Човекът под тогата

Част IX-2: Съдия Таня Димитрова: Авторитетът и доверието на гражданите към съдебната система се създават и компрометират именно от работата на всеки магистрат

26.05.2014

През м. ноември 2013 г. се проведе изборът за административен ръководител на Административен съд Добрич. В процедурата участваха съдиите от същия съд Красимира Иванова и Таня Димитрова. И двете кандидатки с готовност се отзоваха на поканата на БИПИ да се включат в Инициативата за прозрачни съдебни назначения при изготвянето на техните профили. Към това, и двете съдии отговориха на анкетните листове за самооценка, които им изпратихме. Впечатлени от техния позитивизъм и отзивчивост, поканихме съдия Иванова и съдия Димитрова да се включат в едно "двойно" интервю за майското издание на „Човекът под тогата”. По-долу са поместени отговорите на съдия Таня Димитрова.
Отговорите на съдия Иванова можете да прочетете на този линк.

Защо и как решихте да станете съдия? Как минава Вашето ежедневие сега?

Професионалният ми юридически опит първоначално в частния сектор, а по-късно и в държавната администрация беше в областта на Административното право. По стечение на обстоятелствата, без предварително да съм имала особено отношение към Административното право и процес, работата ми наложи специализация в областта на Публичноправните науки.

Още преди да започне съдебната реформа във връзка със сформирането на административни съдилища имах желание да стана съдия, но под условие – да разглеждам само административни дела. Към него момент, желанието ми звучеше утопично.

Участвах в конкурса за административен съдия, проведен през 2006г. Това беше първият ми конкурс за длъжност в съдебната власт. Решението да встъпя в длъжност взех след много терзания – достатъчно ли житейски опит имам, за да правораздавам; достатъчно ли съм мъдра, за да се справя ли с отговорността; ще съумея ли да запазвам вътрешния си мир; отдадеността ми по принцип на работата ще ми даде ли възможност да остана и всеотдаен родител на децата си; ще се справям ли с трудовото си възнаграждение и много други въпроси стояха пред мен. Паралелно с посочените терзания, съзнавах и бленувах за възможността да вземам решения, независими и неналагани от други. Вярвах  /и след 7 години стаж като съдия вярвам/, че съм запазила човечността си, естественият стремеж към справедливост и ще отдавам дължимите усилия за постигане на най-правилното решение при формирано вътрешно убеждение, което е в рамките на закона, без да допускам рутината да омаловажава усърдността ми. Превес имаха втората група аргументи и това ме мотивира да встъпя в длъжност – съдия.

Ежедневието ми е изключително динамично и с огромен брой задачи за деня. Денят ми започва с изпращане на двете ми деца на училище. Работният ми ден стартира с набелязване на “необходимо да се направи”, който списък през деня задължително набъбва. От важно значение за мен са сутрешните оперативки на съдиите, когато се маркират особености на висящите в съда дела, има възможност за обединяване около определен правен извод по идентични дела и др. Останалата част от деня е за работа по делата – произнасяне по споровете, на които е даден ход по същество, подготовка за съдебни заседания, съдебни заседания, работа по новообразувани и висящи дела, запознаване с изменения на нормативната уредба и с практиката на другите съдилища и на върховната инстанция. Междувременно, по обяд децата ме заливат с информация за това как е минало в училище и за предстоящата им подготовка за следващия ден. Вечер се опитвам докато се прибирам в къщи да изключа от работен режим и да се пренастроя към домашните си занимания. Огромната подкрепа и разбиране на семейството ми, съзнаващо отговорността на работата ми, изключително ме топли, но същевременно ми е съвестно, че несъзнателно ги обременявам. Денят ми завършва със задължително четене на книга – това е и бягане от действителността и духовно обогатяване. Вечерите, след като утихне у дома, когато трябва да поработя вкъщи не са нито малко, нито много. Динамиката и разнообразието на задачите ми правят деня непредсказуем и изискват умение за бързо превключване от тема в тема, което определено е изтощително.

Кои са предизвикателствата в работата на съдиите, които обществото не познава? Има ли такива, за които дори не подозираме?

Предизвикателствата в работата на един съвестен съдия са много. Разнообразието както на правните така и на въпросите по фактите, изискват съдията да разсъждава мащабно /да има широк поглед на нещата от живота и как са регламентирани/ и едновременно да обръща внимание и на отделните детайли. По голяма част от делата е предизвикателство да се правораздава, поради отклонения от нормалното протичане на административния процес. Предизвикателство е да запазиш спокойствие и концентрация в различни ситуация, в които в ежедневието би реагирал по-спонтанно. Предизвикателство е да продължаваш да работиш усърдно и да се стремиш към най-правилното разрешение на казусите, въпреки негативната нагласата на обществото към съда. Предизвикателство е да опитваш да промениш установена трайна съдебна практика като излагаш различни аргументи. Предизвикателство е да продължаваш да полагаш огромни усилия да си добър съдия /и като човек, и като професионалист/, усилия и труд, за които по-голямата част от обществото дори не предполага какви са. Собствената удовлетвореност от работата и успокоението, че си направил всичко, което зависи от теб по най-добрия, според теб, начин, независимо, че може да оставаш неразбран и недооценен, те вдъхновява да продължиш и да се стремиш да си все по-добър съдия.

През 2009 г. бе приет Кодекс за етично поведение на българските магистрати. Какво смятате Вие за него?

От една страна, Кодексът е една декларация на магистратите към обществото, а от друга страна, обективира качествата, които следва да са присъщи на всеки магистрат. Основните принципи, изведени като ценности и правилата за етично поведение, произтичащи от принципите, представляват морални категории, чието съблюдаване следва да е перманентно. Тези ценности трябва да бъдат отчитани детайлно, конкретно и задълбочено  за всеки отделен магистрат.

БИПИ изготви Ваше представяне в рамките на Инициативата за прозрачни съдебни назначения в качеството Ви на кандидат за административен ръководител на Административен съд Добрич. Какво е мнението Ви за този вид граждански мониторинг на назначения в съдебната система?

Независимият и безпристрастен поглед на БИПИ към кандидатите би следвало да е в помощ на решаващия орган. Освен това, обществото има възможност да се запознае с вижданията за кандидата и от лице, което е извън съдебната система.

Може ли, според Вас, един магистрат самостоятелно да допринесе за повишаване авторитета и доверието на съдебната власт в очите на гражданите? Как би могло да стане това?

Авторитетът и доверието на гражданите към съдебната система се създават и компрометират именно от работата на всеки магистрат поотделно. Респективно всеки магистрат самостоятелно би могъл да допринесе за повишаването на този авторитет и доверие. На този процес /отдолу-нагоре/ следва да се наблегне, паралелно със съдебната реформа, осъществявана отгоре-надолу.

Именно качествената работа на всеки един съдия способства за изграждане на добро отношение на гражданите към съдебната власт. Компетентността и професионализмът на съдията, както и ценностите му, прозиращи в работата му и в аргументите, изложени в съдебните актове, са разковничето, което би способствало за осъществяване на целта да се повиши доверието в съдебна власт. Утвърждаването на върховенството на закона няма как да стане без уважение към правата на човека и на другите субекти на правото в рамките на процеса. Въпросното уважение е един от компонентите, които стоят в основата на повишаването на доверието на обществото към съдебната власт. Всеки съдия има възможност да покаже такова уважение – още с първото си разпореждане по делото, в хода на делото, със съдебния си акт. Отношението на магистрата към страните по делото и към самия процес способства за по-обективното възприемането на съдебните актове, за издигане на авторитета на съдебната власт.

Кодексът за етично поведение на българските магистрати обективира очакванията на обществото. Въпрос на отговорност, на морал и на съвест на всеки отделен магистрат е тези очаквания и прокламирани ценности да бъдат ежедневно реалност. Всеки съдия с примера си /дори, простете, с деликатно напомняне и насърчаване на колегите към съблюдаване на тези ценност/, би могъл да способства за постигане на целения резултат – повишаване на доверието и авторитета към съдебната власт. Правораздаването е “В името на народа”, т.е. насочено е към налагане на правото, но с цел - благополучието на народа като цяло.

Отговорите ми нямат претенция за изчерпателност. Акцентирала съм на спонтанността.

Още интервюта
  • Част I: Интервю със съдия Любка Стоянова, АССГ
    14.08.2013

    "Професията на съдията никак не е лека. Необходимо е да вземаш решения, обосновани само с доказателствата по делото, като изключиш личните си пристрастия, но почерпиш от житейския си опит. Тези решения трябва да бъдат категорично и безкомпромисно законосъобразни, но същевременно да следват обичайната житейска логика и да се доближават максимално до всеобщото разбиране за справедливост."
    Любка Стоянова, заместник-председател Административен съд - София град

  • Част II: Разговор със съдия Кети Маркова, съдия в Конституционния съд
    16.09.2013

    "Правото е сериозна наука, усвояването на която изисква много усилия, отдаване и ангажираност. Въпрос на много личен избор, мотивиран от собственото вътрешно усещане и интереси е насочването към конкретен правен отрасъл и юридическа професия. Най-често още в университета студентите формират приоритетите и ориентацията си. Дали днешният студент утре ще стане цивилист или пеналист, съдия или прокурор например, той ще реши сам, но особено важно е човек да прецени, и то възможно най-обективно, собствените си възможности, капацитет и нагласи, колкото и трудно да е понякога това. За правилността на този избор от значение е и характерът на човека, защото поне аз трудно мога да си представя един конформист като истински добър съдия. Не си представям също, че лошият човек в живота може да бъде добър съдия."
    Кети Маркова, съдия в Конституционния съд на Република България

  • Част III: Интервю със съдия Елга Цонева, председател на Административен съд Русе
    31.10.2013

    "Моят път на влизане в съдебната система е различен от преобладаващата практика у нас. Станах съдия на 45 години и ето вече близо 15 години упражнявам с желание професията. Изхождайки от собственото ми професионално минало съм направила извод, че при търсене на реализация младият юрист трябва да прецени коя е най-подходящата професия с оглед на личните му качества, а не непременно да следва актуални  тенденции. Всяка юридическа професия изисква освен задължителното добро познаване на съответната правна материя и специфични персонални качества и нагласи. Ето например, за себе си мога да кажа, че не притежавам нужните качества за адвокат и поради това не се задържах дълго в тази професия. Сега  съм благодарна на шанса да вляза в съдебната система  и да имам привилегията да упражнявам професията, която желая, при това  с голямо вътрешно удовлетворение." 
    Елга Цонева, председател на Административен съд Русе

  • Част IV: Съдия Морийн Дъфи Люис от Лос Анжелис, Калифорния гостува на Човекът под тогата с първо интервю за България
    28.11.2013

    "Юридическата професия, която включва всички аспекти на правосъдието, вкл. съдии, адвокати и съдебни служители, трябва да върши работата си по прозрачен начин. Доверие от обществото като цяло е абсолютно необходимо. Обществото трябва да вярва, че решенията са безпристрастни. Ще зебележите, че не съм казала, че всички решения са винаги правилни. Нищо в живота не е правилно, но правим най-доброто, на което сме способни, без предубеждения към останалите.", това са думи на Морийн Дъфи-Люис. Тя е съдия от 26 години в Първоинстанционния съд в Лос Анжелис, Калифорния (LA Superior Court). Съдът работи за над 9,5 млн. души, живеещи и работещи на територията на окръг Лос Анжелис. Преди да стане съдия е работила като адвокат, както и в прокуратурата. Майка на две деца – тя никога не се отказва от една от своите големи страсти – преподаването. През 2009 г. Дъфи-Люис посещава България за пръв път. Тук тя преподава в Софийския университет и в Националния институт на правосъдието, където е лектор по темата за медиацията и съдебната етика. Съдия Дъфи-Люис даде интервю специално за рубриката ни Човекът под тогата:

  • Част V: Даниела Тодорова - един български юрист зад граница
    26.12.2013

    В това издание правим стъпка встрани с избора си на събеседник, тъй като тя все още не е човек под тога, но искрено й пожелаваме един ден да бъде. Даниела Тодорова е български студент по право в САЩ и ще ни разкаже за изучаването на юридическите науки през океана. Интервюто с нея е изключително интересно и полезно както за кандидат-студенти, студенти, така и за преподаватели, а и за юридическата общност като цяло.  Даниела завършва гимназия през 2005 г. в Свиленград, след което кандидатства в колеж в Санта Барбара, Калифорния, където изучава политически науки и глобални изследвания. През 2011 г. специализира в програма „Политически науки с акцент върху международните отношения”. Сега е студент в правния колеж на Санта Барбара и Вентура и й предстои да придобие своята докторска степен по право през 2014 г. Даниела е носител на редица стипендии: Global Studies Scholarship, International Student Scholarship, Santa Barbara Women Lawyers Association Scholarship, CPA/Law Society of Ventura Scholarship, сред които и стипендия за най-висок успех.

  • Част VI: За удоволствието, призванието, удовлетворението и наказанието на съдията
    29.01.2014

    "В първите години от кариерата си на магистрат, независимо дали си я започнал на 25 или на 45, почти всеки страда от илюзорни представи за собствената си значимост, което предимно пречи. После осъзнаваш, че професията ти, си е работа като всяка друга, че тя е най-вече отговорност и че трябва да я вършиш в услуга на хората, а не обратното.", разказва съдия Красимира Костова. Тя започва кариерата си като младши съдия в Окръжен съд Пловдив на 22 март 1999 г. На 18 октомври същата година е назначена за съдия в Районен съд Пловдив, където прекарва следващите 5 години. От 2005 г. е съдия в Окръжния съд в Пловдив. Съдия Костова е отличена със „служебна благодарност и грамота” с решение на Висшия съдебен съвет от 24 март 2010 г. Считано от 22.12.2011 г. е назначена за съдия в Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС). БИПИ се срещна със съдия Костова зa пръв път през 2011 г. покрай участието й в конкурса за председател на АСНС.

  • Част VII: Прокуратурата не би трябвало да е място за обикновени изпълнители, а за търсачи на истината
    28.02.2014

    "Обществото ни вече не е безгласно, възприе и държи на демократичните ценности. Прозрачност, достъп до информация, касаеща дейността на различните държавни органи и работещите в тях, вече не са пожелания, а реалност с която всеки трябва да се съобразява. Макар и бавно, гражданите осъзнават силата на мнението си и са особено нетърпими към прояви, поведение или дейност на овластени лица, които се разминават със статута и очакванията от работата им."
    Георги Асенов, прокурор в Окръжна прокуратура Плевен. 

  • Част VIII: Защо етичните ни задължения като граждани е добре да са само началната точка на етичната ни отговорност като юристи
    28.04.2014

    Повече от тридесет години Бенджамин Байсел e съдебен адвокат (в Калифорния ”съдебен адвокат” или “trial attorney” e адвокат, който специализира във воденето на съдебни дела, докато други се занимават преимуществено с изследователска дейност – б.а.), oбучител и автор. Работил е и като държавен експерт по етичните въпроси. Той е консултант и вещо лице в казуси, свързани с  правната и политическа етика. Бен Байсел е водещият адвокат в юридическия екип по историческото дело на Върховния съд на щата Калифорния City of Santa Barbara v. Adamson (1980) 27 Cal. 3d 123. Съавтор е на бестселъра Ladies and Gentlemen of the Jury: Greatest Closing Arguments in Modern Law, за чието изготвяне е проучил стотици казуси. Като вещо лице, Бен Байсел успява да представи сложните етически концепции в обясним за заседателите вид, разбирайки какво те намират за убедително. Като професор по право винаги е изготвял и систематизирал информация по начин, който да бъде понятен за неговите студенти. Работейки като автор, колумнист и коментатор по правни теми в радио и телевизия, Байсел е изградил опит в ползването на разбираеми метафори за разясняването на сложни юридически концепции. Бен Байсел е наш гост в априлското издание на рубриката „Човекът под тогата” в Judicialprofiles.bg и коментира процедурите по назначаване на съдии в САЩ:

  • Част IX-1: Съдия Красимира Иванова: Встъпването ми като съдия е чест за мен, която постоянно ще защитавам.
    26.05.2014

    През м. ноември 2013 г. се проведе изборът за административен ръководител на Административен съд Добрич. Кандидати в процедурата бяха съдиите от същия съд Красимира Иванова и Таня Димитрова. И двете кандидатки с готовност се отзоваха на поканата на БИПИ да се включат в Инициативата за прозрачни съдебни назначения при изготвянето на техните профили. Към това, и двете съдии отговориха на анкетните листове за самооценка, които им изпратихме. Впечатлени от техния позитивизъм и отзивчивост, поканихме съдия Иванова и съдия Димитрова да се включат в едно "двойно" интервю за майското издание на „Човекът под тогата”. По-долу са поместени отговорите на съдия Иванова. Отговорите на съдия Димитрова можете да прочетете на този линк.

  • Част X: Никоя правосъдна система не струва нищо без съдии, които могат независимо да разрешават спорове
    30.06.2014

    Курт Д. Енгелхард става федерален съдия през 2001 г. във Федералния окръжен съд на Източен окръг Луизиана, номиниран от президента Джорд Буш. Завършва право през 1985 г.  Работи като съдебен помощник на федерален апелативен съдия в продължение на две години. След това се занимава с частна адвокатска практика до номинацията си.

    За четвърта поредна година съдия Енгелхард приема български стажанти в своя офис в съда, намиращ се в Ню Орлиънс, Луизиана. Стажантите се подбират след участие в стажантската програма на Софийски районен съд. Съдия Енгелхард любезно прие поканата на БИПИ да отговори на няколко въпроса за правото като гост в рубриката „Човекът под тогата” на Инициативата за прозрачни съдебни назначения.

  • Част XI: Съдия Капка Костова: Силният съд е основата, която крепи силните демокрации
    23.10.2014

    Съдия Капка Костова завършва право в СУ "Климент Охридски." През 1981 г. е назначена за съдия в Рaйонен съд Пирдоп, а по-късно става негов председател. Правораздава в Софийския районен съд, а през 1992-1993 г. е заместник-председател на СГС. Командирована е във ВКС през 1993 г. Същата година е избрана и за председател на СРС, като заема този пост 11 години. Съдия Костова е първият председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България веднага след създаването му през 1997 г. до 2003 г. От  25.11.2009 г. до 09.06.2011 г. е член на Висшия съдебен съвет. Подава оставка като член на ВСС заради несъгласие с кадровата политика на органа. Номинирана е за „Човек на годината” за 2011 г. Носител на наградата „Юрист на годината” за 2011 г. Понастоящем е съдия във Върховния касационен съд, Наказателна колегия.

  • Част XII: Съдия Елизабет С. Стонг: Бъдете верни на себе си, обичайте това, което правите и го правете по възможно най-добрия начин.
    28.11.2014

    Елизабет С. Стонг разглежда дела, свързани с търговската несъстоятелност в Съда по несъстоятелността към Източния окръг на Ню Йорк, САЩ от 2003 г. досега. Преди това работи над 20 години като корпоративен адвокат. Завършва последователно исторически науки и право в Харвард. През месец юли т.г. съдия Стонг беше в България и взе участие във форума "Върховенството на закона: Основен принцип за устойчива бизнес среда", организирана от Американската търговска камара в България, Германо-Българската индустриално-търговска камара и Австрийския бизнес съвет. Съдия Стонг е гост в ноемврийското издание на рубриката "Човекът под тогата".

  • Част ХIII: Съдебната система ще бъде истински независима, когато спре влиянието на политическите сили при формиране на ценностите в тази система
    06.02.2015

    Съдия Ивета Парпулова правораздава в Окръжен съд Пазарджик, като в периода 2008 г. - 2012 г. е негов председател. От 1980 г. досега целият й трудов стаж преминава в съдебната система. Ивета Парпулова е завършила юридическото си образование в СУ "Св. Климент Охридски" през 1978 г. Съдия Парпулова е гост в първото за 2015 г. издание на "Човекът под тогата".

  • Част XIV: Съдийската професия не ни се полага. Съдията е само говорител на закона, съдебната зала не му е бащиния
    26.03.2015

    "Публичното назоваване на даден проблем е положително, но продължителното публично говорене за него без действия, не само че не води до решаването му, но и има негативен ефект, тъй като води до внушения, до изкривявания, които рушат авторитета на съдебната власт. А това, в крайна сметка, е изключително опасно за обществото." Методи Лалов, административен ръководител на Софийски районен съд. 

    Методи Лалов е роден през 1975 г. в София. Завършва с отличие право в УНСС през 2001 г. Има опит като адвокат, от 2005 г. е съдия в Софийски районен съд. През 2012 г. става негов заместник-председател, а от ноември с.г. е избран за административен ръководител на най-големия съд в страната.

  • Част XV: Съдия Анжела Каптейн: Вярвайте на вашите съдии!
    24.02.2016

    "Няма общество без съдебна система. Това е изключително важно да бъде разбрано. Когато държавата преминава през труден период, няма как той да бъде преодолян без здрава съдебна система. Вярвайте на съдиите, вярвайте им. Можете да бъдете критични към системата, но имайте вяра в тях." Анжела Каптейн, апелативен съдия в Хага, Южна Холандия

    Анжела Каптейн
    бе гост на организираната от Съюза на съдиите в България работна среща на тема „Подбор, обучение и правомощия на съдебните помощници” на 19 и 20 февруари. Събитието се проведе в рамките на проект „Изграждане на благотворна среда за независима съдебна власт в България”, финансиран от Министерство на външните работи на Кралство Холандия. Съдия Каптейн е родена през 1956 г. в Арнем, Холандия. Понастоящем е апелативен съдия в Хага, преди това в продължение на 15 години работи като прокурор, постепенно издигайки се в йерархията. В периода 2008 – 2009 г. участва в Мисията на Европейския съюз в Косово (EULEX KOSOVO). Допринася за провеждането на множество обучителни инициативи и мероприятия. Съдия Каптейн е представител на Съюза на съдебната власт на Кралство Холандия. 

  • Част ХVI: Съдия Светла Станимирова, Окръжен съд Монтана
    30.03.2016

    "Съдийската служба е най-деликатната и отговорна юридическа професия, защото съдията разполага с честта, имота и живота на хората. Тази длъжност затова не трябва да се заема от хора, които нямат необходимите за правилното ѝ управление знания и способности.", съдия Светла Станимирова, Окръжен съд Монтана


    Светла Станимирова е родена през 1967 г. Завършва висше юридическо образование в СУ „Св. Климент Охридски” през 1992 г. През 1993 г. с решение на ВСС е назначена за прокурор в Районна прокуратура Монтана, там работи до 1998 г., била е и заместник районен прокурор. От октомври 1998 г. започва работата си като съдия. Светла Станимирова правораздава в Окръжен съд Монтана, съвместявайки функцията и на пресаташе на съда. 

  • Част XVII: Разговор със съдия Жозе Матош
    23.03.2017

    На 17 март Съюзът на съдиите в България (ССБ) отбеляза своята 20-годишнина, организирайки тематичната конференция „Съдебна независимост”. По време на събитието имахме възможност да се срещнем с един от лекторите -  съдия Жозе Игрежа Матош, председател на Европейската съдийска асоциация (ЕСА). В презентацията си той разкри ролята на ЕСА за отстояването на съдийската независимост, настоящите ѝ приоритети, сред които са борбата с корупцията и съхраняването на съдийския интегритет. Със съдия Матош разговаря Неда Грозева:

  • Човекът под тогата Част XVIII: Ричард Гейбриъл, съдия във Върховния съд на щата Колорадо, САЩ
    18.05.2017

    През м. август 2013 г.  рубриката „Човекът под тогата” в Judicialprofiles.bg  даде своето начало. В тези години разговоряхме с 18 български и чуждестранни съдии, изтъкнати юристи и адвокати. В днешното интервю гост е Ричард Гейбриъл, съдия във Върховния съд на щата Колорадо. Преди да бъде назначен за върховен съдия през 2015 г., Ричард правораздава 7 години в апелативния съд на Колорадо. Между 1988 и 2008 г. е адвокат, развивал е практиката си в търговското право, интелектуалната собственост, през 1994 г. е представлявал Майкъл Джексън в съда. Ричард Гейбриъл бе на посещение в България през април по покана на БИПИ в рамките на проект „Мрежа на американските съдии за България”, осъществяван с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България”. С Ричард Гейбриъл разговаря Неда Грозева: