Човекът под тогата

Част ХVI: Съдия Светла Станимирова, Окръжен съд Монтана

30.03.2016

"Съдийската служба е най-деликатната и отговорна юридическа професия, защото съдията разполага с честта, имота и живота на хората. Тази длъжност затова не трябва да се заема от хора, които нямат необходимите за правилното ѝ управление знания и способности.", съдия Светла Станимирова, Окръжен съд Монтана


Светла Станимирова е родена през 1967 г. Завършва висше юридическо образование в СУ „Св. Климент Охридски” през 1992 г. През 1993 г. с решение на ВСС е назначена за прокурор в Районна прокуратура Монтана, там работи до 1998 г., била е и заместник районен прокурор. От октомври 1998 г. започва работата си като съдия. Светла Станимирова правораздава в Окръжен съд Монтана, съвместявайки функцията и на пресаташе на съда. 

- Съдия Станимирова, вие правораздавате в Окръжен съд Монтана от 1998 г., преди това сте била прокурор. Как едното повлия на другото, когато решихте да се насочите към съдийството?

- Още от самото начало на кариерата ми до настоящия момент съм била магистрат – първоначално като младши съдия в Окръжен съд Монтана (една година), след това постъпих в Районна прокуратура Монтана като прокурор, а след две години и като зам.районен прокурор (пет години). От средата на 1998 г. до настоящия момент съм съдия в окръжния съд. Цялата ми професионална кариера премина в Съдебната палата в гр.Монтана. Затова мога да кажа, че за всичките тези години познавам в детайли работата както в прокуратурата, така и в съда. Защото в окръжния съд за тези 18 години съм работила във всички отделения – първоначално 4 години в наказателно, след това почти три години в административно, а от тогава до днес – в гражданско и търговско отделение. Щастлива съм, че станах съдия. Това е една моя осъществена мечта, която съм имала още от студентските си години в Юридическия факултет на СУ. Това е една много тежка, безкрайно отговорна професия, но в същото време даваща огромно удовлетворение, когато виждаш, че си си свършил качествено работата и си върнал чувството за справедливост у хората. Разбира се, недоволни винаги е имало и ще има – няма как – такъв е характерът на професията, защото всеки винаги смята, че той е прав. Но удовлетворението идва, когато се върне потвърдено решение от горните инстанции и видиш окончателно, че си действал законно и справедливо – според събраните доказателства и вътрешното ти убеждение. Още по-голяма е радостта, когато някой те срещне на улицата (в по-малкия град това е възможно) и ти каже: "Благодаря! Върнахте вярата ми в справедливостта!"

А как ми е повлияла прокурорската работа – доволна съм много, че успях да се докосна и до тази професия, която страшно много ми помогна в работата като наказателен съдия. Прокурорската професия не е по-малко отговорна и тежка, но там винаги можеш да разчиташ, че ако си сбъркал, съдът е над теб и ще коригира нещата. Прокурорът има постоянно наблюдение над досъдебното производство и решаваща роля в него. Работата, която трябва да свърши заедно с разследващия, за да издържи обвинението в съда и да убеди съда за виновността на едно лице, е огромна. Разследването има много специфики, които прокурорът може много по-добре да усети, отколкото съдията, защото участва в самия процес по събиране на доказателствата. В съда всичко идва документално оформено. От професионализма на прокурора зависи дали ще може да убеди съда да възприеме обвинителната му теза и най-вече да събере така нужните доказателства, когато е убеден, че обвиняемия действително е виновен. На мен лично тази професия също ми даде много знания, умения да пледирам в залата, да събирам и преценявам добре доказателствата, за да не се стига до необосновани обвинения. За един наказателен съдия, какъвто бях аз в началото на съдийската си кариера, беше от изключителна полза опитът ми като прокурор. 

- В началото на 2015 г. участвахте в процедура по избор на председател на Окръжен съд Монтана. От какво всъщност зависи обективността на един избор, от правилата, от кандидатите или от назначаващия орган?

- Да, всъщност два пъти участвах в такава процедура, тъй като първия път – през м.юли 2014 г. никой от участниците не можа да събере необходимото мнозинство. Вторият път беше през м.януари 2015 г. Мисля, че всички тези неща, които посочихте, имат значение за избора на един административен ръководител. Последните години непрекъснато се коментират правилата за избор, както и решенията на назначаващия орган. Работи се по въпроса правилата да бъдат подобрени, да има по-голяма прозрачност. Но практиката показва, че често се греши, че се вземат необосновани решения. Струва ми се, че не може един кадрови орган да гласува "въздържал се". Вотът трябва да бъде или положителен, или отрицателен. Въз основа на представената концепция за развитието на един съд, респективно прокуратура, както и нейната защита пред ВСС, на данните за професионалните и личните качества на един кандидат и личното му изслушване пред ВСС, включително отговорите му на поставените въпроси, кадровият орган трябва да гласува положително или отрицателно за съответния магистрат, но не и "въздържал се". Според мен не може да нямаш мнение, след като си прегледал всички документи, представени от кандидата и след като лично си го изслушал. Решенията трябва да се вземат смело, обосновано и според мен открито, т.е гласуването да е явно. Освен това изборът трябва да е обоснован - да става след съответни изказвания на нашите кадровици кой кандидат подкрепят и защо; защо той е по-добър от другия, има ли нужните умения да бъде административен ръководител, може ли да поема управленска отговорност, да защитава интересите на колегите си, има ли умения да взема бързи и адекватни решения в критични ситуации. И най-вече има ли нужните личностни и човешки качества да бъде ръководител. Тези качества също са от огромно значение за успешното функциониране на всеки орган на съдебната власт. Много често по тези въпроси изказвания няма, просто се гласува, и то значителна част от членовете на Съвета с "въздържал се".

Що се отнася до отделните кандидати, всички са достатъчно подготвени за участие в подобна процедура, положили са огромен труд да изработят и защитят концепцията си, да отговорят на всички въпроси на неправителствените организации, да подготвят и представят множеството документи, изискващи се от тях. И поради това очакват от кадровия орган убедителни и достатъчно обосновани и прозрачни решения – по кои причини са предпочели единия кандидат пред другите, с кои качества той превъзхожда останалите. На този етап подобни обосновани решения са рядкост. Ако това не се промени, много скоро няма да има желаещи да участват в подобни конкурси. Или ако има, те ще са водени от други амбиции, а не от желанието да променят нещо, да направят нещо за другите. Защото много често сме свидетели, че начело на обществени структури често застават не кадърните, а амбициозните. 

- Вашата концепция  за стратегическо управление тогава започваше с думите "За да стане съдия, човек трябва да бъде призван. Това не е просто професия, още по-малко занаят." Какво е да бъдеш призван в наши дни?

- Да, така е. Съдийската професия не е просто занаят, а призвание. Да бъдеш съдия – това не е просто професия, това е кауза. Всеки човек се оценява според личните му достойнства и недостатъци, а съдията се оценява според решенията му и степента, в която съответстват на закона и принципите на правото и справедливостта. Незавидна е професията на съдията. Да откриеш истината в многообразния доказателствен материал, е трудна работа. Не по-лесно е да изтълкуваш и правилно приложиш закона. Да въздадеш справедливост е висша отговорност. Но когато си избрал тази професия, си длъжен да направиш това. Често пъти житейската справедливост не се припокрива напълно със законовата справедливост, защото съдията взема решение въз основа на събраните по делото доказателства, които се намират в кориците на делото. Недопустимо е да се правораздава под влияние на емоцията и вътрешното ти убеждение да се формира под влиянието на предварително формирани очаквания и външен натиск.

За да си уважаван съдия, трябва да притежаваш достойнство и висок морал, да бъдеш честен, максимално принципен и обективен, всеотдаен към работата си, да можеш да поемаш отговорност и да бъдеш пример за обществото със смелостта, която проявяваш в определени ситуации. Съдията е длъжен да прилага закона еднакво спрямо всички граждани и да осигури справедлив съдебен процес. Той трябва да е независим и справедлив, той не трябва да слуша друг глас, освен гласа на съвестта си. Пред него трябва всички да са равни, както те са равни пред законите. Според мен не всеки юрист може да бъде съдия. Съдийската служба е най-деликатната и отговорна юридическа професия, защото съдията разполага с честта, имота и живота на хората. Тази длъжност затова не трябва да се заема от хора, които нямат необходимите за правилното ѝ управление знания и способности. 

- Вие сте пресаташе на съда, какво означава това на практика и какви предизвикателства поражда за вас?

- От 2007 г. до настоящия момент изпълнявам и функцията на пресаташе на съда. За мен това беше и си остава огромно предизвикателство и ми носи огромно удовлетворение, тъй като още като ученичка и студентка съм се занимавала с журналистическа дейност – публикации във вестници, списания и др. Взаимодействието ни с журналистите е много добро и отразяваните в печатните и електронните медии съдебни новини винаги са представяни коректно и точно. До този момент с медиите имаме много добра комуникация и съвместна работа, изградена на базата на взаимното доверие помежду ни.

В съда имаме изработена Медийна стратегия, въз основа на която поддържам постоянен контакт с представители на медиите - от една страна да се даде обществен отзвук на всяко значимо за съда събитие или инициатива, а от друга да се даде информация на обществеността по някои обществено значими дела. Сътрудничеството с медиите е с цел повишаване на общественото доверие, популяризиране дейността на съда и създаване на позитивен публичен образ.

Медийната политика на съда е ориентирана към утвърждаване на образа му като отговорна, безпристрастна, независима и професионална институция, а също и да способства за повишаване на правната култура на гражданите.

Като пресаташе изготвям бързи и навременни прессъобщения, които поместваме на интернет страницата на съда или предоставям директно на журналистите от региона. Провеждам с представители на местните медии ежемесечни срещи - брифинги, като ги запознавам с резултатите от по-значимите дела, предизвикващи завишен обществен интерес, които са върнати от ВКС с окончателен съдебен акт. Старая се да отговоря адекватно на поставените от тях въпроси. Организирам пресконференции по особено значими въпроси и дела с повишен обществен интерес. Съдействам на представители на медиите да присъстват в открити съдебни заседания (където това е допустимо), за да отразят обществено значимо дело. Освен регулярните ежемесечни срещи, контактувам постоянно с журналистите по различен повод - ден на отворените врати в съда, провеждани мероприятия, заслужаващи да бъдат отразени и пр. 

- Какво е нужно за да се превърнат съдиите в съвременни модели за подражание в нашето общество? Помагат или пречат за това неправителствените организации?

- Живеем във време на огромна криза на доверие на обществото към съдебната система, във време, в което има дефицит на справедливост. Сериозно съм загрижена за отношението на обществото към моята професия, към съда като институция и към съдебната система. Но образът на съда в обществената действителност се изгражда от всички нас, съдиите. За да бъде модел за подражание, съдията трябва да притежава всички общочовешки ценности, и то във висша степен.

Съдията трябва да притежава преди всичко достойнство и висок морал, безупречна репутация сред обществото и професионалната общност, да бъде честен и почтен, максимално принципен и обективени да върши професионално работата си, да може да поема отговорност и да бъде пример за обществото със смелостта, която проявява в определени ситуации, когато определени дела попадат във фокуса на общественото внимание. Съдебните актове, които постановява, винаги да бъдат основани на закона, доказателствата и вътрешното му убеждение, моралът му да бъде на нужната висота и никога да не прави компромиси с него. И както казваше един голям юрист, бивш председател на ВКС – Румен Янков, "Когато не знаеш какво да направиш, приложи закона".

Разбира се, че неправителствените организации не пречат за утвърждаване на определен имидж на съдийското съсловие. Наблюдавайки системата отвън, ми се струва, че те могат още по-добре да забележат грешките и слабостите и да ги покажат, за да могат да бъдат коригирани. Освен грешки обаче има и множество положителни примери в правораздаването, дори бих казала, че тези примери са болшинство, на които също трябва да се даде гласност. По този начин НПО ще допринесат за постепенното изграждане на позитивна тенденция в разбирането на обществото за съдебната система. Рубриката "Човекът под тогата" е много удачен начин да се покаже човешкото лице на съдията. Защото съдиите действително имат нужда от признание на усилията, които полагат. Посочвайки добрите примери, НПО биха спомогнали за възстановяване на доверието в съдебната система.

- Вашето послание към младите хора в България?

Да следват мечтите си и да се борят за тяхното осъществяване. Да имат непрекъснат стремеж към самоусъвършенстване. Най-напред да изискват от себе си, а след това от другите. Това е първата крачка към успеха. Да не чакат бързи плодове от усилията си. Да не искат всичко и веднага. Но да бъдат последователни и целеустремени, да бързат бавно. Защото, както е казал един велик мъдрец, "До целта се достига не като се бърза, а като не се изостава". 

Още интервюта
  • Част I: Интервю със съдия Любка Стоянова, АССГ
    14.08.2013

    "Професията на съдията никак не е лека. Необходимо е да вземаш решения, обосновани само с доказателствата по делото, като изключиш личните си пристрастия, но почерпиш от житейския си опит. Тези решения трябва да бъдат категорично и безкомпромисно законосъобразни, но същевременно да следват обичайната житейска логика и да се доближават максимално до всеобщото разбиране за справедливост."
    Любка Стоянова, заместник-председател Административен съд - София град

  • Част II: Разговор със съдия Кети Маркова, съдия в Конституционния съд
    16.09.2013

    "Правото е сериозна наука, усвояването на която изисква много усилия, отдаване и ангажираност. Въпрос на много личен избор, мотивиран от собственото вътрешно усещане и интереси е насочването към конкретен правен отрасъл и юридическа професия. Най-често още в университета студентите формират приоритетите и ориентацията си. Дали днешният студент утре ще стане цивилист или пеналист, съдия или прокурор например, той ще реши сам, но особено важно е човек да прецени, и то възможно най-обективно, собствените си възможности, капацитет и нагласи, колкото и трудно да е понякога това. За правилността на този избор от значение е и характерът на човека, защото поне аз трудно мога да си представя един конформист като истински добър съдия. Не си представям също, че лошият човек в живота може да бъде добър съдия."
    Кети Маркова, съдия в Конституционния съд на Република България

  • Част III: Интервю със съдия Елга Цонева, председател на Административен съд Русе
    31.10.2013

    "Моят път на влизане в съдебната система е различен от преобладаващата практика у нас. Станах съдия на 45 години и ето вече близо 15 години упражнявам с желание професията. Изхождайки от собственото ми професионално минало съм направила извод, че при търсене на реализация младият юрист трябва да прецени коя е най-подходящата професия с оглед на личните му качества, а не непременно да следва актуални  тенденции. Всяка юридическа професия изисква освен задължителното добро познаване на съответната правна материя и специфични персонални качества и нагласи. Ето например, за себе си мога да кажа, че не притежавам нужните качества за адвокат и поради това не се задържах дълго в тази професия. Сега  съм благодарна на шанса да вляза в съдебната система  и да имам привилегията да упражнявам професията, която желая, при това  с голямо вътрешно удовлетворение." 
    Елга Цонева, председател на Административен съд Русе

  • Част IV: Съдия Морийн Дъфи Люис от Лос Анжелис, Калифорния гостува на Човекът под тогата с първо интервю за България
    28.11.2013

    "Юридическата професия, която включва всички аспекти на правосъдието, вкл. съдии, адвокати и съдебни служители, трябва да върши работата си по прозрачен начин. Доверие от обществото като цяло е абсолютно необходимо. Обществото трябва да вярва, че решенията са безпристрастни. Ще зебележите, че не съм казала, че всички решения са винаги правилни. Нищо в живота не е правилно, но правим най-доброто, на което сме способни, без предубеждения към останалите.", това са думи на Морийн Дъфи-Люис. Тя е съдия от 26 години в Първоинстанционния съд в Лос Анжелис, Калифорния (LA Superior Court). Съдът работи за над 9,5 млн. души, живеещи и работещи на територията на окръг Лос Анжелис. Преди да стане съдия е работила като адвокат, както и в прокуратурата. Майка на две деца – тя никога не се отказва от една от своите големи страсти – преподаването. През 2009 г. Дъфи-Люис посещава България за пръв път. Тук тя преподава в Софийския университет и в Националния институт на правосъдието, където е лектор по темата за медиацията и съдебната етика. Съдия Дъфи-Люис даде интервю специално за рубриката ни Човекът под тогата:

  • Част V: Даниела Тодорова - един български юрист зад граница
    26.12.2013

    В това издание правим стъпка встрани с избора си на събеседник, тъй като тя все още не е човек под тога, но искрено й пожелаваме един ден да бъде. Даниела Тодорова е български студент по право в САЩ и ще ни разкаже за изучаването на юридическите науки през океана. Интервюто с нея е изключително интересно и полезно както за кандидат-студенти, студенти, така и за преподаватели, а и за юридическата общност като цяло.  Даниела завършва гимназия през 2005 г. в Свиленград, след което кандидатства в колеж в Санта Барбара, Калифорния, където изучава политически науки и глобални изследвания. През 2011 г. специализира в програма „Политически науки с акцент върху международните отношения”. Сега е студент в правния колеж на Санта Барбара и Вентура и й предстои да придобие своята докторска степен по право през 2014 г. Даниела е носител на редица стипендии: Global Studies Scholarship, International Student Scholarship, Santa Barbara Women Lawyers Association Scholarship, CPA/Law Society of Ventura Scholarship, сред които и стипендия за най-висок успех.

  • Част VI: За удоволствието, призванието, удовлетворението и наказанието на съдията
    29.01.2014

    "В първите години от кариерата си на магистрат, независимо дали си я започнал на 25 или на 45, почти всеки страда от илюзорни представи за собствената си значимост, което предимно пречи. После осъзнаваш, че професията ти, си е работа като всяка друга, че тя е най-вече отговорност и че трябва да я вършиш в услуга на хората, а не обратното.", разказва съдия Красимира Костова. Тя започва кариерата си като младши съдия в Окръжен съд Пловдив на 22 март 1999 г. На 18 октомври същата година е назначена за съдия в Районен съд Пловдив, където прекарва следващите 5 години. От 2005 г. е съдия в Окръжния съд в Пловдив. Съдия Костова е отличена със „служебна благодарност и грамота” с решение на Висшия съдебен съвет от 24 март 2010 г. Считано от 22.12.2011 г. е назначена за съдия в Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС). БИПИ се срещна със съдия Костова зa пръв път през 2011 г. покрай участието й в конкурса за председател на АСНС.

  • Част VII: Прокуратурата не би трябвало да е място за обикновени изпълнители, а за търсачи на истината
    28.02.2014

    "Обществото ни вече не е безгласно, възприе и държи на демократичните ценности. Прозрачност, достъп до информация, касаеща дейността на различните държавни органи и работещите в тях, вече не са пожелания, а реалност с която всеки трябва да се съобразява. Макар и бавно, гражданите осъзнават силата на мнението си и са особено нетърпими към прояви, поведение или дейност на овластени лица, които се разминават със статута и очакванията от работата им."
    Георги Асенов, прокурор в Окръжна прокуратура Плевен. 

  • Част VIII: Защо етичните ни задължения като граждани е добре да са само началната точка на етичната ни отговорност като юристи
    28.04.2014

    Повече от тридесет години Бенджамин Байсел e съдебен адвокат (в Калифорния ”съдебен адвокат” или “trial attorney” e адвокат, който специализира във воденето на съдебни дела, докато други се занимават преимуществено с изследователска дейност – б.а.), oбучител и автор. Работил е и като държавен експерт по етичните въпроси. Той е консултант и вещо лице в казуси, свързани с  правната и политическа етика. Бен Байсел е водещият адвокат в юридическия екип по историческото дело на Върховния съд на щата Калифорния City of Santa Barbara v. Adamson (1980) 27 Cal. 3d 123. Съавтор е на бестселъра Ladies and Gentlemen of the Jury: Greatest Closing Arguments in Modern Law, за чието изготвяне е проучил стотици казуси. Като вещо лице, Бен Байсел успява да представи сложните етически концепции в обясним за заседателите вид, разбирайки какво те намират за убедително. Като професор по право винаги е изготвял и систематизирал информация по начин, който да бъде понятен за неговите студенти. Работейки като автор, колумнист и коментатор по правни теми в радио и телевизия, Байсел е изградил опит в ползването на разбираеми метафори за разясняването на сложни юридически концепции. Бен Байсел е наш гост в априлското издание на рубриката „Човекът под тогата” в Judicialprofiles.bg и коментира процедурите по назначаване на съдии в САЩ:

  • Част IX-1: Съдия Красимира Иванова: Встъпването ми като съдия е чест за мен, която постоянно ще защитавам.
    26.05.2014

    През м. ноември 2013 г. се проведе изборът за административен ръководител на Административен съд Добрич. Кандидати в процедурата бяха съдиите от същия съд Красимира Иванова и Таня Димитрова. И двете кандидатки с готовност се отзоваха на поканата на БИПИ да се включат в Инициативата за прозрачни съдебни назначения при изготвянето на техните профили. Към това, и двете съдии отговориха на анкетните листове за самооценка, които им изпратихме. Впечатлени от техния позитивизъм и отзивчивост, поканихме съдия Иванова и съдия Димитрова да се включат в едно "двойно" интервю за майското издание на „Човекът под тогата”. По-долу са поместени отговорите на съдия Иванова. Отговорите на съдия Димитрова можете да прочетете на този линк.

  • Част IX-2: Съдия Таня Димитрова: Авторитетът и доверието на гражданите към съдебната система се създават и компрометират именно от работата на всеки магистрат
    26.05.2014

    През м. ноември 2013 г. се проведе изборът за административен ръководител на Административен съд Добрич. В процедурата участваха съдиите от същия съд Красимира Иванова и Таня Димитрова. И двете кандидатки с готовност се отзоваха на поканата на БИПИ да се включат в Инициативата за прозрачни съдебни назначения при изготвянето на техните профили. Към това, и двете съдии отговориха на анкетните листове за самооценка, които им изпратихме. Впечатлени от техния позитивизъм и отзивчивост, поканихме съдия Иванова и съдия Димитрова да се включат в едно "двойно" интервю за майското издание на „Човекът под тогата”. По-долу са поместени отговорите на съдия Таня Димитрова.
    Отговорите на съдия Иванова можете да прочетете на този линк.

  • Част X: Никоя правосъдна система не струва нищо без съдии, които могат независимо да разрешават спорове
    30.06.2014

    Курт Д. Енгелхард става федерален съдия през 2001 г. във Федералния окръжен съд на Източен окръг Луизиана, номиниран от президента Джорд Буш. Завършва право през 1985 г.  Работи като съдебен помощник на федерален апелативен съдия в продължение на две години. След това се занимава с частна адвокатска практика до номинацията си.

    За четвърта поредна година съдия Енгелхард приема български стажанти в своя офис в съда, намиращ се в Ню Орлиънс, Луизиана. Стажантите се подбират след участие в стажантската програма на Софийски районен съд. Съдия Енгелхард любезно прие поканата на БИПИ да отговори на няколко въпроса за правото като гост в рубриката „Човекът под тогата” на Инициативата за прозрачни съдебни назначения.

  • Част XI: Съдия Капка Костова: Силният съд е основата, която крепи силните демокрации
    23.10.2014

    Съдия Капка Костова завършва право в СУ "Климент Охридски." През 1981 г. е назначена за съдия в Рaйонен съд Пирдоп, а по-късно става негов председател. Правораздава в Софийския районен съд, а през 1992-1993 г. е заместник-председател на СГС. Командирована е във ВКС през 1993 г. Същата година е избрана и за председател на СРС, като заема този пост 11 години. Съдия Костова е първият председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България веднага след създаването му през 1997 г. до 2003 г. От  25.11.2009 г. до 09.06.2011 г. е член на Висшия съдебен съвет. Подава оставка като член на ВСС заради несъгласие с кадровата политика на органа. Номинирана е за „Човек на годината” за 2011 г. Носител на наградата „Юрист на годината” за 2011 г. Понастоящем е съдия във Върховния касационен съд, Наказателна колегия.

  • Част XII: Съдия Елизабет С. Стонг: Бъдете верни на себе си, обичайте това, което правите и го правете по възможно най-добрия начин.
    28.11.2014

    Елизабет С. Стонг разглежда дела, свързани с търговската несъстоятелност в Съда по несъстоятелността към Източния окръг на Ню Йорк, САЩ от 2003 г. досега. Преди това работи над 20 години като корпоративен адвокат. Завършва последователно исторически науки и право в Харвард. През месец юли т.г. съдия Стонг беше в България и взе участие във форума "Върховенството на закона: Основен принцип за устойчива бизнес среда", организирана от Американската търговска камара в България, Германо-Българската индустриално-търговска камара и Австрийския бизнес съвет. Съдия Стонг е гост в ноемврийското издание на рубриката "Човекът под тогата".

  • Част ХIII: Съдебната система ще бъде истински независима, когато спре влиянието на политическите сили при формиране на ценностите в тази система
    06.02.2015

    Съдия Ивета Парпулова правораздава в Окръжен съд Пазарджик, като в периода 2008 г. - 2012 г. е негов председател. От 1980 г. досега целият й трудов стаж преминава в съдебната система. Ивета Парпулова е завършила юридическото си образование в СУ "Св. Климент Охридски" през 1978 г. Съдия Парпулова е гост в първото за 2015 г. издание на "Човекът под тогата".

  • Част XIV: Съдийската професия не ни се полага. Съдията е само говорител на закона, съдебната зала не му е бащиния
    26.03.2015

    "Публичното назоваване на даден проблем е положително, но продължителното публично говорене за него без действия, не само че не води до решаването му, но и има негативен ефект, тъй като води до внушения, до изкривявания, които рушат авторитета на съдебната власт. А това, в крайна сметка, е изключително опасно за обществото." Методи Лалов, административен ръководител на Софийски районен съд. 

    Методи Лалов е роден през 1975 г. в София. Завършва с отличие право в УНСС през 2001 г. Има опит като адвокат, от 2005 г. е съдия в Софийски районен съд. През 2012 г. става негов заместник-председател, а от ноември с.г. е избран за административен ръководител на най-големия съд в страната.

  • Част XV: Съдия Анжела Каптейн: Вярвайте на вашите съдии!
    24.02.2016

    "Няма общество без съдебна система. Това е изключително важно да бъде разбрано. Когато държавата преминава през труден период, няма как той да бъде преодолян без здрава съдебна система. Вярвайте на съдиите, вярвайте им. Можете да бъдете критични към системата, но имайте вяра в тях." Анжела Каптейн, апелативен съдия в Хага, Южна Холандия

    Анжела Каптейн
    бе гост на организираната от Съюза на съдиите в България работна среща на тема „Подбор, обучение и правомощия на съдебните помощници” на 19 и 20 февруари. Събитието се проведе в рамките на проект „Изграждане на благотворна среда за независима съдебна власт в България”, финансиран от Министерство на външните работи на Кралство Холандия. Съдия Каптейн е родена през 1956 г. в Арнем, Холандия. Понастоящем е апелативен съдия в Хага, преди това в продължение на 15 години работи като прокурор, постепенно издигайки се в йерархията. В периода 2008 – 2009 г. участва в Мисията на Европейския съюз в Косово (EULEX KOSOVO). Допринася за провеждането на множество обучителни инициативи и мероприятия. Съдия Каптейн е представител на Съюза на съдебната власт на Кралство Холандия. 

  • Част XVII: Разговор със съдия Жозе Матош
    23.03.2017

    На 17 март Съюзът на съдиите в България (ССБ) отбеляза своята 20-годишнина, организирайки тематичната конференция „Съдебна независимост”. По време на събитието имахме възможност да се срещнем с един от лекторите -  съдия Жозе Игрежа Матош, председател на Европейската съдийска асоциация (ЕСА). В презентацията си той разкри ролята на ЕСА за отстояването на съдийската независимост, настоящите ѝ приоритети, сред които са борбата с корупцията и съхраняването на съдийския интегритет. Със съдия Матош разговаря Неда Грозева:

  • Човекът под тогата Част XVIII: Ричард Гейбриъл, съдия във Върховния съд на щата Колорадо, САЩ
    18.05.2017

    През м. август 2013 г.  рубриката „Човекът под тогата” в Judicialprofiles.bg  даде своето начало. В тези години разговоряхме с 18 български и чуждестранни съдии, изтъкнати юристи и адвокати. В днешното интервю гост е Ричард Гейбриъл, съдия във Върховния съд на щата Колорадо. Преди да бъде назначен за върховен съдия през 2015 г., Ричард правораздава 7 години в апелативния съд на Колорадо. Между 1988 и 2008 г. е адвокат, развивал е практиката си в търговското право, интелектуалната собственост, през 1994 г. е представлявал Майкъл Джексън в съда. Ричард Гейбриъл бе на посещение в България през април по покана на БИПИ в рамките на проект „Мрежа на американските съдии за България”, осъществяван с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България”. С Ричард Гейбриъл разговаря Неда Грозева: