бенджамин Байсел e съдебен адвокат (в Калифорния ”съдебен адвокат” или “trial attorney” e адвокат, който специализира във воденето на съдебни дела, докато други се занимават преимуществено с изследователска дейност – б.а.), oбучител и автор. Работил е и като държавен експерт по етичните въпроси. Той е консултант и вещо лице в казуси, свързани с  правната и политическа етика. Бен Байсел е водещият адвокат в юридическия екип по историческото дело на Върховния съд на щата Калифорния City of Santa Barbara v. Adamson (1980) 27 Cal. 3d 123. Съавтор е на бестселъра Ladies and Gentlemen of the Jury: Greatest Closing Arguments in Modern Law, за чието изготвяне е проучил стотици казуси. Като вещо лице, Бен Байсел успява да представи сложните етически концепции в обясним за заседателите вид, разбирайки какво те намират за убедително. Като професор по право винаги е изготвял и систематизирал информация по начин, който да бъде понятен за неговите студенти. Работейки като автор, колумнист и коментатор по правни теми в радио и телевизия, Байсел е изградил опит в ползването на разбираеми метафори за разясняването на сложни юридически концепции. Бен Байсел е наш гост в априлското издание на рубриката „Човекът под тогата” в Judicialprofiles.bg и коментира процедурите по назначаване на съдии в САЩ:

снимка: Личен архив

Господин Байсел, наблюдаваме с интерес колонката ви в Santa Barbara Independent, посветена на разнообразието от етични дилеми, пред които човек неизбежно се изправя в ежедневието си. За да сведем въпросите си до целите на Инициативата за прозрачни съдебни назначения, бихме искали да разгледаме заедно с Вас някои етични теми, свързани със съдебната система. Най-напред, докъде се простира етиката ни като граждани и къде започва етиката ни като юристи? Намирате ли разлика?

Всеки човек в едно общество, независимо дали е юрист или не, има етични задължения към другия, както и към обществото като цяло. Тези етични задължения, които често са неписани, произхождат от редица източници, сред които основен морал, религиозни ценности, семейни норми, история, културни очаквания. Тези основни етични задължения нямат силата на закона зад себе си. От друга страна, обществото често използва своите етични правила, за да накаже тези, които не ги спазват чрез сурови и жестоки наказания, каквото е насилието.

Основните етични принципи изграждат в голяма степен структурата, над която са построени формалните закони. Етичните принципи и правните закони често ползват един и същ език. Самият етичен дълг нерядко е взаимосвързан с правните задължения на едно лице, разписани в Конституцията на САЩ, конституциите на отделните щати,  федералните, щатски и местни закони. Но етиката и законите по дефиниция не са едно и също. Законите трябва да се спазват и ние се надяваме, че етичните задължения също се спазват, но не съществуват формални начини това да се наложи. Вярвам, че юристите носят по-висок дълг на етична отговорност от останалите граждани. Аз, разбира се, бих искал да видя еднаква етична норма на поведение и за юристите, и за неюристите.

Така, Правилата за професионално поведение на Калифорнийската адвокатска колегия са създадени, за да регулират поведението на нейните членове чрез дисциплина. Те са приети от Настоятелството и одобрени от Върховния съд на щата Калифорния с оглед законовата защита на обществото и за да насърчават доверието и уважението към правната професия. Правилата и свързаните с тях стандарти, са обвързващи за всички членове на колегията. За разлика от дърводелеца, шивача или фабричния работник, които също се подчиняват на определени закони и етични норми в работата си, те не са положили клетвата, която всеки юрист полага, за да упражнява професията на адвокат. Разбира се, има и други професии, които изискват полагането на етична клетва. Когато адвокат се закълне пред съдия от щата Калифорния, той се заклева, че ще подкрепя Конституцията на САЩ и на щата, както и че ще бъде верен на функциите си като адвокат и защитник на закона и ще предоставя правни съвети, давайки максимума от своите знания и умения в работата си. В допълнение, адвокатите се заклеват да следват цяла серия от други етични задължения. Адвокатът следва етичните стандарти на обществото, както и етичните задължения, които произлизат от службата му, Правилата за професионално поведение и Кодекса на бизнеса и професиите в Калифорния. Нашите етични задължения като граждани на обществото трябва да са само началната точка на етичната ни отговорност като адвокати.

Българското законодателство ползва термина „високи нравствени качества”, когато става дума за ключови назначения в съдебната власт или адвокатурата. Има ли подобно изискване, що се касае до такива ръководни назначения в САЩ?

Отбелязвам, че федералната съдебна система е съвсем различна от тази на отделните щати. Но в отговор на въпроса ви, ще кажа че, да, и федералните, и щатските системи изискват „високи нравствени качества”, за да бъдеш назначен за съдия, а дори и повече в по-горните инстанции. Считано от 1979 г., калифорнийското законодателство изисква от Комисията за оценяване на съдебни кандидати към Адвокатската колегия на щата Калифорния (Commission on Judicial Nominees Evaluation (JNE) of the State Bar of California) да провежда пълно изследване на миналото и квалификацията на бъдещите кандидати. Губернаторът, от своя страна, не е обвързан с препоръките на комисията. На федерално ниво, освен проверката която извършва президентът за конкретен кандидат, Американската асоциация на юристите и други подобни групи, разследват „етиката и морала” на всеки отделен кандидат. Докато техните препоръки нямат правна тежест, те играят роля в политиката по създаване на име на съдиите. В допълнение на изискването за наличие на „високи нравствени качества”, както в Калифорния, така и на федерално ниво, политиката играе важна роля за това кой ще бъде предложен на по-висока позиция в съдебната система от страна на президента или губернатора. Президентите и губернаторите обикновено назначават съдии, с които споделят сходна политическа идеология. С други думи, президент либерал обикновено ще назначи за съдии хора с  либерални възгледи. И обратното, президент консерватор ще е по-склонен да назначи консерватори.

През изминалите десетилетия връзките играеха значителна роля при назначаването на съдии. Днес, в някои случаи, президент или губернатор може да назначи приятел или лоялен поддръжник на съдийска длъжност. В по-голямата част от историята на САЩ, съдиите на най-високо ниво са били предимно бели мъже. Днес обаче, етносът и полът са важни критерии при назначаването. През 1967 г. Линдън Джонсън назначава първия съдия от афроамерикански произход във Върховния съд, Търгууд Маршал (Thurgood Marshall). През 1981 г. Роналд Рейгън назначава първата жена във Върховния съд, Сандра Дей О’Конър. Последните президенти са назначавали афро- и латиноамериканци, представители на други етнически групи, както и жени в окръжни, апелативни съдилища и в самия Върховен съд. В допълнение, законодателните органи (не в Калифорния) и Конгресът също играят важна политическа роля в това кой бива назначен на позиция в по-високите нива на съдебната система. В наши дни, президентските назначения на федерални съдии срещат сериозна опозиция от Конгреса, стигайки до отхвърляне на някои от кандидатите.

Как точно се назначават председателите на съдилища в щата Калифорния? Има ли методология за проверка и доказване на т. нар. „високи нравствени качества” на магистрати и адвокати, които се кандидатират за ключови позиции в съдебната система?

Две предварителни бележки относно „изборите” на съдии в Калифорния и на федерално ниво. Както отбелязах по-рано, и в Калифорния, и на федерално ниво, човек не се кандидатира за по-високата позиция. Президентът или губернаторът го/я назначава. На федерално ниво, след като кандидатът е одобрен от Конгреса, назначението е доживот, освен ако не е налице пристъпване на закона (много малко федерални съдии са били отстранени поради лошо изпълнение на задълженията си). Тъй като ключовите назначения са толкова важни, различни групи и отделни лица се стремят да повлияят на президента и Сената на федерално ниво и съответно на губернаторите на ниво щат. Най-важните от тези участници попадат в 3 категории: юридическата общност; други заинтересовани групи, като мотивите им могат да бъдат бизнес интереси или конкретна тема; и самите съдии.

Калифорнийската съдебна система се състои от Върховен съд, апелативни съдилища и първоинстанционни съдилища. Според конституцията на щата, съдиите от Върховния съд и тези в апелативните съдилища се предлагат от губернатора и следва да бъдат потвърдени от комисията по съдебните назначения, която се състои от председателя на върховния съд, главния прокурор и представител (също председател) от апелативните съдилища.  Апелативните съдии подлежат на преизбиране при следващите избори за губернатор след назначаването им. Техният мандат е с продължителност от 12 години.

Съдиите от първоинстанционните съдилища се назначават от губернатора, като след няколко години подлежат на преизбиране. Има малко изключения, в които съдиите се назначават най-напред в по-ниска инстанция. Независимо дали са назначени от губернатора или чрез граждански (непартиен) избор, всички съдии подлежат на преизбиране след 6 години. Губернаторът попълва незаетите съдийски места в първоинстанционните съдилища чрез назначаване. Както и при апелативните назначения, номинираните най-напред подлежат на проверка от комисията по оценка на номинираните за съдии. По-голямата част от първоинстанционните съдии стават такива след назначение от губернатора и веднъж назначени, по-време на избори рядко има някой нов кандидат, който да се кандидатира срещу тях.

В Калифорния, за разлика от процедурата на федерално ниво, след като съдия е назначен на по-висока позиция, той или тя, в един момент, трябва да се срещне с хората в това, което наричаме „избор за запазване”. В тези избори няма други кандидати. Избирателят просто е запитан дали да „запази” или не съдията. Повечето от съдиите запазват позициите си.  Най-популярният (или непопулярен) избор за запазване в Калифорния беше през 1986 г. Трима върховни съдии, вкл. председателят, бяха атакувани заради присъдите си срещу смъртното наказание. Кампанията за и срещу тях струваше 11,5 млн. долара, което поставя рекорд за времето си, за размер на средства, разходвани за съдийски избор. И тримата съдии загубиха. В наши дни съдиите биват атакувани заради решенията си, напр. казуси за аборт, наред с други неща, но тези усилия да бъдат свалени от съдийската скамейка остават неуспешни.

Считате ли извършването на дълбочинни проверки на етиката и интегритета на кандидатите за лидерски позиции в съдебната система за ефективна антикорупционна мярка?

Дълбочинни, надпартийни, независими проверки на етиката и почтеността на всеки съдебен кандидат (било то за ръководна позиция или не) са абсолютно задължителни, за да се избегне в максимална степен назначаването на някой, който е корумпиран или впоследствие може да бъде корумпиран като съдия. С ресурсите, които предоставя интернет, миналото, опита и етичната репутация на кандидатите, могат по-лесно да се установят. Моето опасение винаги е било, че прекалено често в процеса има политическа намеса. Президенти и губернатори са назначавали понякога за съдии хора, които са в техния идеологически лагер, но имат спорни юридическа или етична репутация. Сериозно се съмнявам, че тук или някъде другаде по света, политиката може да бъде напълно елиминарана от процеса по избор на съдии. Наличието на свободни медии е особено съществено за наблюдението на съдии при тяхното назначаване, както и на поведението им след това, след като веднъж биват назначени.

Бихте ли посочил пример от Вашата практика, в който съдия или адвокат е демонстрирал изключително етично поведение или обратното?
Aдвокат съм вече повече от  35 години и съм наблюдавал работата на десетки съдии. Повечето от тях са демонстрирали изключително етично поведение, дори когато им е липсвало познание на материалния или процесуалния закон. С други думи, проблемът така, както аз го виждам, поне в Калифорния, не е толкова в етичното поведение на съдиите, а в техния предишен опит и ниво на експертиза като адвокати. Понякога, в дадени случаи, на съдията може да му липсва основата или умението да е добър слушател и администратор.

Образователната програма на нови съдии и такива с опит е важна част от развитието на съдиите в Калифорния.

Накрая, какъв би бил Вашият морален съвет към младите юристи в България?
Най-горещият ми съвет към младите юристи навсякъде и по всяко време, е да познават законите, да се придържат не само към духа на етичните правила, но и към буквата на тези етични стандарти в собствената им правна система. Избягвайте по всяко време конфликтите на интереси или дори усещането за конфликт на интереси. Никога не забравяйте, че вие упражнявате професия, в която трябва да вярвате и да поддържате „върховенството на закона”, за да може корупцията да бъде избегната, а демокрацията съхранявана силна.

 

Още интервюта
  • Част I: Интервю със съдия Любка Стоянова, АССГ
    14.08.2013

    "Професията на съдията никак не е лека. Необходимо е да вземаш решения, обосновани само с доказателствата по делото, като изключиш личните си пристрастия, но почерпиш от житейския си опит. Тези решения трябва да бъдат категорично и безкомпромисно законосъобразни, но същевременно да следват обичайната житейска логика и да се доближават максимално до всеобщото разбиране за справедливост."
    Любка Стоянова, заместник-председател Административен съд - София град

  • Част II: Разговор със съдия Кети Маркова, съдия в Конституционния съд
    16.09.2013

    "Правото е сериозна наука, усвояването на която изисква много усилия, отдаване и ангажираност. Въпрос на много личен избор, мотивиран от собственото вътрешно усещане и интереси е насочването към конкретен правен отрасъл и юридическа професия. Най-често още в университета студентите формират приоритетите и ориентацията си. Дали днешният студент утре ще стане цивилист или пеналист, съдия или прокурор например, той ще реши сам, но особено важно е човек да прецени, и то възможно най-обективно, собствените си възможности, капацитет и нагласи, колкото и трудно да е понякога това. За правилността на този избор от значение е и характерът на човека, защото поне аз трудно мога да си представя един конформист като истински добър съдия. Не си представям също, че лошият човек в живота може да бъде добър съдия."
    Кети Маркова, съдия в Конституционния съд на Република България

  • Част III: Интервю със съдия Елга Цонева, председател на Административен съд Русе
    31.10.2013

    "Моят път на влизане в съдебната система е различен от преобладаващата практика у нас. Станах съдия на 45 години и ето вече близо 15 години упражнявам с желание професията. Изхождайки от собственото ми професионално минало съм направила извод, че при търсене на реализация младият юрист трябва да прецени коя е най-подходящата професия с оглед на личните му качества, а не непременно да следва актуални  тенденции. Всяка юридическа професия изисква освен задължителното добро познаване на съответната правна материя и специфични персонални качества и нагласи. Ето например, за себе си мога да кажа, че не притежавам нужните качества за адвокат и поради това не се задържах дълго в тази професия. Сега  съм благодарна на шанса да вляза в съдебната система  и да имам привилегията да упражнявам професията, която желая, при това  с голямо вътрешно удовлетворение." 
    Елга Цонева, председател на Административен съд Русе

  • Част IV: Съдия Морийн Дъфи Люис от Лос Анжелис, Калифорния гостува на Човекът под тогата с първо интервю за България
    28.11.2013

    "Юридическата професия, която включва всички аспекти на правосъдието, вкл. съдии, адвокати и съдебни служители, трябва да върши работата си по прозрачен начин. Доверие от обществото като цяло е абсолютно необходимо. Обществото трябва да вярва, че решенията са безпристрастни. Ще зебележите, че не съм казала, че всички решения са винаги правилни. Нищо в живота не е правилно, но правим най-доброто, на което сме способни, без предубеждения към останалите.", това са думи на Морийн Дъфи-Люис. Тя е съдия от 26 години в Първоинстанционния съд в Лос Анжелис, Калифорния (LA Superior Court). Съдът работи за над 9,5 млн. души, живеещи и работещи на територията на окръг Лос Анжелис. Преди да стане съдия е работила като адвокат, както и в прокуратурата. Майка на две деца – тя никога не се отказва от една от своите големи страсти – преподаването. През 2009 г. Дъфи-Люис посещава България за пръв път. Тук тя преподава в Софийския университет и в Националния институт на правосъдието, където е лектор по темата за медиацията и съдебната етика. Съдия Дъфи-Люис даде интервю специално за рубриката ни Човекът под тогата:

  • Част V: Даниела Тодорова - един български юрист зад граница
    26.12.2013

    В това издание правим стъпка встрани с избора си на събеседник, тъй като тя все още не е човек под тога, но искрено й пожелаваме един ден да бъде. Даниела Тодорова е български студент по право в САЩ и ще ни разкаже за изучаването на юридическите науки през океана. Интервюто с нея е изключително интересно и полезно както за кандидат-студенти, студенти, така и за преподаватели, а и за юридическата общност като цяло.  Даниела завършва гимназия през 2005 г. в Свиленград, след което кандидатства в колеж в Санта Барбара, Калифорния, където изучава политически науки и глобални изследвания. През 2011 г. специализира в програма „Политически науки с акцент върху международните отношения”. Сега е студент в правния колеж на Санта Барбара и Вентура и й предстои да придобие своята докторска степен по право през 2014 г. Даниела е носител на редица стипендии: Global Studies Scholarship, International Student Scholarship, Santa Barbara Women Lawyers Association Scholarship, CPA/Law Society of Ventura Scholarship, сред които и стипендия за най-висок успех.

  • Част VI: За удоволствието, призванието, удовлетворението и наказанието на съдията
    29.01.2014

    "В първите години от кариерата си на магистрат, независимо дали си я започнал на 25 или на 45, почти всеки страда от илюзорни представи за собствената си значимост, което предимно пречи. После осъзнаваш, че професията ти, си е работа като всяка друга, че тя е най-вече отговорност и че трябва да я вършиш в услуга на хората, а не обратното.", разказва съдия Красимира Костова. Тя започва кариерата си като младши съдия в Окръжен съд Пловдив на 22 март 1999 г. На 18 октомври същата година е назначена за съдия в Районен съд Пловдив, където прекарва следващите 5 години. От 2005 г. е съдия в Окръжния съд в Пловдив. Съдия Костова е отличена със „служебна благодарност и грамота” с решение на Висшия съдебен съвет от 24 март 2010 г. Считано от 22.12.2011 г. е назначена за съдия в Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС). БИПИ се срещна със съдия Костова зa пръв път през 2011 г. покрай участието й в конкурса за председател на АСНС.

  • Част VII: Прокуратурата не би трябвало да е място за обикновени изпълнители, а за търсачи на истината
    28.02.2014

    "Обществото ни вече не е безгласно, възприе и държи на демократичните ценности. Прозрачност, достъп до информация, касаеща дейността на различните държавни органи и работещите в тях, вече не са пожелания, а реалност с която всеки трябва да се съобразява. Макар и бавно, гражданите осъзнават силата на мнението си и са особено нетърпими към прояви, поведение или дейност на овластени лица, които се разминават със статута и очакванията от работата им."
    Георги Асенов, прокурор в Окръжна прокуратура Плевен. 

  • Част IX-1: Съдия Красимира Иванова: Встъпването ми като съдия е чест за мен, която постоянно ще защитавам.
    26.05.2014

    През м. ноември 2013 г. се проведе изборът за административен ръководител на Административен съд Добрич. Кандидати в процедурата бяха съдиите от същия съд Красимира Иванова и Таня Димитрова. И двете кандидатки с готовност се отзоваха на поканата на БИПИ да се включат в Инициативата за прозрачни съдебни назначения при изготвянето на техните профили. Към това, и двете съдии отговориха на анкетните листове за самооценка, които им изпратихме. Впечатлени от техния позитивизъм и отзивчивост, поканихме съдия Иванова и съдия Димитрова да се включат в едно "двойно" интервю за майското издание на „Човекът под тогата”. По-долу са поместени отговорите на съдия Иванова. Отговорите на съдия Димитрова можете да прочетете на този линк.

  • Част IX-2: Съдия Таня Димитрова: Авторитетът и доверието на гражданите към съдебната система се създават и компрометират именно от работата на всеки магистрат
    26.05.2014

    През м. ноември 2013 г. се проведе изборът за административен ръководител на Административен съд Добрич. В процедурата участваха съдиите от същия съд Красимира Иванова и Таня Димитрова. И двете кандидатки с готовност се отзоваха на поканата на БИПИ да се включат в Инициативата за прозрачни съдебни назначения при изготвянето на техните профили. Към това, и двете съдии отговориха на анкетните листове за самооценка, които им изпратихме. Впечатлени от техния позитивизъм и отзивчивост, поканихме съдия Иванова и съдия Димитрова да се включат в едно "двойно" интервю за майското издание на „Човекът под тогата”. По-долу са поместени отговорите на съдия Таня Димитрова.
    Отговорите на съдия Иванова можете да прочетете на този линк.

  • Част X: Никоя правосъдна система не струва нищо без съдии, които могат независимо да разрешават спорове
    30.06.2014

    Курт Д. Енгелхард става федерален съдия през 2001 г. във Федералния окръжен съд на Източен окръг Луизиана, номиниран от президента Джорд Буш. Завършва право през 1985 г.  Работи като съдебен помощник на федерален апелативен съдия в продължение на две години. След това се занимава с частна адвокатска практика до номинацията си.

    За четвърта поредна година съдия Енгелхард приема български стажанти в своя офис в съда, намиращ се в Ню Орлиънс, Луизиана. Стажантите се подбират след участие в стажантската програма на Софийски районен съд. Съдия Енгелхард любезно прие поканата на БИПИ да отговори на няколко въпроса за правото като гост в рубриката „Човекът под тогата” на Инициативата за прозрачни съдебни назначения.

  • Част XI: Съдия Капка Костова: Силният съд е основата, която крепи силните демокрации
    23.10.2014

    Съдия Капка Костова завършва право в СУ "Климент Охридски." През 1981 г. е назначена за съдия в Рaйонен съд Пирдоп, а по-късно става негов председател. Правораздава в Софийския районен съд, а през 1992-1993 г. е заместник-председател на СГС. Командирована е във ВКС през 1993 г. Същата година е избрана и за председател на СРС, като заема този пост 11 години. Съдия Костова е първият председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България веднага след създаването му през 1997 г. до 2003 г. От  25.11.2009 г. до 09.06.2011 г. е член на Висшия съдебен съвет. Подава оставка като член на ВСС заради несъгласие с кадровата политика на органа. Номинирана е за „Човек на годината” за 2011 г. Носител на наградата „Юрист на годината” за 2011 г. Понастоящем е съдия във Върховния касационен съд, Наказателна колегия.

  • Част XII: Съдия Елизабет С. Стонг: Бъдете верни на себе си, обичайте това, което правите и го правете по възможно най-добрия начин.
    28.11.2014

    Елизабет С. Стонг разглежда дела, свързани с търговската несъстоятелност в Съда по несъстоятелността към Източния окръг на Ню Йорк, САЩ от 2003 г. досега. Преди това работи над 20 години като корпоративен адвокат. Завършва последователно исторически науки и право в Харвард. През месец юли т.г. съдия Стонг беше в България и взе участие във форума "Върховенството на закона: Основен принцип за устойчива бизнес среда", организирана от Американската търговска камара в България, Германо-Българската индустриално-търговска камара и Австрийския бизнес съвет. Съдия Стонг е гост в ноемврийското издание на рубриката "Човекът под тогата".

  • Част ХIII: Съдебната система ще бъде истински независима, когато спре влиянието на политическите сили при формиране на ценностите в тази система
    06.02.2015

    Съдия Ивета Парпулова правораздава в Окръжен съд Пазарджик, като в периода 2008 г. - 2012 г. е негов председател. От 1980 г. досега целият й трудов стаж преминава в съдебната система. Ивета Парпулова е завършила юридическото си образование в СУ "Св. Климент Охридски" през 1978 г. Съдия Парпулова е гост в първото за 2015 г. издание на "Човекът под тогата".

  • Част XIV: Съдийската професия не ни се полага. Съдията е само говорител на закона, съдебната зала не му е бащиния
    26.03.2015

    "Публичното назоваване на даден проблем е положително, но продължителното публично говорене за него без действия, не само че не води до решаването му, но и има негативен ефект, тъй като води до внушения, до изкривявания, които рушат авторитета на съдебната власт. А това, в крайна сметка, е изключително опасно за обществото." Методи Лалов, административен ръководител на Софийски районен съд. 

    Методи Лалов е роден през 1975 г. в София. Завършва с отличие право в УНСС през 2001 г. Има опит като адвокат, от 2005 г. е съдия в Софийски районен съд. През 2012 г. става негов заместник-председател, а от ноември с.г. е избран за административен ръководител на най-големия съд в страната.

  • Част XV: Съдия Анжела Каптейн: Вярвайте на вашите съдии!
    24.02.2016

    "Няма общество без съдебна система. Това е изключително важно да бъде разбрано. Когато държавата преминава през труден период, няма как той да бъде преодолян без здрава съдебна система. Вярвайте на съдиите, вярвайте им. Можете да бъдете критични към системата, но имайте вяра в тях." Анжела Каптейн, апелативен съдия в Хага, Южна Холандия

    Анжела Каптейн
    бе гост на организираната от Съюза на съдиите в България работна среща на тема „Подбор, обучение и правомощия на съдебните помощници” на 19 и 20 февруари. Събитието се проведе в рамките на проект „Изграждане на благотворна среда за независима съдебна власт в България”, финансиран от Министерство на външните работи на Кралство Холандия. Съдия Каптейн е родена през 1956 г. в Арнем, Холандия. Понастоящем е апелативен съдия в Хага, преди това в продължение на 15 години работи като прокурор, постепенно издигайки се в йерархията. В периода 2008 – 2009 г. участва в Мисията на Европейския съюз в Косово (EULEX KOSOVO). Допринася за провеждането на множество обучителни инициативи и мероприятия. Съдия Каптейн е представител на Съюза на съдебната власт на Кралство Холандия. 

  • Част ХVI: Съдия Светла Станимирова, Окръжен съд Монтана
    30.03.2016

    "Съдийската служба е най-деликатната и отговорна юридическа професия, защото съдията разполага с честта, имота и живота на хората. Тази длъжност затова не трябва да се заема от хора, които нямат необходимите за правилното ѝ управление знания и способности.", съдия Светла Станимирова, Окръжен съд Монтана


    Светла Станимирова е родена през 1967 г. Завършва висше юридическо образование в СУ „Св. Климент Охридски” през 1992 г. През 1993 г. с решение на ВСС е назначена за прокурор в Районна прокуратура Монтана, там работи до 1998 г., била е и заместник районен прокурор. От октомври 1998 г. започва работата си като съдия. Светла Станимирова правораздава в Окръжен съд Монтана, съвместявайки функцията и на пресаташе на съда. 

  • Част XVII: Разговор със съдия Жозе Матош
    23.03.2017

    На 17 март Съюзът на съдиите в България (ССБ) отбеляза своята 20-годишнина, организирайки тематичната конференция „Съдебна независимост”. По време на събитието имахме възможност да се срещнем с един от лекторите -  съдия Жозе Игрежа Матош, председател на Европейската съдийска асоциация (ЕСА). В презентацията си той разкри ролята на ЕСА за отстояването на съдийската независимост, настоящите ѝ приоритети, сред които са борбата с корупцията и съхраняването на съдийския интегритет. Със съдия Матош разговаря Неда Грозева:

  • Човекът под тогата Част XVIII: Ричард Гейбриъл, съдия във Върховния съд на щата Колорадо, САЩ
    18.05.2017

    През м. август 2013 г.  рубриката „Човекът под тогата” в Judicialprofiles.bg  даде своето начало. В тези години разговоряхме с 18 български и чуждестранни съдии, изтъкнати юристи и адвокати. В днешното интервю гост е Ричард Гейбриъл, съдия във Върховния съд на щата Колорадо. Преди да бъде назначен за върховен съдия през 2015 г., Ричард правораздава 7 години в апелативния съд на Колорадо. Между 1988 и 2008 г. е адвокат, развивал е практиката си в търговското право, интелектуалната собственост, през 1994 г. е представлявал Майкъл Джексън в съда. Ричард Гейбриъл бе на посещение в България през април по покана на БИПИ в рамките на проект „Мрежа на американските съдии за България”, осъществяван с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България”. С Ричард Гейбриъл разговаря Неда Грозева: