Човекът под тогата

Част XI: Съдия Капка Костова: Силният съд е основата, която крепи силните демокрации

23.10.2014

Съдия Капка Костова завършва право в СУ "Климент Охридски." През 1981 г. е назначена за съдия в Рaйонен съд Пирдоп, а по-късно става негов председател. Правораздава в Софийския районен съд, а през 1992-1993 г. е заместник-председател на СГС. Командирована е във ВКС през 1993 г. Същата година е избрана и за председател на СРС, като заема този пост 11 години. Съдия Костова е първият председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България веднага след създаването му през 1997 г. до 2003 г. От  25.11.2009 г. до 09.06.2011 г. е член на Висшия съдебен съвет. Подава оставка като член на ВСС заради несъгласие с кадровата политика на органа. Номинирана е за „Човек на годината” за 2011 г. Носител на наградата „Юрист на годината” за 2011 г. Понастоящем е съдия във Върховния касационен съд, Наказателна колегия.

*Снимка: http://www.novini.bg/

Съдия Костова, Вие „живеете” в съдебната система от 1981 г. Това са 33 години труд през всички стъпала на съдебната йерархия – какво бихте казали за развитието на съда в това време?

Изначално консервативният характер на тази институция я прави по-подозрителна към постоянните и резки промени, но и я съхранява. Някои го дефинират като известна недемократичност на властта на съдиите, но без отдаване на дължимото на тази й същност, съдиите биха били просто чиновници, а от такъв съд никое общество няма нужда. Мисля, че неразбирането в днешно време на същността на Съда, го прави постоянен обект на упреци и сваля до критично ниско ниво доверието в него, а това вреди най-вече на хората и на защитата на правата им, каквато те непрекъснато търсят от съда.

Освен видимите промени в управлението, технологиите, обучението, достъпът до информация, непрекъснато растящите изисквания и необходимост от все по-нови и всеобхватни познания, правораздаването си остава трудна, отговорна и поглъщаща работа - не само защото не е  лесно да съдиш и наказваш себеподобните си, но трябва и да си готов да понесеш моралната тежест за решенията си.

Кризата на обществената ценностна система в последните години неизбежно се отрази и на устоите на съда. Не би могло да бъде иначе. Въпреки това, съдът успява да отстоява независимостта си, да генерира идеи, да изисква промени и да си поставя за цел пълноценната защита на обществения интерес и на човешките права. Това го прави адекватен на случващото се у нас и в света и затова той трябва да бъде чут.

Какво ви даде и какво ви отне професията или може би във Вашия случай призванието на съдия?

Тази професия може да се упражнява подобаващо само като призвание. В противен случай се превръща в тежест най-напред за съдията, а после и за всички останали, които имат досег с него.

Още преди да вляза в професията, старите съдии ми казаха, че ще трябва доброволно да се откажа от голяма част от правата си като човек и гражданин. Тогава не разбрах точно за какво става въпрос. Впоследствие научих, че без да си безкрайно внимателен за контактите си, за поведението си, за средата си, за приятелите си, ставаш уязвим и в крайна сметка – непригоден. Съдийството е самотно занимание. Не случайно съдиите общуваме предимно помежду си. В много страни, където това отдавна е известно и обществото се съобразява с него, съдиите имат своите места за живеене, своите клубове, своите места за спорт и пр. Така рисковете се свеждат до минимум и животът става малко по-лесен. Все пак, някак съумяваш да не мислиш постоянно за това, че ограничаваш времето за близките си хора, че понякога липсваш на детето си, че носиш мислено въпросите и решенията със себе си дори и у дома и на практика отсъстваш.

Въпреки това, съдийската работа е невероятно удовлетворение за тези, които истински я искат. Фактът, че ти решаваш, е бреме и отговорност, но и възможност, каквато малко професии предоставят. Залогът е човешки съдби, а понякога и човешки живот. Нямаш право на грешки, макар да си точно толкова несъвършено човешко същество, колкото и всички останали. Но житейските уроци, познанието за човешки характери, отношения, проблеми, философии, безизходици и емоции, са ежедневие в нашата работа, а това е колкото натоварващо, толкова и безценно. 

Ако имате възможност да се спрете върху едно нещо, което обществото би могло да разбере и осъзнае в дълбочина за съдийския труд, какво би било то? С какво съзнание Ви се иска хората да пристъпват прага на съдебната зала?

Съдебната институция е храм на правосъдието. Това е клише, но е вярно. Всяко нейно принизяване и третиране по различен начин, запраща обществото в безвремие и безхаберие. В съда трябва да се пристъпва със страхопочитание и надежда за справедливост. Това няма алтернатива. Всичко друго подкопава самата държава. Силният съд е основата, която крепи силните демокрации. Сигурна съм, че един ден обществото ни ще разбере това, защото до момента не е измислено нищо по-добро.

Наясно съм за обществените реакции дори само при споменаването на думата „независимост”, когато тя се отнася до съда, без да се изговаря обаче несъмненото обстоятелство, че тази независимост е необходима не толкова на съдиите, а на хората – те са тези, които имат интерес от независим, безпристрастен и справедлив съд. Макар и бавно, нещата започват да се случват в тази посока. Може би и ние трябва повече да говорим и да просвещаваме за тях. Старите демокрации са изградили безусловния обществен респект към съда не само с налагане и сила, но и със знание какво дава той за стабилността и сигурността в държавата.

Вие се включихте през 2011 г. в Експертния панел на Инициативата за прозрачни съдебни назначения, когато проектът тепърва стартираше. Как оценявате неговото развитие досега и в кои области на съдебната реформа ни чака още работа?

По същността си това е коренно нов подход за оценка на работата на съдиите – в максимална степен не допуска формализъм и клишета, предпоставя анализ и оценка, основани на цялата възможна информация за работата и дейностите на конкретния съдия, изисква много повече труд и не търпи „претупване”. Затова и напредва малко по-бавно, отколкото би ми се искало и отколкото системата се нуждае от този нов метод. Но бележи начално приемане, макар и с известна предпазливост. Част от този подход е изработването на профили на кандидатите за определени ключови длъжности в системата, което вече е факт. Мисля, че с увеличаване на капацитета на кадровия орган и с въвеждането на някои технологични възможности за достъп и събиране на достоверна информация за всички професионални дейности на съдията, този подход ще се развие и утвърди, като даде възможност за взимане на действително информирани решения при назначаване, повишаване и наказване в системата.

А що се отнася до съдебната реформа, тя дори не се е случила в последните две десетилетия. Случвали са се палиативни промени в зависимост от желанията и вижданията на конкретните управляващи – но всички те са били почти единодушни за това, че по отношение на системата следва да се подхожда рестриктивно, за да може тя да бъде овладяна и подчинена. Тотално погрешен подход с много вредни последици. Едва в последните години като че ли се прозря необходимостта от действителни и същностни промени и се заговори за тях. Аз съм оптимист, че новите поколения в професията ще съумеят да променят условията в нея - колкото и както това е необходимо.

Конституцията[1]  и Законът за съдебната власт[2] говорят за „високи нравстени качества”, необходими за заемането на определени ръководни длъжности в системата и за „необходимите нравствени качества” за упражняването на съдийската професия изобщо. С оглед опита Ви, как бихте обрисували наличието на нравствеността и как следва тя да бъде проверявана?

Нравствеността е философска категория, част от морала, а философията е наука, в която нямам самочувствието да навлизам. Но всички знаем, че нравствеността представлява правила за поведение, произтичащи от възгледите за добро и зло, за съвест и чест, за похвално и срамно, за дълг и справедливост и пр. Във всички случаи тя се възпитава и отглежда, като винаги зависи от обществената и историческата среда. Някак не си представям това да се случи чрез разписване на клиширани постулати, които да се нарекат „Етичен кодекс” и на всичко отгоре да се „утвърждават” от административен орган, т. е. от Висшия съдебен съвет, каквато е ситуацията в момента. Така създадени, тези норми за нравственост и морал автоматично престават да бъдат етични и стават административни. Съдиите трябва сами да си създадем правила за поведение, които смятаме за адекватни на изискванията на професията и необходими за нейното упражняване. Впрочем, точно такъв беше подходът на съдийското съсловие преди около 20 години. Ето още една област, в която имаме да работим в бъдеще.

Вашият съвет към младите юристи – независимо от избора им на поприще за реализация?

Не бих го нарекла съвет, но намирам три неща за особено важни за хората, за правото и за неговото прилагането – първо – морал, второ – морал и трето – морал. Всичко останало идва после и от само себе си. Всички сме наясно колко много имаме да учим в съвременните условия, колко трябва да сме комуникативни и отворени за всички нови неща, колко е важно да разбираме и обичаме това, което работим и никога да не забравяме, че го вършим за хората и в името на справедливостта.



[1] Вж. чл. 130, ал. 2 и чл. 147, ал. 3, КРБ.

[2] Вж. чл. 17, ал. 1; чл. 19а, ал. 4; чл. 30а, ал. 2; чл. 39а, ал. 1, т.1; чл. 42, ал. 1; чл. 45, ал. 5; чл. 162, т. 3; чл. 169; чл. 170, ал. 4; чл. 181, ал. 3, т. 7; чл. 186, ал. 2;  чл. 186а, ал. 2; чл. 192, ал. 4; чл. 193, ал. 4; чл. 194б, ал. 1, т. 3; чл. 255, ал. 3, т. 2;  чл. 303, ал. 1; чл. 305, ал. 1; чл. 358а, ал. 1.

Още интервюта
  • Част I: Интервю със съдия Любка Стоянова, АССГ
    14.08.2013

    "Професията на съдията никак не е лека. Необходимо е да вземаш решения, обосновани само с доказателствата по делото, като изключиш личните си пристрастия, но почерпиш от житейския си опит. Тези решения трябва да бъдат категорично и безкомпромисно законосъобразни, но същевременно да следват обичайната житейска логика и да се доближават максимално до всеобщото разбиране за справедливост."
    Любка Стоянова, заместник-председател Административен съд - София град

  • Част II: Разговор със съдия Кети Маркова, съдия в Конституционния съд
    16.09.2013

    "Правото е сериозна наука, усвояването на която изисква много усилия, отдаване и ангажираност. Въпрос на много личен избор, мотивиран от собственото вътрешно усещане и интереси е насочването към конкретен правен отрасъл и юридическа професия. Най-често още в университета студентите формират приоритетите и ориентацията си. Дали днешният студент утре ще стане цивилист или пеналист, съдия или прокурор например, той ще реши сам, но особено важно е човек да прецени, и то възможно най-обективно, собствените си възможности, капацитет и нагласи, колкото и трудно да е понякога това. За правилността на този избор от значение е и характерът на човека, защото поне аз трудно мога да си представя един конформист като истински добър съдия. Не си представям също, че лошият човек в живота може да бъде добър съдия."
    Кети Маркова, съдия в Конституционния съд на Република България

  • Част III: Интервю със съдия Елга Цонева, председател на Административен съд Русе
    31.10.2013

    "Моят път на влизане в съдебната система е различен от преобладаващата практика у нас. Станах съдия на 45 години и ето вече близо 15 години упражнявам с желание професията. Изхождайки от собственото ми професионално минало съм направила извод, че при търсене на реализация младият юрист трябва да прецени коя е най-подходящата професия с оглед на личните му качества, а не непременно да следва актуални  тенденции. Всяка юридическа професия изисква освен задължителното добро познаване на съответната правна материя и специфични персонални качества и нагласи. Ето например, за себе си мога да кажа, че не притежавам нужните качества за адвокат и поради това не се задържах дълго в тази професия. Сега  съм благодарна на шанса да вляза в съдебната система  и да имам привилегията да упражнявам професията, която желая, при това  с голямо вътрешно удовлетворение." 
    Елга Цонева, председател на Административен съд Русе

  • Част IV: Съдия Морийн Дъфи Люис от Лос Анжелис, Калифорния гостува на Човекът под тогата с първо интервю за България
    28.11.2013

    "Юридическата професия, която включва всички аспекти на правосъдието, вкл. съдии, адвокати и съдебни служители, трябва да върши работата си по прозрачен начин. Доверие от обществото като цяло е абсолютно необходимо. Обществото трябва да вярва, че решенията са безпристрастни. Ще зебележите, че не съм казала, че всички решения са винаги правилни. Нищо в живота не е правилно, но правим най-доброто, на което сме способни, без предубеждения към останалите.", това са думи на Морийн Дъфи-Люис. Тя е съдия от 26 години в Първоинстанционния съд в Лос Анжелис, Калифорния (LA Superior Court). Съдът работи за над 9,5 млн. души, живеещи и работещи на територията на окръг Лос Анжелис. Преди да стане съдия е работила като адвокат, както и в прокуратурата. Майка на две деца – тя никога не се отказва от една от своите големи страсти – преподаването. През 2009 г. Дъфи-Люис посещава България за пръв път. Тук тя преподава в Софийския университет и в Националния институт на правосъдието, където е лектор по темата за медиацията и съдебната етика. Съдия Дъфи-Люис даде интервю специално за рубриката ни Човекът под тогата:

  • Част V: Даниела Тодорова - един български юрист зад граница
    26.12.2013

    В това издание правим стъпка встрани с избора си на събеседник, тъй като тя все още не е човек под тога, но искрено й пожелаваме един ден да бъде. Даниела Тодорова е български студент по право в САЩ и ще ни разкаже за изучаването на юридическите науки през океана. Интервюто с нея е изключително интересно и полезно както за кандидат-студенти, студенти, така и за преподаватели, а и за юридическата общност като цяло.  Даниела завършва гимназия през 2005 г. в Свиленград, след което кандидатства в колеж в Санта Барбара, Калифорния, където изучава политически науки и глобални изследвания. През 2011 г. специализира в програма „Политически науки с акцент върху международните отношения”. Сега е студент в правния колеж на Санта Барбара и Вентура и й предстои да придобие своята докторска степен по право през 2014 г. Даниела е носител на редица стипендии: Global Studies Scholarship, International Student Scholarship, Santa Barbara Women Lawyers Association Scholarship, CPA/Law Society of Ventura Scholarship, сред които и стипендия за най-висок успех.

  • Част VI: За удоволствието, призванието, удовлетворението и наказанието на съдията
    29.01.2014

    "В първите години от кариерата си на магистрат, независимо дали си я започнал на 25 или на 45, почти всеки страда от илюзорни представи за собствената си значимост, което предимно пречи. После осъзнаваш, че професията ти, си е работа като всяка друга, че тя е най-вече отговорност и че трябва да я вършиш в услуга на хората, а не обратното.", разказва съдия Красимира Костова. Тя започва кариерата си като младши съдия в Окръжен съд Пловдив на 22 март 1999 г. На 18 октомври същата година е назначена за съдия в Районен съд Пловдив, където прекарва следващите 5 години. От 2005 г. е съдия в Окръжния съд в Пловдив. Съдия Костова е отличена със „служебна благодарност и грамота” с решение на Висшия съдебен съвет от 24 март 2010 г. Считано от 22.12.2011 г. е назначена за съдия в Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС). БИПИ се срещна със съдия Костова зa пръв път през 2011 г. покрай участието й в конкурса за председател на АСНС.

  • Част VII: Прокуратурата не би трябвало да е място за обикновени изпълнители, а за търсачи на истината
    28.02.2014

    "Обществото ни вече не е безгласно, възприе и държи на демократичните ценности. Прозрачност, достъп до информация, касаеща дейността на различните държавни органи и работещите в тях, вече не са пожелания, а реалност с която всеки трябва да се съобразява. Макар и бавно, гражданите осъзнават силата на мнението си и са особено нетърпими към прояви, поведение или дейност на овластени лица, които се разминават със статута и очакванията от работата им."
    Георги Асенов, прокурор в Окръжна прокуратура Плевен. 

  • Част VIII: Защо етичните ни задължения като граждани е добре да са само началната точка на етичната ни отговорност като юристи
    28.04.2014

    Повече от тридесет години Бенджамин Байсел e съдебен адвокат (в Калифорния ”съдебен адвокат” или “trial attorney” e адвокат, който специализира във воденето на съдебни дела, докато други се занимават преимуществено с изследователска дейност – б.а.), oбучител и автор. Работил е и като държавен експерт по етичните въпроси. Той е консултант и вещо лице в казуси, свързани с  правната и политическа етика. Бен Байсел е водещият адвокат в юридическия екип по историческото дело на Върховния съд на щата Калифорния City of Santa Barbara v. Adamson (1980) 27 Cal. 3d 123. Съавтор е на бестселъра Ladies and Gentlemen of the Jury: Greatest Closing Arguments in Modern Law, за чието изготвяне е проучил стотици казуси. Като вещо лице, Бен Байсел успява да представи сложните етически концепции в обясним за заседателите вид, разбирайки какво те намират за убедително. Като професор по право винаги е изготвял и систематизирал информация по начин, който да бъде понятен за неговите студенти. Работейки като автор, колумнист и коментатор по правни теми в радио и телевизия, Байсел е изградил опит в ползването на разбираеми метафори за разясняването на сложни юридически концепции. Бен Байсел е наш гост в априлското издание на рубриката „Човекът под тогата” в Judicialprofiles.bg и коментира процедурите по назначаване на съдии в САЩ:

  • Част IX-1: Съдия Красимира Иванова: Встъпването ми като съдия е чест за мен, която постоянно ще защитавам.
    26.05.2014

    През м. ноември 2013 г. се проведе изборът за административен ръководител на Административен съд Добрич. Кандидати в процедурата бяха съдиите от същия съд Красимира Иванова и Таня Димитрова. И двете кандидатки с готовност се отзоваха на поканата на БИПИ да се включат в Инициативата за прозрачни съдебни назначения при изготвянето на техните профили. Към това, и двете съдии отговориха на анкетните листове за самооценка, които им изпратихме. Впечатлени от техния позитивизъм и отзивчивост, поканихме съдия Иванова и съдия Димитрова да се включат в едно "двойно" интервю за майското издание на „Човекът под тогата”. По-долу са поместени отговорите на съдия Иванова. Отговорите на съдия Димитрова можете да прочетете на този линк.

  • Част IX-2: Съдия Таня Димитрова: Авторитетът и доверието на гражданите към съдебната система се създават и компрометират именно от работата на всеки магистрат
    26.05.2014

    През м. ноември 2013 г. се проведе изборът за административен ръководител на Административен съд Добрич. В процедурата участваха съдиите от същия съд Красимира Иванова и Таня Димитрова. И двете кандидатки с готовност се отзоваха на поканата на БИПИ да се включат в Инициативата за прозрачни съдебни назначения при изготвянето на техните профили. Към това, и двете съдии отговориха на анкетните листове за самооценка, които им изпратихме. Впечатлени от техния позитивизъм и отзивчивост, поканихме съдия Иванова и съдия Димитрова да се включат в едно "двойно" интервю за майското издание на „Човекът под тогата”. По-долу са поместени отговорите на съдия Таня Димитрова.
    Отговорите на съдия Иванова можете да прочетете на този линк.

  • Част X: Никоя правосъдна система не струва нищо без съдии, които могат независимо да разрешават спорове
    30.06.2014

    Курт Д. Енгелхард става федерален съдия през 2001 г. във Федералния окръжен съд на Източен окръг Луизиана, номиниран от президента Джорд Буш. Завършва право през 1985 г.  Работи като съдебен помощник на федерален апелативен съдия в продължение на две години. След това се занимава с частна адвокатска практика до номинацията си.

    За четвърта поредна година съдия Енгелхард приема български стажанти в своя офис в съда, намиращ се в Ню Орлиънс, Луизиана. Стажантите се подбират след участие в стажантската програма на Софийски районен съд. Съдия Енгелхард любезно прие поканата на БИПИ да отговори на няколко въпроса за правото като гост в рубриката „Човекът под тогата” на Инициативата за прозрачни съдебни назначения.

  • Част XII: Съдия Елизабет С. Стонг: Бъдете верни на себе си, обичайте това, което правите и го правете по възможно най-добрия начин.
    28.11.2014

    Елизабет С. Стонг разглежда дела, свързани с търговската несъстоятелност в Съда по несъстоятелността към Източния окръг на Ню Йорк, САЩ от 2003 г. досега. Преди това работи над 20 години като корпоративен адвокат. Завършва последователно исторически науки и право в Харвард. През месец юли т.г. съдия Стонг беше в България и взе участие във форума "Върховенството на закона: Основен принцип за устойчива бизнес среда", организирана от Американската търговска камара в България, Германо-Българската индустриално-търговска камара и Австрийския бизнес съвет. Съдия Стонг е гост в ноемврийското издание на рубриката "Човекът под тогата".

  • Част ХIII: Съдебната система ще бъде истински независима, когато спре влиянието на политическите сили при формиране на ценностите в тази система
    06.02.2015

    Съдия Ивета Парпулова правораздава в Окръжен съд Пазарджик, като в периода 2008 г. - 2012 г. е негов председател. От 1980 г. досега целият й трудов стаж преминава в съдебната система. Ивета Парпулова е завършила юридическото си образование в СУ "Св. Климент Охридски" през 1978 г. Съдия Парпулова е гост в първото за 2015 г. издание на "Човекът под тогата".

  • Част XIV: Съдийската професия не ни се полага. Съдията е само говорител на закона, съдебната зала не му е бащиния
    26.03.2015

    "Публичното назоваване на даден проблем е положително, но продължителното публично говорене за него без действия, не само че не води до решаването му, но и има негативен ефект, тъй като води до внушения, до изкривявания, които рушат авторитета на съдебната власт. А това, в крайна сметка, е изключително опасно за обществото." Методи Лалов, административен ръководител на Софийски районен съд. 

    Методи Лалов е роден през 1975 г. в София. Завършва с отличие право в УНСС през 2001 г. Има опит като адвокат, от 2005 г. е съдия в Софийски районен съд. През 2012 г. става негов заместник-председател, а от ноември с.г. е избран за административен ръководител на най-големия съд в страната.

  • Част XV: Съдия Анжела Каптейн: Вярвайте на вашите съдии!
    24.02.2016

    "Няма общество без съдебна система. Това е изключително важно да бъде разбрано. Когато държавата преминава през труден период, няма как той да бъде преодолян без здрава съдебна система. Вярвайте на съдиите, вярвайте им. Можете да бъдете критични към системата, но имайте вяра в тях." Анжела Каптейн, апелативен съдия в Хага, Южна Холандия

    Анжела Каптейн
    бе гост на организираната от Съюза на съдиите в България работна среща на тема „Подбор, обучение и правомощия на съдебните помощници” на 19 и 20 февруари. Събитието се проведе в рамките на проект „Изграждане на благотворна среда за независима съдебна власт в България”, финансиран от Министерство на външните работи на Кралство Холандия. Съдия Каптейн е родена през 1956 г. в Арнем, Холандия. Понастоящем е апелативен съдия в Хага, преди това в продължение на 15 години работи като прокурор, постепенно издигайки се в йерархията. В периода 2008 – 2009 г. участва в Мисията на Европейския съюз в Косово (EULEX KOSOVO). Допринася за провеждането на множество обучителни инициативи и мероприятия. Съдия Каптейн е представител на Съюза на съдебната власт на Кралство Холандия. 

  • Част ХVI: Съдия Светла Станимирова, Окръжен съд Монтана
    30.03.2016

    "Съдийската служба е най-деликатната и отговорна юридическа професия, защото съдията разполага с честта, имота и живота на хората. Тази длъжност затова не трябва да се заема от хора, които нямат необходимите за правилното ѝ управление знания и способности.", съдия Светла Станимирова, Окръжен съд Монтана


    Светла Станимирова е родена през 1967 г. Завършва висше юридическо образование в СУ „Св. Климент Охридски” през 1992 г. През 1993 г. с решение на ВСС е назначена за прокурор в Районна прокуратура Монтана, там работи до 1998 г., била е и заместник районен прокурор. От октомври 1998 г. започва работата си като съдия. Светла Станимирова правораздава в Окръжен съд Монтана, съвместявайки функцията и на пресаташе на съда. 

  • Част XVII: Разговор със съдия Жозе Матош
    23.03.2017

    На 17 март Съюзът на съдиите в България (ССБ) отбеляза своята 20-годишнина, организирайки тематичната конференция „Съдебна независимост”. По време на събитието имахме възможност да се срещнем с един от лекторите -  съдия Жозе Игрежа Матош, председател на Европейската съдийска асоциация (ЕСА). В презентацията си той разкри ролята на ЕСА за отстояването на съдийската независимост, настоящите ѝ приоритети, сред които са борбата с корупцията и съхраняването на съдийския интегритет. Със съдия Матош разговаря Неда Грозева:

  • Човекът под тогата Част XVIII: Ричард Гейбриъл, съдия във Върховния съд на щата Колорадо, САЩ
    18.05.2017

    През м. август 2013 г.  рубриката „Човекът под тогата” в Judicialprofiles.bg  даде своето начало. В тези години разговоряхме с 18 български и чуждестранни съдии, изтъкнати юристи и адвокати. В днешното интервю гост е Ричард Гейбриъл, съдия във Върховния съд на щата Колорадо. Преди да бъде назначен за върховен съдия през 2015 г., Ричард правораздава 7 години в апелативния съд на Колорадо. Между 1988 и 2008 г. е адвокат, развивал е практиката си в търговското право, интелектуалната собственост, през 1994 г. е представлявал Майкъл Джексън в съда. Ричард Гейбриъл бе на посещение в България през април по покана на БИПИ в рамките на проект „Мрежа на американските съдии за България”, осъществяван с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България”. С Ричард Гейбриъл разговаря Неда Грозева: