Човекът под тогата

Част XII: Съдия Елизабет С. Стонг: Бъдете верни на себе си, обичайте това, което правите и го правете по възможно най-добрия начин.

28.11.2014

Елизабет С. Стонг разглежда дела, свързани с търговската несъстоятелност в Съда по несъстоятелността към Източния окръг на Ню Йорк, САЩ от 2003 г. досега. Преди това работи над 20 години като корпоративен адвокат. Завършва последователно исторически науки и право в Харвард. През месец юли т.г. съдия Стонг беше в България и взе участие във форума "Върховенството на закона: Основен принцип за устойчива бизнес среда", организирана от Американската търговска камара в България, Германо-Българската индустриално-търговска камара и Австрийския бизнес съвет. Съдия Стонг е гост в ноемврийското издание на рубриката "Човекът под тогата".


Снимка: http://www.hlsa.org


Съдия Стонг, посетихте България през 2014 г. за пръв път, какви са впечатленията Ви?

Какво удоволствие бе да посетя България тази година! Основната причина за моята визита беше участието ми като лектор в конференция, организирана от Американската търговска камара в България, Германо-Българската индустриално-търговска камара и Aвстрийския бизнес съвет в България. Панелът, в който участвах, адресира теми от изключителна важност за мен – върховенството на правото и достъпът до правосъдие. Другите панелисти представиха вижданията си от гледната точка на съдии в Конституционния съд; Търговската колегия на Върховния касационен съд; Върховния административен съд и Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.

Въпреки че заседаваме в различни съдилища и в различни държави, бях силно впечатлена от това, че ние всъщност имаме едни и същи въпроси за разрешаване. Сред тях са начините, по които съдилищата и съдиите мислят за достъпа до правосъдие и за всеки, застанал пред нас, независимо от своя опит в бизнеса или в съдебната зала, както и от сложността на неговия казус. Изправяме се и пред много общи предизвикателства като високата натовареност и тежкия график. Но и се наслаждаваме на идентични възможности – като задоволството да знаеш, че процесът наистина е протекъл по един честен и справедлив начин и страните са останали не само с усещането, но и в действителност разбират, че си въздал правосъдие.

Бях щастлива и да участвам в организирана от Американската търговска камара закуска с юрисконсулти и адвокати по корпоративно право. Енергията и оптимизмът в стаята бяха много познати за мен като човек, който се е занимавал с корпоративно право двадесет години преди да започне работата си като съдия в Съда по несъстоятелността (бел. ред. в САЩ). Корпоративните адвокати нерядко допринасят за реализирането на най-добрите идеи за техните клиенти и ролята им може да бъде незаменима за развиващата се икономика. В рамките на съдебния процес, те често се ангажират с разрешаването на проблемите на клиентите си. Всъщност, когато имах именно такава частна практика в Ню Йорк, често чувствах, че се съм свършила най-добра работа, когато постигахме навременно и конструктивно решение по бизнес казус. И тук също ми направи впечатление колко много общо имаме помежду си.

Накрая, възможността да посетя София беше особено удовлетворяваща за мен и в личен план. Много години провеждам уъркшопи в Ню Йорк с български съдии, прокурори и адвокати чрез програмата за обучение на млади професионалисти от сферата на правосъдието, организирана от Фондация „Америка за България” и Институтът за международно образование в Ню Йорк. Един следобед си организирахме неформална среща с бивши участници и наистина беше чудесно да срещна отново тези прекрасни млади професионалисти. Тази среща се оказа запомняща се, тъй като по същото време в София валеше историческа градушка, и то в средата на юли! Отдавна исках да прекарам малко време с моите колеги и нашите разговори бяха топли, дълбоки, вдъхновяващи и пълни с нова информация.

В предходно Ваше интервю[1] казвате, че като адвокат сте се наслаждавали на процеса на разбиране на правото и фактите, свързани с конкретен казус. Сега, като съдия, „разбирате ли правото” по различен начин?

На база моите двадесет години работа като корпоративен адвокат и повече от десет години съдия по дела за несъстоятелност, опитът ми казва, че има както прилики, така и разлики в начина, по който адвокатите и съдиите разбират и работят с правото.  В контекста на разрешаване на спорове, адвокатът и съдията питат за естеството на претенцията и нейните елементи и как те са били интерпретирани в подобни ситуации. Адвокатите и съдиите също така трябва да проследят и фактите в казуса – какво се е случило, на кого и как. Но точно в този момент, задачите им някак се разклоняват. Най-общо, целта на адвоката е да постигне най-добрия възможен резултат за своя клиент. А целта на съдията е да разгледа казуса, да реши спора и в крайна сметка, да  председателства процедура, която ще доведе до справедлив изход на делото в съответствие с приложимия закон.

Вие разглеждате дела, свързани с търговската несъстоятелност. Кои са трите основни характеристики на процедурата по несъстоятелност в САЩ?

Мислейки за реорганизацията на един бизнес, съгласно закона и процедурата по несъстоятелност в САЩ, мога да откроя три основни характеристики: прозрачност, навременна реакция и съхраняване и увеличаване масата на несъстоятелността.

Прозрачността включва разкриване на широк кръг обстоятелства от компанията, която желае да се организира, относно начина на управление на бизнеса й, както и разкриване от страна на други лица относно техните претенции. Прозрачността означава още, че всички документи по делото са достъпни чрез интернет за всеки, който иска да ги види, и всички съдебни действия са открити за обществеността.

Навременната реакция включва ролята на съда да действа своевременно в процеса на разглеждане на делото и усилията за реорганизация. В някои случаи това може да означава провеждането на заседания часове или дни след като делото е влязло в съда, а в други това означава издаването на много бързо решение, така че делото да може да продължи. Отзивчивостта на съда в това отношение, може да има решаваща роля и за минимизирането на ненужни спорове и продължаване реорганизацията на компанията по продуктивен начин. Навременната реакция може да изисква от съда да бъде внимателен към бизнес изискванията на компанията, нейните служители, клиенти и доставчици, както и кредитори, освен всички останали. В почти всяка ситуация, навременната реакция на съда насърчава ефективния процес на реорганизация, намалява споровете, запазва работни места и помага за своевременното удовлетворяване на кредиторите.

Съхраняване и увеличаване масата на несъстоятелността е основната цел в процеса на възстановяване на предприятието. Това означава, че съдът и всички страни работят за общата цел по запазване и увеличаване на действителната стойност на бизнеса на длъжника за благото на всички участници. Процесът по реорганизация разполага с много инструменти, които могат да подпомогнат съвземането на един бизнес, вкл. взимането на приоритетни заеми, промяната на структурата на капитала, продажбата на активи, да се предложат или отхвърлят договори включително и такива за наем, както и да се променят трудови договори.

Съдът има значителна роля в съхраняването и увеличаване масата на несъстоятелността. Сред инструментите и задачите на съда са редовни съвещания за движението на делото, улесняващо управлението на делото, както и преглед и одобрение на всяка транзакция, която е извън обичайната бизнес дейност, вкл. продажба на част или цялата компания като действащо предприятие.

 

По време на Вашия престой в България, споменахте за използване на процедура по медиация в процеса по несъстоятелност. От каква полза би било това за бизнеса и за съда?

Когато все още имах своята частна практика, научих че върховният съдия Уорън Бъргер някога е написал: „Убеждението, че повечето хора искат съдии в черни роби, добре облечени адвокати и съдебни зали с фина ламперия за разрешваването на техните спорове не е вярно. Хората с проблеми, както хората, които изпитват болки, искат облекчение. И те искат да го получат колкото се може по-бързо и по-евтино.” Като адвокат с дългогодишна практика и понастоящем съдия, съм се научила, че медиацията може да бъде ключов инструмент в разрешаването на бизнес проблеми и за възстановяването на самия бизнес. 

Как медиацията помага на компаниите и на съдилищата? Накратко казано, медиацията може да помогне на страните и съдилищата да разрешат бизнес споровете си по ефикасен и ефективен начин. Медиацията е частна и конфиденциална процедура, в която страните работят с неутрален медиатор в поредица от организирани срещи, насочени към това те да бъдат подпомогнати в договарянето и разрешаването на техните спорове.

Съдиите могат да насочат страните към медиация, но само страните могат да постигнат споразумение по пътя на медиацията. И макар че разпоредената от съдия медиация може да е полезен инструмент, той трябва да се ползва внимателно. Съдиите трябва да познават перспективите на страните и напредъка по делото, за да извършат добра преценка доколко насочването към медиация би било продуктивно. Факторът време заслужава особено внимание в този процес. Например, адвокат може да не иска да встъпи в процедура по медиация, тъй като в процеса на размяна на книжата не е била предоставена важна информация. Или, в един по-сложен казус, клиентът може да няма адекватна възможност да събере фактите и да разбере как законът е относим към неговия случай. Но тези случаи се отнасят до това кога, а не дали медиацията е възможна.

Понякога съдиите играят ролята на медиатори. Разбира се, един съдия никога няма да бъде медиатор по дело, което в края на краищата, ще реши, защото ролите на съдията и на медиатора, макар и неутрални, са много различни. Да медиираш като съдия създава специални възможности, както може би и някои предизвикателства. Съдиите обикновено са взимащите решения и ежедневно преценяват закона и фактите. В съда по несъстоятелност, не е необичайно за съдия да се произнася по дузина въпроси в малък период от време. Тази роля може да даде на съдията повече правдоподобност, отколкото друг медиатор и страните могат да са по-малко склонни да предприемат или да бъдат по-лесно убедени да се откажат от несъстоятелни позиции.  

Споразуменията, постигнати чрез медиация, са често по-широки по обхват, отколкото чисто икономическото решаване на съдебни спорове. По този начин креативните медиатори, адвокати и страни могат да постигнат резултати, които няма как да бъдат реализирани по съдебен път. Когато медиацията е успешна, а тя в повечето случаи наистина е, най-малкото, частично, комуникацията между страните е подобрена, получена е нова информация, възможностите за разрешаване на спора биват идентифицирани и преследвани, а така и самият казус разрешен. В контекста на бизнес реорганизацията, това може да бъде от огромна полза както за бизнеса, така и за съда.


Знаем, че хората, които са предлагани за федерални съдии преминават през строг процес на проверка. Можете ли да го опишете и дадете Вашето мнение за него?


Преценката на качества е ключова в избора на федерални съдии. Всички федерални съдии, независимо дали заседават в окръжен съд, съд по несъстоятелността (който е част от окръжния съд), апелативните съдилища или Върховния съд, се назначават съгласно Конституцията на САЩ. Повечето, включително върховните съдии и съдиите в апелативните и окръжни съдилища, се назначават съгл. част III от Конституцията от Президента, след потвърждение от Сената и назначението им е пожизнено. Други, сред които са и съдиите по несъстоятелност, се назначават съгл. част I, дългосрочно и от съдиите в съответния окръжен съд.

Независимо от начина, назначаването включва пълна и поверителна проверка на цялата кариера на кандидата от специален панел, който чрез дейността си допълва органа по назначаване. Това може да включва подробен писмен формуляр от кандидата, поверителни разговори с препоръчани хора и с негови колеги, както и едно или повече интервюта със самия кандидат. Разбира се, познаването на закона и професионализма също са важни, но такива са и професионалните дейности, които показват отдаденост на принципите за равенство пред закона, почтеността и безукорната репутация, както и най-високите етични стандарти, капацитет да се отстоява съдебната независимост и подходящия съдийски темперамент.

 

Чувствате ли, че да бъдете съдия е Вашето призвание? Как съдийството промени живота Ви, лично и професионално?

Трудно ми е да си представя работа, която би била по-удовлетворяваща от това да служа на обществото и съдебната система като федерален съдия. Като съдия имам възможността всеки ден да подпомагам напредъка на справедливостта и върховенството на правото. Понякога, това се случва в контекста на решение, което тълкува закона от пръв поглед или в ръководенето на спешни заседания за реорганизираща се мултинационална компания с хиляди служители и милиарди долари в активи и пасиви.

В други случаи, еднакво важни, това става в контекста на молба за освобождаване от държавни такси на семейство, за което съдебната такса за стартиране на дело за несъстоятелност е по-висока от месечният им бюджет за храна; или когато става дума за изслушване на човек, който е загубил работата си, страда от тежко заболяване и не говори английски.

Във всички тези ситуации, моя задача и навярно и мое призвание, е да въздам правосъдие без значение кои са страните и, да бъда сигурна, че Конституционните гаранции за справедлив процес и правосъдие, са спазени.



Какъв съвет бихте дала на младите юристи и съдии в България?

Бъдете верни на себе си, обичайте това, което правите и го правете по възможно най-добрия начин. Независимо дали си съдия или адвокат, привилегия е да бъдеш част от съдебната система и това е привилегия, която може да изпълни цялата ти кариера с удовлетворение и смисъл.

Еднакво важно е също така да цените колегите си и възможността да ги познавате и да работите заедно по дела и участвайки в различни професионални организации.

По време на гостуването си в България, а и през годините, в които съм работила с високопоставени съдии, прокурори и адвокати от България, винаги съм се впечатлявала от колегиалността и професионализма на тяхното общуване.

В своите двадесет години работа, съм си мислела как оценявам всички ползи, които носи за професионалистите участието в адвокатски професионални организации, и то на всеки етап от кариерата им. В това число влизат достъпът до най-доброто продължаващо обучение, връзки с други колеги и менторство, възможности за работа pro bono или в обществени организации, както и професионалната подкрепа, която помага на всички да споделяме радостите и да се справяме с предизвикателствата на юридическата професия. Сега като съдия, още по-силно ценя нуждата, която всички ние имаме да останем свързани един с друг и с професията.

Понякога е трудно да намериш общ език между съдии и адвокати, когато става дума за обмен на идеи за подобряване работата на нашите съдилища, съдебна система и достъпа до правосъдие.

На местно ниво в моя роден град Ню Йорк, аз ценя възможността да работя с организации, които действат в обществена полза и предоставят pro bono услуги.

На национално ниво, ценя ролята на адвокатската колегия и съдийските организации, за това че събират на едно място различни мнения по най-трудните въпроси на деня. В международен план, аз уча от всяка комуникация с моите колеги в други държави, вкл. България. Адвокатите се нуждаят от тези възможности, инструменти и ресурси, а съдиите може би дори повече.

Още интервюта
  • Част I: Интервю със съдия Любка Стоянова, АССГ
    14.08.2013

    "Професията на съдията никак не е лека. Необходимо е да вземаш решения, обосновани само с доказателствата по делото, като изключиш личните си пристрастия, но почерпиш от житейския си опит. Тези решения трябва да бъдат категорично и безкомпромисно законосъобразни, но същевременно да следват обичайната житейска логика и да се доближават максимално до всеобщото разбиране за справедливост."
    Любка Стоянова, заместник-председател Административен съд - София град

  • Част II: Разговор със съдия Кети Маркова, съдия в Конституционния съд
    16.09.2013

    "Правото е сериозна наука, усвояването на която изисква много усилия, отдаване и ангажираност. Въпрос на много личен избор, мотивиран от собственото вътрешно усещане и интереси е насочването към конкретен правен отрасъл и юридическа професия. Най-често още в университета студентите формират приоритетите и ориентацията си. Дали днешният студент утре ще стане цивилист или пеналист, съдия или прокурор например, той ще реши сам, но особено важно е човек да прецени, и то възможно най-обективно, собствените си възможности, капацитет и нагласи, колкото и трудно да е понякога това. За правилността на този избор от значение е и характерът на човека, защото поне аз трудно мога да си представя един конформист като истински добър съдия. Не си представям също, че лошият човек в живота може да бъде добър съдия."
    Кети Маркова, съдия в Конституционния съд на Република България

  • Част III: Интервю със съдия Елга Цонева, председател на Административен съд Русе
    31.10.2013

    "Моят път на влизане в съдебната система е различен от преобладаващата практика у нас. Станах съдия на 45 години и ето вече близо 15 години упражнявам с желание професията. Изхождайки от собственото ми професионално минало съм направила извод, че при търсене на реализация младият юрист трябва да прецени коя е най-подходящата професия с оглед на личните му качества, а не непременно да следва актуални  тенденции. Всяка юридическа професия изисква освен задължителното добро познаване на съответната правна материя и специфични персонални качества и нагласи. Ето например, за себе си мога да кажа, че не притежавам нужните качества за адвокат и поради това не се задържах дълго в тази професия. Сега  съм благодарна на шанса да вляза в съдебната система  и да имам привилегията да упражнявам професията, която желая, при това  с голямо вътрешно удовлетворение." 
    Елга Цонева, председател на Административен съд Русе

  • Част IV: Съдия Морийн Дъфи Люис от Лос Анжелис, Калифорния гостува на Човекът под тогата с първо интервю за България
    28.11.2013

    "Юридическата професия, която включва всички аспекти на правосъдието, вкл. съдии, адвокати и съдебни служители, трябва да върши работата си по прозрачен начин. Доверие от обществото като цяло е абсолютно необходимо. Обществото трябва да вярва, че решенията са безпристрастни. Ще зебележите, че не съм казала, че всички решения са винаги правилни. Нищо в живота не е правилно, но правим най-доброто, на което сме способни, без предубеждения към останалите.", това са думи на Морийн Дъфи-Люис. Тя е съдия от 26 години в Първоинстанционния съд в Лос Анжелис, Калифорния (LA Superior Court). Съдът работи за над 9,5 млн. души, живеещи и работещи на територията на окръг Лос Анжелис. Преди да стане съдия е работила като адвокат, както и в прокуратурата. Майка на две деца – тя никога не се отказва от една от своите големи страсти – преподаването. През 2009 г. Дъфи-Люис посещава България за пръв път. Тук тя преподава в Софийския университет и в Националния институт на правосъдието, където е лектор по темата за медиацията и съдебната етика. Съдия Дъфи-Люис даде интервю специално за рубриката ни Човекът под тогата:

  • Част V: Даниела Тодорова - един български юрист зад граница
    26.12.2013

    В това издание правим стъпка встрани с избора си на събеседник, тъй като тя все още не е човек под тога, но искрено й пожелаваме един ден да бъде. Даниела Тодорова е български студент по право в САЩ и ще ни разкаже за изучаването на юридическите науки през океана. Интервюто с нея е изключително интересно и полезно както за кандидат-студенти, студенти, така и за преподаватели, а и за юридическата общност като цяло.  Даниела завършва гимназия през 2005 г. в Свиленград, след което кандидатства в колеж в Санта Барбара, Калифорния, където изучава политически науки и глобални изследвания. През 2011 г. специализира в програма „Политически науки с акцент върху международните отношения”. Сега е студент в правния колеж на Санта Барбара и Вентура и й предстои да придобие своята докторска степен по право през 2014 г. Даниела е носител на редица стипендии: Global Studies Scholarship, International Student Scholarship, Santa Barbara Women Lawyers Association Scholarship, CPA/Law Society of Ventura Scholarship, сред които и стипендия за най-висок успех.

  • Част VI: За удоволствието, призванието, удовлетворението и наказанието на съдията
    29.01.2014

    "В първите години от кариерата си на магистрат, независимо дали си я започнал на 25 или на 45, почти всеки страда от илюзорни представи за собствената си значимост, което предимно пречи. После осъзнаваш, че професията ти, си е работа като всяка друга, че тя е най-вече отговорност и че трябва да я вършиш в услуга на хората, а не обратното.", разказва съдия Красимира Костова. Тя започва кариерата си като младши съдия в Окръжен съд Пловдив на 22 март 1999 г. На 18 октомври същата година е назначена за съдия в Районен съд Пловдив, където прекарва следващите 5 години. От 2005 г. е съдия в Окръжния съд в Пловдив. Съдия Костова е отличена със „служебна благодарност и грамота” с решение на Висшия съдебен съвет от 24 март 2010 г. Считано от 22.12.2011 г. е назначена за съдия в Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС). БИПИ се срещна със съдия Костова зa пръв път през 2011 г. покрай участието й в конкурса за председател на АСНС.

  • Част VII: Прокуратурата не би трябвало да е място за обикновени изпълнители, а за търсачи на истината
    28.02.2014

    "Обществото ни вече не е безгласно, възприе и държи на демократичните ценности. Прозрачност, достъп до информация, касаеща дейността на различните държавни органи и работещите в тях, вече не са пожелания, а реалност с която всеки трябва да се съобразява. Макар и бавно, гражданите осъзнават силата на мнението си и са особено нетърпими към прояви, поведение или дейност на овластени лица, които се разминават със статута и очакванията от работата им."
    Георги Асенов, прокурор в Окръжна прокуратура Плевен. 

  • Част VIII: Защо етичните ни задължения като граждани е добре да са само началната точка на етичната ни отговорност като юристи
    28.04.2014

    Повече от тридесет години Бенджамин Байсел e съдебен адвокат (в Калифорния ”съдебен адвокат” или “trial attorney” e адвокат, който специализира във воденето на съдебни дела, докато други се занимават преимуществено с изследователска дейност – б.а.), oбучител и автор. Работил е и като държавен експерт по етичните въпроси. Той е консултант и вещо лице в казуси, свързани с  правната и политическа етика. Бен Байсел е водещият адвокат в юридическия екип по историческото дело на Върховния съд на щата Калифорния City of Santa Barbara v. Adamson (1980) 27 Cal. 3d 123. Съавтор е на бестселъра Ladies and Gentlemen of the Jury: Greatest Closing Arguments in Modern Law, за чието изготвяне е проучил стотици казуси. Като вещо лице, Бен Байсел успява да представи сложните етически концепции в обясним за заседателите вид, разбирайки какво те намират за убедително. Като професор по право винаги е изготвял и систематизирал информация по начин, който да бъде понятен за неговите студенти. Работейки като автор, колумнист и коментатор по правни теми в радио и телевизия, Байсел е изградил опит в ползването на разбираеми метафори за разясняването на сложни юридически концепции. Бен Байсел е наш гост в априлското издание на рубриката „Човекът под тогата” в Judicialprofiles.bg и коментира процедурите по назначаване на съдии в САЩ:

  • Част IX-1: Съдия Красимира Иванова: Встъпването ми като съдия е чест за мен, която постоянно ще защитавам.
    26.05.2014

    През м. ноември 2013 г. се проведе изборът за административен ръководител на Административен съд Добрич. Кандидати в процедурата бяха съдиите от същия съд Красимира Иванова и Таня Димитрова. И двете кандидатки с готовност се отзоваха на поканата на БИПИ да се включат в Инициативата за прозрачни съдебни назначения при изготвянето на техните профили. Към това, и двете съдии отговориха на анкетните листове за самооценка, които им изпратихме. Впечатлени от техния позитивизъм и отзивчивост, поканихме съдия Иванова и съдия Димитрова да се включат в едно "двойно" интервю за майското издание на „Човекът под тогата”. По-долу са поместени отговорите на съдия Иванова. Отговорите на съдия Димитрова можете да прочетете на този линк.

  • Част IX-2: Съдия Таня Димитрова: Авторитетът и доверието на гражданите към съдебната система се създават и компрометират именно от работата на всеки магистрат
    26.05.2014

    През м. ноември 2013 г. се проведе изборът за административен ръководител на Административен съд Добрич. В процедурата участваха съдиите от същия съд Красимира Иванова и Таня Димитрова. И двете кандидатки с готовност се отзоваха на поканата на БИПИ да се включат в Инициативата за прозрачни съдебни назначения при изготвянето на техните профили. Към това, и двете съдии отговориха на анкетните листове за самооценка, които им изпратихме. Впечатлени от техния позитивизъм и отзивчивост, поканихме съдия Иванова и съдия Димитрова да се включат в едно "двойно" интервю за майското издание на „Човекът под тогата”. По-долу са поместени отговорите на съдия Таня Димитрова.
    Отговорите на съдия Иванова можете да прочетете на този линк.

  • Част X: Никоя правосъдна система не струва нищо без съдии, които могат независимо да разрешават спорове
    30.06.2014

    Курт Д. Енгелхард става федерален съдия през 2001 г. във Федералния окръжен съд на Източен окръг Луизиана, номиниран от президента Джорд Буш. Завършва право през 1985 г.  Работи като съдебен помощник на федерален апелативен съдия в продължение на две години. След това се занимава с частна адвокатска практика до номинацията си.

    За четвърта поредна година съдия Енгелхард приема български стажанти в своя офис в съда, намиращ се в Ню Орлиънс, Луизиана. Стажантите се подбират след участие в стажантската програма на Софийски районен съд. Съдия Енгелхард любезно прие поканата на БИПИ да отговори на няколко въпроса за правото като гост в рубриката „Човекът под тогата” на Инициативата за прозрачни съдебни назначения.

  • Част XI: Съдия Капка Костова: Силният съд е основата, която крепи силните демокрации
    23.10.2014

    Съдия Капка Костова завършва право в СУ "Климент Охридски." През 1981 г. е назначена за съдия в Рaйонен съд Пирдоп, а по-късно става негов председател. Правораздава в Софийския районен съд, а през 1992-1993 г. е заместник-председател на СГС. Командирована е във ВКС през 1993 г. Същата година е избрана и за председател на СРС, като заема този пост 11 години. Съдия Костова е първият председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България веднага след създаването му през 1997 г. до 2003 г. От  25.11.2009 г. до 09.06.2011 г. е член на Висшия съдебен съвет. Подава оставка като член на ВСС заради несъгласие с кадровата политика на органа. Номинирана е за „Човек на годината” за 2011 г. Носител на наградата „Юрист на годината” за 2011 г. Понастоящем е съдия във Върховния касационен съд, Наказателна колегия.

  • Част ХIII: Съдебната система ще бъде истински независима, когато спре влиянието на политическите сили при формиране на ценностите в тази система
    06.02.2015

    Съдия Ивета Парпулова правораздава в Окръжен съд Пазарджик, като в периода 2008 г. - 2012 г. е негов председател. От 1980 г. досега целият й трудов стаж преминава в съдебната система. Ивета Парпулова е завършила юридическото си образование в СУ "Св. Климент Охридски" през 1978 г. Съдия Парпулова е гост в първото за 2015 г. издание на "Човекът под тогата".

  • Част XIV: Съдийската професия не ни се полага. Съдията е само говорител на закона, съдебната зала не му е бащиния
    26.03.2015

    "Публичното назоваване на даден проблем е положително, но продължителното публично говорене за него без действия, не само че не води до решаването му, но и има негативен ефект, тъй като води до внушения, до изкривявания, които рушат авторитета на съдебната власт. А това, в крайна сметка, е изключително опасно за обществото." Методи Лалов, административен ръководител на Софийски районен съд. 

    Методи Лалов е роден през 1975 г. в София. Завършва с отличие право в УНСС през 2001 г. Има опит като адвокат, от 2005 г. е съдия в Софийски районен съд. През 2012 г. става негов заместник-председател, а от ноември с.г. е избран за административен ръководител на най-големия съд в страната.

  • Част XV: Съдия Анжела Каптейн: Вярвайте на вашите съдии!
    24.02.2016

    "Няма общество без съдебна система. Това е изключително важно да бъде разбрано. Когато държавата преминава през труден период, няма как той да бъде преодолян без здрава съдебна система. Вярвайте на съдиите, вярвайте им. Можете да бъдете критични към системата, но имайте вяра в тях." Анжела Каптейн, апелативен съдия в Хага, Южна Холандия

    Анжела Каптейн
    бе гост на организираната от Съюза на съдиите в България работна среща на тема „Подбор, обучение и правомощия на съдебните помощници” на 19 и 20 февруари. Събитието се проведе в рамките на проект „Изграждане на благотворна среда за независима съдебна власт в България”, финансиран от Министерство на външните работи на Кралство Холандия. Съдия Каптейн е родена през 1956 г. в Арнем, Холандия. Понастоящем е апелативен съдия в Хага, преди това в продължение на 15 години работи като прокурор, постепенно издигайки се в йерархията. В периода 2008 – 2009 г. участва в Мисията на Европейския съюз в Косово (EULEX KOSOVO). Допринася за провеждането на множество обучителни инициативи и мероприятия. Съдия Каптейн е представител на Съюза на съдебната власт на Кралство Холандия. 

  • Част ХVI: Съдия Светла Станимирова, Окръжен съд Монтана
    30.03.2016

    "Съдийската служба е най-деликатната и отговорна юридическа професия, защото съдията разполага с честта, имота и живота на хората. Тази длъжност затова не трябва да се заема от хора, които нямат необходимите за правилното ѝ управление знания и способности.", съдия Светла Станимирова, Окръжен съд Монтана


    Светла Станимирова е родена през 1967 г. Завършва висше юридическо образование в СУ „Св. Климент Охридски” през 1992 г. През 1993 г. с решение на ВСС е назначена за прокурор в Районна прокуратура Монтана, там работи до 1998 г., била е и заместник районен прокурор. От октомври 1998 г. започва работата си като съдия. Светла Станимирова правораздава в Окръжен съд Монтана, съвместявайки функцията и на пресаташе на съда. 

  • Част XVII: Разговор със съдия Жозе Матош
    23.03.2017

    На 17 март Съюзът на съдиите в България (ССБ) отбеляза своята 20-годишнина, организирайки тематичната конференция „Съдебна независимост”. По време на събитието имахме възможност да се срещнем с един от лекторите -  съдия Жозе Игрежа Матош, председател на Европейската съдийска асоциация (ЕСА). В презентацията си той разкри ролята на ЕСА за отстояването на съдийската независимост, настоящите ѝ приоритети, сред които са борбата с корупцията и съхраняването на съдийския интегритет. Със съдия Матош разговаря Неда Грозева:

  • Човекът под тогата Част XVIII: Ричард Гейбриъл, съдия във Върховния съд на щата Колорадо, САЩ
    18.05.2017

    През м. август 2013 г.  рубриката „Човекът под тогата” в Judicialprofiles.bg  даде своето начало. В тези години разговоряхме с 18 български и чуждестранни съдии, изтъкнати юристи и адвокати. В днешното интервю гост е Ричард Гейбриъл, съдия във Върховния съд на щата Колорадо. Преди да бъде назначен за върховен съдия през 2015 г., Ричард правораздава 7 години в апелативния съд на Колорадо. Между 1988 и 2008 г. е адвокат, развивал е практиката си в търговското право, интелектуалната собственост, през 1994 г. е представлявал Майкъл Джексън в съда. Ричард Гейбриъл бе на посещение в България през април по покана на БИПИ в рамките на проект „Мрежа на американските съдии за България”, осъществяван с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България”. С Ричард Гейбриъл разговаря Неда Грозева: