Човекът под тогата

Част X: Никоя правосъдна система не струва нищо без съдии, които могат независимо да разрешават спорове

30.06.2014

Курт Д. Енгелхард става федерален съдия през 2001 г. във Федералния окръжен съд на Източен окръг Луизиана, номиниран от президента Джорд Буш. Завършва право през 1985 г.  Работи като съдебен помощник на федерален апелативен съдия в продължение на две години. След това се занимава с частна адвокатска практика до номинацията си.

За четвърта поредна година съдия Енгелхард приема български стажанти в своя офис в съда, намиращ се в Ню Орлиънс, Луизиана. Стажантите се подбират след участие в стажантската програма на Софийски районен съд. Съдия Енгелхард любезно прие поканата на БИПИ да отговори на няколко въпроса за правото като гост в рубриката „Човекът под тогата” на Инициативата за прозрачни съдебни назначения.

Източник на снимката: http://www.laed.uscourts.gov/200th/main.php

Съдия Енгелхард, Вие вероятно сте единственият съдия от САЩ, който участва в програма, в рамките на която стажанти от България посещават Щатите и имат възможността да наблюдават американското право в действие във Вашия съд. Как решихте да се включите в това начинание?

Включих се в програмата за български стажанти чрез една от другите съдии в моя съд, съдия Сара Ванс. Преди известно време г-н Евгени Георгиев е бил стажант при съдия Ванс. Сега той е съдия в София. Съдия Ванс ме представи на съдия Георгиев, който стартира програмата. Досега съм имал четирима стажанти от България и за мен бе удоволствие всеки от тях да работи при мен.

Кои са основополагащите правила и принципи, които искате страните да спазват във Вашата съдебна зала?

Основополагащите правила и принципи, с които страните трябва да се съобразяват в моята зала, а и във всяка друга, включват (1) да се отнасят с уважение към процеса на правораздаване, което следва да се извършва от съда по достоен начин; (2) да разбират, че повечето съдии обичайно се стараят да разберат и приложат правото безпристрастно и да разберат позицията на всяка страна в спора; и (3) да знаят, че нашата правосъдна система, макар и не безгрешна, е добре устроена, така че да доведе до постигането в крайна сметка на справедливи резултати. Страните трябва да бъдат уверени, че делата им се разглеждат професионално и че всички въвлечени работят старателно за постигане на справедлив резултат, дори и той да не е този, който страната търси.

Кои, по Ваше мнение, са най-важните и ценни черти, които всеки адвокат трябва да притежава?

Сред многото други, трите най-важни и ценни качества за адвокатите, явяващи се пред мен, са (1) честност и почтеност в отношенията с представителя на насрещната страна и съда във всеки един момент; (2) да бъдат напълно подготвени, като познават приложимото право по казуса, както и да боравят добре с всички относими факти, които имат отношение към казуса; и (3) да са ориентирани към решението, когато търсят справедливост за клиентите си. Въпреки че нашата система е основана на спора, законните несъгласия не следва да предполагат лични нападки, враждебно поведение и непрофесионално държание. Освен това задължението на адвоката усърдно да представлява клиента си изисква упорита работа, отдаденост и широка подготовка, и съдът очаква също толкова много.

Процедура по назначаване срещу процедура по избор на съдии. Как ще коментирате това?

В Съединените щати имаме както назначени съдии (всички федерални съдии по чл. 3[1] и някои щатски съдии), така и избрани съдии (в някои щатски съдилища, включително в щата Луизиана). Има предимства и недостатъци за всяка от двете процедури. Предоставяйки на обществото да избира съдии, му се дава възможност за обратна връзка, като това е и израз на доверието у конкретни лица, че могат да заемат такава важна длъжност като съдийската. Това позволява на имащите право на глас граждани да обмислят качествата на различните кандидати и да отдадат предпочитание на онези, които смятат за най-заслужили съдийска позиция, което насърчава доверието на обществото в личността, заемаща длъжността съдия. В допълнение, изборите позволяват на обществото да отстрани съдии, за които избирателите вярват, че не са успели да изпълнят клетвата си.

Назначените съдии обаче трябва първо да покрият определени входни критерии и след това обикновено преминават през щателна проверка на биографията , както и да имат доверието на различни длъжностни лица, които са по-запознати със специфичната работа на съдиите и с необходимите качества за извършването й (в противовес на избирателите, повечето от които може да нямат никаква подготовка, образование или опит с правната система). Най-важната полза от назначаването на съдии е, че един съдия не трябва да се страхува от отмъщение за произнасяне на непопулярно, но правилно решение, доколкото няма да бъде отзован заради правилно, но непопулярно произнасяне. Така независимостта на съдебната власт е защитена, когато съдиите могат да вземат дискусионни решения.

Някои щати възприемат комбинация: съдиите първоначално се назначават на длъжност, но след това трябва да се подложат на гласуване за одобрение, при което обществото има възможност да отхвърли определен назначен съдия или да запази личност, първоначално назначена на длъжността. Накратко, има ползи и недостатъци и при двете системи.

Знаем, че хората, предложени за федерални съдии, преминават през много щателен процес на проверки. Можете ли да опишете процеса и да споделите своето мнение за него?

Смятам, че процесът по назначаване на федерални съдии съгласно чл. 3 от Конституцията на Съединените щати е честен и достатъчно щателен, но не трябва да бъде политизиран от онези, които имат роля в назначаването. Процесът почти винаги води до това, че квалифицирани личности биват назначени на съдийски длъжности на федерално ниво.

Съгласно чл. 3 от Конституцията на Съединените щати президентът има правомощието да назначава федерални съдии, които служат „по време на добро поведение” (пожизнено, освен при основателна причина за отстраняване)[2] и без намаляване на възнаграждението за периода на службата им. Имената на лицата, считани подходящи за федерална съдийска служба, обикновено се предоставят чрез сенаторите на Съединените щати или представителите в Конгреса на съответния щат. Сенаторите и представителите в Конгреса са най-запознати с качествата на тези кандидати сред членовете на местните юридически общности. След определянето на тези кандидати персоналът на президента ги приоритизира и интервюира, задавайки многобройни въпроси. След това се прави пространна проверка на биографията от ФБР и кандидатът трябва да попълни обемни въпросници с много въпроси относно множество лични и професионални теми. Ако се приеме, че кандидатът е годен в това отношение, той/тя бива номиниран от президента за конкретна свободна длъжност във федералната съдебна власт.

Всички номинирани по чл. 3 след това трябва да бъдат одобрени от мнозинството в Сената на Съединените щати. Всеки кандидат се изисква да се яви пред Съдебната комисия в Сената, където отговаря на каквито и въпроси да бъдат зададени. Често сенаторите искат от кандидатите да попълнят дори още повече документи и/или въпросници, за да съдействат при оценката на кандидата. Ако се приеме, че кандидатът е одобрен от Съдебната комисия към Сената на Щатите, неговата номинация след това трябва да бъде одобрена чрез гласуване от целия Сенат.

Това е щателен процес на проверка, но постига целита си, стига политически въпроси да не бъдат намесени от която и да било страна в опит да бъде победен някой кандидат.

Съдиите в България са набедени за причината за постоянно провалящата се съдебна реформа. Какво, от Вашата гледна точка, е нивото на обществено доверие в съдебната власт във Вашия щат?

Смятам, че нивото на обществено доверие в съдебната власт в Луизиана е високо, макар да сме имали някои случаи на отстраняване от длъжност на съдии. Обществото има високо очакване, че съдиите ще изпълняват съдийските си отговорност честно и безпристрастно и ще работят старателно по делата си. В най-голяма степен съдиите в този щат се радват на високо обществено доверие. Някой може да помисли, че няколко съдии, които са били отстранени от длъжност в крайно шумни полемики, могат да разклатят доверието на обществото. Докато това може и да е така в някои кръгове, то също показва, че очакванията към заемащите съдийски длъжности са високи и че нашата система е устроена така, че да регулира съдийската служба, за да идентифицира малцината, които не успяват да се държат съответно на очакванията на обществото, и навреме отстранява тези личности от подобни позиции, основание на доверие.

Ако можете да дадете един съвет на българските съдии, какъв би бил той?

Онзи най-важен съвет, който бих дал на българските съдии, е да уважават съдийската професия. С това имам предвид, че един съдия трябва да се държи, както на работа, така и извън нея, по начин, който поражда доверието на обществото. Да служиш като съдия е огромна обществена отговорност. Съдията трябва да ръководи изпълнена с достойнство съдебна зала – такава, че обществото да оцени значимостта на работата на съда. Съдиите трябва да бъдат точни, да демонстрират добро съдийско поведение (без емоционални или невъздържани прояви), да познават делата си толкова добре, колкото и адвокатите, и винаги да се опитват да бъдат справедливи и безпристрастни, така че никой да не може да постави под въпрос правилността на съдебното решение. Извън съда съдиите трябва да бъдат внимателни и да избягват компрометиращи ситуации, неуместни асоциации с непочтени (или криминални) субекти и винаги да демонстрират благоразумие, така че гражданите да могат да гледат на тях с уважение и увереност. Най-голямото уважение, което един съдия може да получи за своята работа, е винаги да действа независимо от адвокатите, страните и общественото мнение, докато правилно прилага правото към фактите така, както ги намира. С други думи, за да покажат истински респект към длъжността, съдиите трябва да постъпват правилно, независимо от последиците. Бъдете сигурни, че независимо какво решение взема съдията, някои ще са несъгласни и дори ядосани. Въпреки това съдията трябва винаги да чувства, че внимателно е обмислил позициите на всички страни, проучил е правото и приложил това право към фактите, за да стигне до правилния резултат. Никоя правосъдна система не струва нищо без съдии, които могат независимо да разрешават спорове по този начин.



[1] От Конституцията на САЩ, бел. прев.

[2] (бел. БИПИ) Съдиите по чл. 3 от Конституцията на САЩ заемат длъжността пожизнено, без да могат да бъдат освободени, освен при подаване на оставка или пенсиониране по собствено желание, или при отстраняване след гласуване от Конгреса (импийчмънт).

 

Още интервюта
  • Част I: Интервю със съдия Любка Стоянова, АССГ
    14.08.2013

    "Професията на съдията никак не е лека. Необходимо е да вземаш решения, обосновани само с доказателствата по делото, като изключиш личните си пристрастия, но почерпиш от житейския си опит. Тези решения трябва да бъдат категорично и безкомпромисно законосъобразни, но същевременно да следват обичайната житейска логика и да се доближават максимално до всеобщото разбиране за справедливост."
    Любка Стоянова, заместник-председател Административен съд - София град

  • Част II: Разговор със съдия Кети Маркова, съдия в Конституционния съд
    16.09.2013

    "Правото е сериозна наука, усвояването на която изисква много усилия, отдаване и ангажираност. Въпрос на много личен избор, мотивиран от собственото вътрешно усещане и интереси е насочването към конкретен правен отрасъл и юридическа професия. Най-често още в университета студентите формират приоритетите и ориентацията си. Дали днешният студент утре ще стане цивилист или пеналист, съдия или прокурор например, той ще реши сам, но особено важно е човек да прецени, и то възможно най-обективно, собствените си възможности, капацитет и нагласи, колкото и трудно да е понякога това. За правилността на този избор от значение е и характерът на човека, защото поне аз трудно мога да си представя един конформист като истински добър съдия. Не си представям също, че лошият човек в живота може да бъде добър съдия."
    Кети Маркова, съдия в Конституционния съд на Република България

  • Част III: Интервю със съдия Елга Цонева, председател на Административен съд Русе
    31.10.2013

    "Моят път на влизане в съдебната система е различен от преобладаващата практика у нас. Станах съдия на 45 години и ето вече близо 15 години упражнявам с желание професията. Изхождайки от собственото ми професионално минало съм направила извод, че при търсене на реализация младият юрист трябва да прецени коя е най-подходящата професия с оглед на личните му качества, а не непременно да следва актуални  тенденции. Всяка юридическа професия изисква освен задължителното добро познаване на съответната правна материя и специфични персонални качества и нагласи. Ето например, за себе си мога да кажа, че не притежавам нужните качества за адвокат и поради това не се задържах дълго в тази професия. Сега  съм благодарна на шанса да вляза в съдебната система  и да имам привилегията да упражнявам професията, която желая, при това  с голямо вътрешно удовлетворение." 
    Елга Цонева, председател на Административен съд Русе

  • Част IV: Съдия Морийн Дъфи Люис от Лос Анжелис, Калифорния гостува на Човекът под тогата с първо интервю за България
    28.11.2013

    "Юридическата професия, която включва всички аспекти на правосъдието, вкл. съдии, адвокати и съдебни служители, трябва да върши работата си по прозрачен начин. Доверие от обществото като цяло е абсолютно необходимо. Обществото трябва да вярва, че решенията са безпристрастни. Ще зебележите, че не съм казала, че всички решения са винаги правилни. Нищо в живота не е правилно, но правим най-доброто, на което сме способни, без предубеждения към останалите.", това са думи на Морийн Дъфи-Люис. Тя е съдия от 26 години в Първоинстанционния съд в Лос Анжелис, Калифорния (LA Superior Court). Съдът работи за над 9,5 млн. души, живеещи и работещи на територията на окръг Лос Анжелис. Преди да стане съдия е работила като адвокат, както и в прокуратурата. Майка на две деца – тя никога не се отказва от една от своите големи страсти – преподаването. През 2009 г. Дъфи-Люис посещава България за пръв път. Тук тя преподава в Софийския университет и в Националния институт на правосъдието, където е лектор по темата за медиацията и съдебната етика. Съдия Дъфи-Люис даде интервю специално за рубриката ни Човекът под тогата:

  • Част V: Даниела Тодорова - един български юрист зад граница
    26.12.2013

    В това издание правим стъпка встрани с избора си на събеседник, тъй като тя все още не е човек под тога, но искрено й пожелаваме един ден да бъде. Даниела Тодорова е български студент по право в САЩ и ще ни разкаже за изучаването на юридическите науки през океана. Интервюто с нея е изключително интересно и полезно както за кандидат-студенти, студенти, така и за преподаватели, а и за юридическата общност като цяло.  Даниела завършва гимназия през 2005 г. в Свиленград, след което кандидатства в колеж в Санта Барбара, Калифорния, където изучава политически науки и глобални изследвания. През 2011 г. специализира в програма „Политически науки с акцент върху международните отношения”. Сега е студент в правния колеж на Санта Барбара и Вентура и й предстои да придобие своята докторска степен по право през 2014 г. Даниела е носител на редица стипендии: Global Studies Scholarship, International Student Scholarship, Santa Barbara Women Lawyers Association Scholarship, CPA/Law Society of Ventura Scholarship, сред които и стипендия за най-висок успех.

  • Част VI: За удоволствието, призванието, удовлетворението и наказанието на съдията
    29.01.2014

    "В първите години от кариерата си на магистрат, независимо дали си я започнал на 25 или на 45, почти всеки страда от илюзорни представи за собствената си значимост, което предимно пречи. После осъзнаваш, че професията ти, си е работа като всяка друга, че тя е най-вече отговорност и че трябва да я вършиш в услуга на хората, а не обратното.", разказва съдия Красимира Костова. Тя започва кариерата си като младши съдия в Окръжен съд Пловдив на 22 март 1999 г. На 18 октомври същата година е назначена за съдия в Районен съд Пловдив, където прекарва следващите 5 години. От 2005 г. е съдия в Окръжния съд в Пловдив. Съдия Костова е отличена със „служебна благодарност и грамота” с решение на Висшия съдебен съвет от 24 март 2010 г. Считано от 22.12.2011 г. е назначена за съдия в Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС). БИПИ се срещна със съдия Костова зa пръв път през 2011 г. покрай участието й в конкурса за председател на АСНС.

  • Част VII: Прокуратурата не би трябвало да е място за обикновени изпълнители, а за търсачи на истината
    28.02.2014

    "Обществото ни вече не е безгласно, възприе и държи на демократичните ценности. Прозрачност, достъп до информация, касаеща дейността на различните държавни органи и работещите в тях, вече не са пожелания, а реалност с която всеки трябва да се съобразява. Макар и бавно, гражданите осъзнават силата на мнението си и са особено нетърпими към прояви, поведение или дейност на овластени лица, които се разминават със статута и очакванията от работата им."
    Георги Асенов, прокурор в Окръжна прокуратура Плевен. 

  • Част VIII: Защо етичните ни задължения като граждани е добре да са само началната точка на етичната ни отговорност като юристи
    28.04.2014

    Повече от тридесет години Бенджамин Байсел e съдебен адвокат (в Калифорния ”съдебен адвокат” или “trial attorney” e адвокат, който специализира във воденето на съдебни дела, докато други се занимават преимуществено с изследователска дейност – б.а.), oбучител и автор. Работил е и като държавен експерт по етичните въпроси. Той е консултант и вещо лице в казуси, свързани с  правната и политическа етика. Бен Байсел е водещият адвокат в юридическия екип по историческото дело на Върховния съд на щата Калифорния City of Santa Barbara v. Adamson (1980) 27 Cal. 3d 123. Съавтор е на бестселъра Ladies and Gentlemen of the Jury: Greatest Closing Arguments in Modern Law, за чието изготвяне е проучил стотици казуси. Като вещо лице, Бен Байсел успява да представи сложните етически концепции в обясним за заседателите вид, разбирайки какво те намират за убедително. Като професор по право винаги е изготвял и систематизирал информация по начин, който да бъде понятен за неговите студенти. Работейки като автор, колумнист и коментатор по правни теми в радио и телевизия, Байсел е изградил опит в ползването на разбираеми метафори за разясняването на сложни юридически концепции. Бен Байсел е наш гост в априлското издание на рубриката „Човекът под тогата” в Judicialprofiles.bg и коментира процедурите по назначаване на съдии в САЩ:

  • Част IX-1: Съдия Красимира Иванова: Встъпването ми като съдия е чест за мен, която постоянно ще защитавам.
    26.05.2014

    През м. ноември 2013 г. се проведе изборът за административен ръководител на Административен съд Добрич. Кандидати в процедурата бяха съдиите от същия съд Красимира Иванова и Таня Димитрова. И двете кандидатки с готовност се отзоваха на поканата на БИПИ да се включат в Инициативата за прозрачни съдебни назначения при изготвянето на техните профили. Към това, и двете съдии отговориха на анкетните листове за самооценка, които им изпратихме. Впечатлени от техния позитивизъм и отзивчивост, поканихме съдия Иванова и съдия Димитрова да се включат в едно "двойно" интервю за майското издание на „Човекът под тогата”. По-долу са поместени отговорите на съдия Иванова. Отговорите на съдия Димитрова можете да прочетете на този линк.

  • Част IX-2: Съдия Таня Димитрова: Авторитетът и доверието на гражданите към съдебната система се създават и компрометират именно от работата на всеки магистрат
    26.05.2014

    През м. ноември 2013 г. се проведе изборът за административен ръководител на Административен съд Добрич. В процедурата участваха съдиите от същия съд Красимира Иванова и Таня Димитрова. И двете кандидатки с готовност се отзоваха на поканата на БИПИ да се включат в Инициативата за прозрачни съдебни назначения при изготвянето на техните профили. Към това, и двете съдии отговориха на анкетните листове за самооценка, които им изпратихме. Впечатлени от техния позитивизъм и отзивчивост, поканихме съдия Иванова и съдия Димитрова да се включат в едно "двойно" интервю за майското издание на „Човекът под тогата”. По-долу са поместени отговорите на съдия Таня Димитрова.
    Отговорите на съдия Иванова можете да прочетете на този линк.

  • Част XI: Съдия Капка Костова: Силният съд е основата, която крепи силните демокрации
    23.10.2014

    Съдия Капка Костова завършва право в СУ "Климент Охридски." През 1981 г. е назначена за съдия в Рaйонен съд Пирдоп, а по-късно става негов председател. Правораздава в Софийския районен съд, а през 1992-1993 г. е заместник-председател на СГС. Командирована е във ВКС през 1993 г. Същата година е избрана и за председател на СРС, като заема този пост 11 години. Съдия Костова е първият председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България веднага след създаването му през 1997 г. до 2003 г. От  25.11.2009 г. до 09.06.2011 г. е член на Висшия съдебен съвет. Подава оставка като член на ВСС заради несъгласие с кадровата политика на органа. Номинирана е за „Човек на годината” за 2011 г. Носител на наградата „Юрист на годината” за 2011 г. Понастоящем е съдия във Върховния касационен съд, Наказателна колегия.

  • Част XII: Съдия Елизабет С. Стонг: Бъдете верни на себе си, обичайте това, което правите и го правете по възможно най-добрия начин.
    28.11.2014

    Елизабет С. Стонг разглежда дела, свързани с търговската несъстоятелност в Съда по несъстоятелността към Източния окръг на Ню Йорк, САЩ от 2003 г. досега. Преди това работи над 20 години като корпоративен адвокат. Завършва последователно исторически науки и право в Харвард. През месец юли т.г. съдия Стонг беше в България и взе участие във форума "Върховенството на закона: Основен принцип за устойчива бизнес среда", организирана от Американската търговска камара в България, Германо-Българската индустриално-търговска камара и Австрийския бизнес съвет. Съдия Стонг е гост в ноемврийското издание на рубриката "Човекът под тогата".

  • Част ХIII: Съдебната система ще бъде истински независима, когато спре влиянието на политическите сили при формиране на ценностите в тази система
    06.02.2015

    Съдия Ивета Парпулова правораздава в Окръжен съд Пазарджик, като в периода 2008 г. - 2012 г. е негов председател. От 1980 г. досега целият й трудов стаж преминава в съдебната система. Ивета Парпулова е завършила юридическото си образование в СУ "Св. Климент Охридски" през 1978 г. Съдия Парпулова е гост в първото за 2015 г. издание на "Човекът под тогата".

  • Част XIV: Съдийската професия не ни се полага. Съдията е само говорител на закона, съдебната зала не му е бащиния
    26.03.2015

    "Публичното назоваване на даден проблем е положително, но продължителното публично говорене за него без действия, не само че не води до решаването му, но и има негативен ефект, тъй като води до внушения, до изкривявания, които рушат авторитета на съдебната власт. А това, в крайна сметка, е изключително опасно за обществото." Методи Лалов, административен ръководител на Софийски районен съд. 

    Методи Лалов е роден през 1975 г. в София. Завършва с отличие право в УНСС през 2001 г. Има опит като адвокат, от 2005 г. е съдия в Софийски районен съд. През 2012 г. става негов заместник-председател, а от ноември с.г. е избран за административен ръководител на най-големия съд в страната.

  • Част XV: Съдия Анжела Каптейн: Вярвайте на вашите съдии!
    24.02.2016

    "Няма общество без съдебна система. Това е изключително важно да бъде разбрано. Когато държавата преминава през труден период, няма как той да бъде преодолян без здрава съдебна система. Вярвайте на съдиите, вярвайте им. Можете да бъдете критични към системата, но имайте вяра в тях." Анжела Каптейн, апелативен съдия в Хага, Южна Холандия

    Анжела Каптейн
    бе гост на организираната от Съюза на съдиите в България работна среща на тема „Подбор, обучение и правомощия на съдебните помощници” на 19 и 20 февруари. Събитието се проведе в рамките на проект „Изграждане на благотворна среда за независима съдебна власт в България”, финансиран от Министерство на външните работи на Кралство Холандия. Съдия Каптейн е родена през 1956 г. в Арнем, Холандия. Понастоящем е апелативен съдия в Хага, преди това в продължение на 15 години работи като прокурор, постепенно издигайки се в йерархията. В периода 2008 – 2009 г. участва в Мисията на Европейския съюз в Косово (EULEX KOSOVO). Допринася за провеждането на множество обучителни инициативи и мероприятия. Съдия Каптейн е представител на Съюза на съдебната власт на Кралство Холандия. 

  • Част ХVI: Съдия Светла Станимирова, Окръжен съд Монтана
    30.03.2016

    "Съдийската служба е най-деликатната и отговорна юридическа професия, защото съдията разполага с честта, имота и живота на хората. Тази длъжност затова не трябва да се заема от хора, които нямат необходимите за правилното ѝ управление знания и способности.", съдия Светла Станимирова, Окръжен съд Монтана


    Светла Станимирова е родена през 1967 г. Завършва висше юридическо образование в СУ „Св. Климент Охридски” през 1992 г. През 1993 г. с решение на ВСС е назначена за прокурор в Районна прокуратура Монтана, там работи до 1998 г., била е и заместник районен прокурор. От октомври 1998 г. започва работата си като съдия. Светла Станимирова правораздава в Окръжен съд Монтана, съвместявайки функцията и на пресаташе на съда. 

  • Част XVII: Разговор със съдия Жозе Матош
    23.03.2017

    На 17 март Съюзът на съдиите в България (ССБ) отбеляза своята 20-годишнина, организирайки тематичната конференция „Съдебна независимост”. По време на събитието имахме възможност да се срещнем с един от лекторите -  съдия Жозе Игрежа Матош, председател на Европейската съдийска асоциация (ЕСА). В презентацията си той разкри ролята на ЕСА за отстояването на съдийската независимост, настоящите ѝ приоритети, сред които са борбата с корупцията и съхраняването на съдийския интегритет. Със съдия Матош разговаря Неда Грозева:

  • Човекът под тогата Част XVIII: Ричард Гейбриъл, съдия във Върховния съд на щата Колорадо, САЩ
    18.05.2017

    През м. август 2013 г.  рубриката „Човекът под тогата” в Judicialprofiles.bg  даде своето начало. В тези години разговоряхме с 18 български и чуждестранни съдии, изтъкнати юристи и адвокати. В днешното интервю гост е Ричард Гейбриъл, съдия във Върховния съд на щата Колорадо. Преди да бъде назначен за върховен съдия през 2015 г., Ричард правораздава 7 години в апелативния съд на Колорадо. Между 1988 и 2008 г. е адвокат, развивал е практиката си в търговското право, интелектуалната собственост, през 1994 г. е представлявал Майкъл Джексън в съда. Ричард Гейбриъл бе на посещение в България през април по покана на БИПИ в рамките на проект „Мрежа на американските съдии за България”, осъществяван с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България”. С Ричард Гейбриъл разговаря Неда Грозева: