Несменяемост

Несменяемост

Новини

НЕСМЕНЯЕМОСТТА - В ОЧАКВАНЕ НА ОТГОВОРИ

1. Същност на несменяемостта. 


Несменяемостта е най-силната гаранция за независимост на магистратите. Твърде често обаче тя бива възприемана като нехайство и безотговорност. Обществото остава с погрешното впечатление, че несменяемостта превръща магистратите в „богоизбрани” и ги отдалечава от реалните житейски проблеми. На практика, несменяемостта е нужна в много по-висока степен на гражданите, тъй като тя се предоставя, за да гарантира безпристрастно правораздаване, подчинено единствено на закона и вътрешното убеждение на съдията.


Статут на несменяемост се придобива с решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) след навършването на 5-годишен стаж като съдия, прокурор или следовател, след провеждане на атестиране и  при получена положителна комплексна оценка от атестирането. Формално ли е съдържанието на процедурата по атестиране, чийто естествен апогей са петте години прослужено време или ефективен оценъчен механизъм? Същевременно, изискването за определен брой години стаж се превръща в критерий за  натрупан опит и професионална вещина, чиято значимост е подчертана от  конституционното му закрепване като изискване за заемането на определени длъжности в и извън системата[1]. Но този критерий не съществува самостоятелно, той винаги е кумулативно обвързан с други такива, пък  дори били безконечно гъвкавите в наши дни високи нравствени качества


През месец февруари, 2012 г. БИПИ отправи искане по ЗДОИ до ВСС за предоставяне на информация относно това дали вледствие на проведено атестиране на съдия, прокурор или следовател по чл. 196, ал. 1 ЗСВ е налице случай, в който на магистрат му е отказан статут на несменяемост, считано от 1994 г. насам. От получения отговор стана ясно, че за 18 години само един магистрат – Светлана Дочева, следовател в следствен отдел на Софийска градска прокуратура, получава комплексна оценка от атестирането „Задоволителна” и не придобива статут на несменяемост. Решението е взето с Протокол №32/13.10.2011 г. Представяме ви извадката на дискусията по прецедентната тема от пълния стенографски протокол, който е публикуван и публично достъпен на сайта на ВСС:

ГЕОРГИ ШОПОВ: Комисията предлага на Висшия съдебен съвет да приеме решение,  с което да определи на Светлана Дочева, следовател в Следствен отдел в Софийска градска прокуратура, комплексна оценка от атестацията „задоволителна”  и да придобие статут на несменяемост. Няма пречка в закона предвидена, гласуваме по съвест. (Бел.ред – удебелявания наши).

АНЕЛИЯ МИНГОВА:  Изказвания?  Г-жа Петрова. Заповядайте.

РАДКА ПЕТРОВА: Призовавам колегите при гласуването за несменяемост на тази колежка да се съобразят с предложението изготвено от Николай Кокинов –  административен ръководител–градски прокурор на гр.София, който подробно е обяснил защо неговото становище е колежката Светлана Димитрова Дочева да не придобива статут на несменяемост. „Независимо от задоволителната оценка,  въпреки добрата правна подготовка,  казва той,  все по-некачествено и непълноценно работи по възложените й следствени дела, като тази тенденция е особено ярко подчертана от резултатите й. В работата си проявява формализъм при изготвяне на заключенията си по възложените й дела, системно не спазва сроковете за разследване. В хода на процедурата за атестиране бяха установени факти и обстоятелства, говорещи че системно злоупотребява с алкохол, което е индикация за липса на психическа устойчивост на личността и непосредствено се отразява на работата, и носи потенциален риск от уронване на престижа на съдебната власт.”.

Уважаеми колеги, ако това не е случай, който отговаря на условията по чл.129,  ал.3  и чл.187  от ЗСВ,  аз не знам какъв друг случай трябва да има, за да не придобие един магистрат качество на несменяемост. Следва ли непременно да се образува дисциплинарно производство,  за да бъде отстранена?  Мисля, че при положение, че на колегите магистрати беше отнет, с изменение на конституцията,  статута на хора с имунитет,  остана единствено несменяемостта, която контролира качествата на магистратите за срока, за който те трябва да придобият този статут.  Смятам,  че в този случай на колежката, независимо от формалното изискване на закона, не следва да даваме статут на несменяемост. Благодаря. (Бел. ред. – удебелявания наши)

В случаите, когато комплексната оценка от атестирането е отрицателна, ВСС с решение отказва придобиване статут на несменяемост и атестираният се освобождава от длъжност. Когато оценката обаче е положителна, тя би могла да бъде „задоволителна”, „добра” и „много добра”. Тук възниква въпросът дали задоволителната оценка е просто един минимален праг над отрицателната. Ако е така, би ли могла тя да бъде категорична при доказването професионалната квалификация и качества на магистрата?

В протокол №29/22.07.2010 г. ВСС прави опит да отговори на този въпрос. По време на обсъждането на ЗИДЗСВ към онзи момент в заседанието се препоръчва: В §73 с който се изменя чл.207, в ал.1 изразът „положителна комплексна оценка” да бъде заменен с „най-малко добра комплексна оценка”. Мотиви: Положителната комплексна оценка би могла да бъде и задоволителна. Задоволителната комплексна оценка не би следвало да бъде достатъчна за придобиване на статут на несменяемост. 

Съществува ли принципната нужда от задоволителна оценка в процеса на атестиране, каква информация носи тя за работата на един съдия и какви са последиците от нея? В крайна сметка, магистратите стават еднакво несменяеми нерядко при липсата на равен старт, т.е. при много различни натоварване, условия на труд и при варираща комплексна оценка.


Когато през 2012 г. бяха съставени профили на съдии от Административен съд София-град, на които им предстоеше да придобият статут на несменяемост, същите допринесоха с ценни коментари в анкетните форми, попълнили при участието си в ИПСН. За пример, съдия Красимира Милачкова разяснява:

Сега прилаганите правила са твърде общи и неконкретни. Например, по няколко показателя от атестационния формуляр максималният брой точки е 20, в т. ч. натовареност, но няма критерий за разпределение за точките в интервала от 0 до 20. За натовареността например би могло точките да се определят съответно 20 за свръхнатоварените съдилища, 15 за много натоварените, 10 за средно натоварените и 5 за слабо натоварените – тези групи съдилища са определени в решение на ВСС... 

Посочените примери само маркират проблемите и недомислията в конструкцията на тази процедура. Тепърва ще се извеждат опорните точки в процеса на нейното изчистване от неясноти и противоречия. Именно заради това разработихме пилотни профили на съдии, на които им предстоеше (и предстои) да  станат несмеяеми. Това е и целта на текущата подстраница, да подчертае важността в атестирането за придобиване статут на несменяемост, както и разбирането за трудовото безсмъртие, което на практика получава един магистрат, ставайки несменяем. Убедени сме, че чрез изработването на подобни профили предоставяме на българското общество достатъчна, разбираема и четивна информация, която да му помогне да разбере този така важен институт и да има основанието да претендира и за неговото подобряване.

В т. 2 от настоящия текст представяме накратко основните етапи в процедурата по атестиране за придобиване статут на несменяемост.


2. Етапи и срокове на процедурата
(съгласно Методика за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, достъпна на интернет сайта на ВСС).

Съгласно ЗСВ (вж. Раздел IV „Aтестиране. Несменяемост.” чл. 196 – 209а), статут на несменяемост се придобива с навършването на 5-годишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след провеждане на атестиране.  Атестирането за придобиване статут на несменяемост има за цел да извърши обективна оценка на професионалната квалификация и деловите качества, проявени след навършване на петгодишен стаж на длъжност съдия, прокурор или следовател. При атестиране за несменяемост се вземат предвид и резултатите от периодичното атестиране на магистрата. От своя страна, периодичното атестиране се състои в оценка на професионалната квалификация и деловите му качества за период от четири години.


2.1. Начало на процедурата

Процедурата започва по предложение на заинтересования съдия, прокурор или следовател или по  предложение на административния ръководител на  съответния орган на съдебната власт (в по-големия процент от случаите предложението се прави от административния ръководител). Предложението се прави пред Комисията по предложенията и атестирането (КПА) не по-късно от 3 месеца преди изтичането на петгодишния срок. Относно периодичното атестиране, КПА трябва да го започне не по-късно от шест месеца преди изтичането на четиригодишния срок.

При провеждането на периодичното атестиране на съдии участват помощни атестационни комисии (ПАК) в съответния състав, както следва:

1) Районен съдия и заместник на административен ръководител на районен съд: ПАК в съответния окръжен съд
2) Съдии в Софийски районен съд: ПАК в Софийски градски съд
3) Окръжен съдия и съдия от Софийския градски съд, както и заместник на административен ръководител на окръжен съд и на Софийския градски съд: ПАК в съответния апелативен съд
4) Съдия в специализирания наказателен съд и заместник на административния ръководител на специализирания наказателен съд: ПАК в Апелативния специализиран наказателен съд
5) Административен съдия и заместник на административен ръководител на административен съд: ПАК във Върховния административен съд
6) Съдия във военен съд и заместник на административен ръководител на военен съд: ПАК във Военно-апелативния съд
7) Апелативен съдия, съдия във военно-апелативния съд и съдия в апелативния специализиран наказателен съд, както и съответните заместници: ПАК във Върховния касационен съд


2.2. Формиране на комисията

Членовете на  ПАК се посочват със заповед на административния ръководител на съответния компетентен при атестирането орган на съдебната власт съобразно принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение за всяко конкретно атестиране. Атестираният може да присъства при случайния подбор чрез електронно разпределение на членовете на ПАК. Данните относно персоналния състав на ПАК се съобщават незабавно на атестирания и на  членовете на ПАК


2.3. Проверка на дейността на атестирания и изготвяне на доклад

Проверката се извършва в 14-дневен срок от формирането на помощната атестационна комисия. Когато Комисията по предложенията и атестирането извършва непосредствена проверка, тя трябва да приключи в едномесечен срок. ПАК представя на комисията по предложенията и атестирането обобщен доклад за резултатите от проверката и предложение за комплексна оценка. Докладът се изготвя в 7-дневен срок от приключването на проверката на дейността на атестирания.  Съдържанието на доклада включва анализ на установените чрез методите на атестиране обективни факти и обстоятелства за дейността на атестирания и констатации на ПАК по предвидените показатели за атестиране. Въз основа на комплексна преценка на констатациите по показателите за атестиране ПАК излага съображения за поставените конкретни оценки по всеки отделен критерий и мотивирано формулира предложението си за комплексна оценка. 


2.4. Оценяване и формиране на крайна оценка

Комисията по предложенията и атестирането изготвя комплексна оценка, която може да бъде положителна или отрицателна и следва да се мотивира с препоръки към атестирания. Комисията по предложенията и атестирането предоставя комплексната оценка на атестирания, който в седем дневен срок може да направи писмено възражение пред ВСС.


При постъпило възражение, ВСС изслушва атестирания, като при необходимост събира допълнителна информация. Атестираният се уведомява най-малко седем дни преди датата на заседанието. Съветът може да остави възражението без уважение като неоснователно или да го уважи и върне на Комисията по предложенията и атестирането за изготвяне на нова комплексна оценка. Атестацията се приключва с приемане чрез решение на ВСС на комплексната оценка от периодичното атестиране заедно с препоръките към атестирания.  Резултатите от атестирането се обявяват на интернет сайта на ВСС.


2.5. Провеждане на атестиране за придобиване статут на несменяемост

Комисията по предложенията и атестирането изготвя комплексна оценка в едномесечен срок от постъпване на предложението за иницииране на процедура за придобиване статут на несменяемост. Комплексната оценка се предоставя на атестирания, който може да направи писмено възражение пред ВСС в 7-дневен срок. При постъпило възражениe Съветът изслушва атестирания, като при необходимост събира допълнителна информация. Атестираният се уведомява най-малко седем дни преди датата на заседанието. При уважено възражение се изготвя нова оценка. Комплексната оценка за несменяемост се приема с решение на ВСС. В случаите, когато комплексната оценка от атестирането е отрицателна, ВСС с решение отказва придобиване  статут на несменяемост и атестираният се освобождава от длъжност. Резултатите от атестирането се обявяват на интернет сайта на ВСС.



[1]  За пример: За членове на Висшия съдебен съвет и съдии в Конституционния съд се избират юристи с най-малко 15 години юридически стаж.Вж. чл. 130, ал. 2 и чл. 147, ал. 3 КРБ

 

Смятате ли, че процедурата по атестиране на съдии трябва да се промени?


Графиката показва мненията на четирите съдии, на които са съставени профили по повод придобиване статут на несменяемост. За да видите конкретните коментари и предложения на магистратите, моля отворете приложената анкета към всеки профил. 
Със съставянето на още профили, данните ще продължат да бъдат обновявани.



Съставени са 4 профила на съдии по повод процедура по атестиране за придобиване статут на несменяемост:

  • Административен съд София-град
  • Районен съд Гълъбово